Плевнелиев остана верен на задкулисието по традиция

Първата работа на президента Росен Плевнелиев след тези избори беше да обяви, че най-нормалното нещо било ГЕРБ и БСП да направят коалиция?! Забележете, че ден-два след него същата скверна мисъл изговори и бившият президент Петър Стоянов: „ГЕРБ и БСП да направят кабинет“. Това каза Стоянов. Малко преди него същото като латерна завъртя и  Жельо Желев. Комай само Гоце не се е изокал по въпроса, но и тези тримата стигат.

И какво се получава – че сме имали за президенти обикновени политически негодници и мушмороци, които са завършен пример за политическо двуличие, готови на всякакви фортификации, само и само да се нагодят към позивните на българското и международно задкулисие. За да стане по-ясно ще направя следните сравнения между казано и извършено от тези висши политически лица през годините на прехода: Жельо Желев преди половин година се вайкаше в изказването си по време на  кръгла маса, че „Ако бяхме осъдили Тодор Живков и ЦК на БКП затова, че два пъти предлагат България за 16-а република на СССР, и бяхме забранили БКП, българската демокрация щеше да има съвсем друга насока на развитие“.

Това е така, но как се съчетава това днешно негово мнение с другото, което знаем – че този човек колаборираше с БКП по най-продажния и отвратителен начин. Нека припомним едно интервю на Жельо Желев от 2 януари 1989 г. пред френския журналист Ален Шевалария, в което бъдещият президент от СДС заявява, че е „маркист”?! Интервюто беше публикувано във в. „Стандарт“ пет години след падането на режима на комунистическата партия. Желев не желае да си спомня тези свои откровения, но те са много важна част от обяснението защо БКП и нейните репресивни служби напълно контролираха прехода в България, както и защо не понесоха никаква, абсолютно никаква вина за престъпленията, които вършиха десетилетия наред срещу България и българите. Ето какво говори „бащата” на СДС в това интервю: „По убеждения аз съм марксист и това, че толкова другари от участниците са комунисти, активни борци, над 15 души от членовете на Клуба … ние затова поддържаме Горбачов, защото той предлага най-хуманния, най-човечния вариант, най-малко разрушителния вариант да се демонтира тази система, за да се преобразува“ Този ли е щял да декомунизира България? Глупости на търкалета. Прочетете спомените на Огнян Дойнов – написано е още толкова за други предателства на Желев.

 

Другият „съветник“ на Плевнелиев, който явно го подкокоросваше да пледира за коалиция ГЕРБ-БСП беше Петър Стоянов. За Плевнелиев никога не се разбра докрай дали е бил комсомолски секретар /щатен не е бил, това е сигурно, проверил съм в Държавния архив в Благоевград, за учкомски – не се наемам да твърдя/. Но ето, че комсомолската линия и тук е обща – Петър Стоянов е бил комсомолски секретар на гимназията. Според майка му, която се излага в едно интервю пред в. „168 часа“ преди три години, той бил „насилен“ да направи това: „За отрядни председатели и комсомолски секретари в училище избираха най-будните. Няма как да откажеш такава „чест“.

 

Системата не го позволяваше. Петър насила го направиха училищен комсомолски секретар” (https://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=502564)

Пълна пародия, но явно седесарските ментета са майстори на това. Та този комсомолски секретар, който си умира да се прави на автентичен антикомунист пледира за коалиция ГЕРБ-БСП. В същото интервю с фундаментален характер, поради информациите, които носи, майката на Стоянов разкрива нещо много важно за брата, Емил Стоянов: „В крайна сметка жената на генерал Калудов спаси Емил. Тя беше университетска преподавателка и го покани да пише за университетския вестник”. Става дума за Милена Калудова, ортодоксална комунистка и преподавател в Пловдивския университет, съпруга на началника на ОУ-МВР-ДС в Пловдив. Емил Стоянов работи в този вестник и стига до позицията главен редактор.

 

Братът на Петър Стоянов е сред подписалите се в началото на 1989 г. в подписката срещу поета-дисидент Петър Манолов. Живият и в момента бивш служител на ДС в Пловдив Максим Радев може да разкаже много за това време, но отказва да говори. Година по-късно Петър Стоянов вече е говорител на СДС в Пловдив, където активно си „партнира” със завърналите се впоследствие към БСП братя Славян и Огнян Сапареви – ортодоксални комуняги, вторият брат е бил и осведомител на Шесто управление на ДС.

 

Дотук някой да вижда основания за „морален стожер”, както неразумно определи Петър Стоянов вече бившият лидер на СДС Емил Кабаиванов? Аз не. Тъкмо обратното. Ако попадна на документи в архива на ДС за тези двамата Стоянови, нищо няма да ме спре да ги публикувам, за да се приключи с тази мръсна приказка. Около тях винаги е гъмжало от куки и оперативни работници, цяло чудо ще е те да са чисти. По-скоро са „прочистени“. Вижте какво показват цифрите – Петър Стоянов става президент и въпреки заявените обещания, негови и на политическата сила, която го издигна, тогава от назначените и с продължен мандат са най-много дипломатите със зависимости към ДС и РУМНО. Четири човека от най-близките сътрудници на Петър Стоянов като президент се оказаха зависими от службите на комунистическа България - Атанас Будев, Владимир Филипов, Валентин Петров и Кирил Василев.

И ето тези двамата – Желев и Стоянов – оформиха хора на политическите сирени, към който се присламчи и сегашни президент Росен Плевнелиев, който уверено пее песента на измяната, със заглавие „Нужна е коалиция на ГЕРБ-БСП“. Нека припомня, тази песен на Плевнелиев имаше своята премиера веднага след като беше избран за президент. В интервю за едно списание тогава новоизбраният президентът Плевнелиев заяви,  че политическото разделение „ляво” и „дясно” вече е невалидно. Само че и тук президентът е много неискрен, защото когато се разгледат назначенията му през тази година и половина от избирането му в съветническия му екип, в администрацията на президента, в служебното правителство , ще се види, че те са все на хора по един или друг начин свързани с БКП/БСП. Няма други.

 

Шеф на канцеларията му доскоро беше Цветлин Йовчев – син на ЗКПЧ-то (зам.-командир по политическата част) на НШЗО - Плевен, след това началник на доброволните отряди по комунистическо време. Половината му секретари и съветници са или от номенклатурата на ЦК на БКП (все още мъдрещ се в президентстовото съветник по националната сигурност и отбрана Ст. Стоименов), или от факултета на ДС в Симеоново (доскорошния секретар по национална сигурност и отбрана Васил Маринов), или от висшите органи на БСП (като юридическия съветник Наталия Киселова), или от кръга на Цветелина Бориславова и Иво Прокопиев. Назначението на Марин Райков за служебен премиер беше върха на нахалството – както наскоро ми каза един от бившите шефове на НРС след 1991 г. „Абе този президент има ли акъл в главата да назначи секретен сътрудник на РУМНО за служебен премиер“. Даже бесепарите вече му се чудят на гламавите му решения, какво остава за другите хора. Непоносимо е, че българските политици стават особено искрени, но винаги след избори. Оказва се, че предизборните кампании в България имат за цел да замъглят, да прикрият, не да информират и да осветлят истинските им намерения.

 

Затова и нашият стремеж преди избори трябва да бъде един: „Нека  разкрием зад политическата риторика истината, зад митовете – фактите, а зад обещанията на политиците – техните намерения”. Очертава се това да е президентът с най-неизчерпаема енергия и творческа фантазия откъм сътворяване на гафове. Бъдете спокойни за бъдещето му: когато няма да е президент, спокойно ще може да заработва като започне да води хумористично шоу. Колчем си отвори устата и оттам започват да летят бисери – един от друг по гламави и предизвикващи единствено смях, почуда и съжаление. „България има 770 000 панелки. Тези панелки, ако не се санират, след 10 години, 2,7 млн. българи ще бъдат на палатки…”

 

Това пак е Плевнелиев, Росен Плевнелиев. Чух го да казва и следното при връчването на наградите Икар миналата година: „Знам, тези прекрасни статуетки тук до мен са символ на едно предсказание на маите, което съм абсолютно сигурен, че просто няма да се сбъдне. Бъдете сигурни и чуйте моето предсказание”. Оптимистите тук ще кажат, че предсказанието на маите няма да се сбъдне. Песимистите обаче ще бъдат прави, ако твърдят, че предсказанието на президента за панелките е с нелоши шансове да се случи и последиците от това ще имат характера на катастрофа. Само, че предложението за решение на този национален проблем от президента, който е с инженерно образование на електрончик, е пълна смешка.

 

Твърдението му, че санирането на панелките, които са една четвърт от жилищата в страната, може да отдалечи във времето проблема с физическото им разпадане, предизвиква сериозни съмнения дали се разбира това, за което говори. Санирането не означава удължаване живота на една сграда. Според ограничените възможности, които личните финанси на българските семействата имат, под това се разбира премахване на дефекти във фасадите на сградите и подобряване (временно) на комфорта, топло и шумоизолацията в панелните сгради. Нищо повече. Конструктивната амортизация на панелните сгради е необратима, никакво саниране на може да помогне. Давам този много конкретен пример, защото наблюдавам и следя отблизо цялата дейност на днешния български президент и съм напълно обезсърчен от показаното до момента. Има обаче и напредък - от известно време Плевнелиев спря с досадното подчертаване, че е „широкоскроен” човек. Беше стигнал дотам, че дори когато се срещна с ученици преди време им разказваше как в детството си в Гоце Делчев бил „широкоскроено” момче. Явно най-накрая някой от екипа му се е сетил, че „широкоскроен“ означава всъщност недобре скроен. 

Истината е, че на страната беше нужен решителен, независим от олигархията, прецизен в решенията и изказа, готов да се „сбие“ със задкулисието национален лидер. Лидер, който благодарение на политическите и човешките си качества да преведе нацията покрай ръба на катастрофата и да помогне за запазването на свободата, капитализма, предприемачеството и евроатлантизма в отечеството. Какво получихме на практика? Слаб и мекушав човек, поведението на който беше функция на срамен сговор с кукловодите на прехода, гарнирано с отблъскващо съглашателство, огъване и недопустимо напасване към желанията и схемите на българското и международно задкулисие. Да си ходи, следователно.

 

Антон Тодоров