Русия вече е късала отношения с България, плашила ни е с война. Издържали сме

На 6 ноември 1886 ген. Каулбарс скъсва дипломатическите отношения на Русия с България, използвайки като претекст инцидент със служител на руското консулство в Пловдив.
Само шест дни след обявяването на обединението между Княжество България и Източна Румелия, руският император Александър Трети пише следното до началника на Руския генерален щаб генерал Обручев: „Не одобрявам действията на българите. Те нас не ни послушаха, действаха тихомълком, съвети не искаха, нека сега сами да си сърбат попарата, която забъркаха. Стига сме се правили на интересни в ущърб на истинските интереси на Русия! Славяните сега са длъжни да служат на Русия, а не ние на тях!“.
Александър III се обръща към Високата порта в Турция с молба да нападне България. Османската империя обаче отказва. Тогава Русия оказва натиск върху Сърбия да започне военни действия срещу София. И сръбската армия нахлува в България. Българо-сръбският и българо-турският конфликт са уредени в началото на 1886 с Букурещкия договор и Топханенския акт, но през август същата година кризата избухва наново. Тогава в страната е извършен русофилски преврат, организиран от руски военни и дипломати, последван от абдикация на княз Александър Батенберг и агресивни опити на Русия да сложи негов наследник. Това взривява българо-руските отношения, а в страната избухват размирици, отново организирани от Русия.
Петербург пренасочва трайно усилията си към Сърбия като подкрепя аспирациите ѝ към Македония дълго след възстановяването на българо-руските отношения през 1896 г.
Да не забравяме също, че през октомври 1886 г. Русия изпраща два бойни кораба във Варненския залив и е готова за военна агресия. Едновременно с тази демонстрация избухват антиправителствени вълнения в различни български градове, подбуждани от руските тайни служби и дипломация. Тогава правителството в София приема план за мобилизация на Българската войска и обявяване на готовност за водене на бойни действия срещу агресора Русия, ако се наложи. Видинският гарнизон е определен като последен и най-важен рубеж, където българите да дадат отпор на руските войски.
Трябва да знаем и помним тези неща.

Премиерът в оставка Кирил Петков заяви, че руските служби са участвали в действия, насочени срещу управлението и националната сигурност на България.
Посланик Митрофанова е ядосана и настоява да се предоставят на Москва доказателства за всичките 70 дипломати, посочени за изгонване. Нито Митрофанова, нито Русия като държава имат право да изискват такава информация. В правилата за международните отношения няма такова изискване. Няма!

И днес, както в онези години, крайни русофили и партии атакуват по всички начини властта. По същество напускането на кабинета от партията на Слави Трифонов е създаване на условия за случилото се сваляне на правителството. Дали към тези събития и последващото взаимодействие между ГЕРБ, ДПС, ИТН и „Възраждане“ има съучастие на руските тайни служби – засега имаме само уверение от Кирил Петков и шефът на ДАНС. Подробности няма, но в следващите дни такива ще се появят по различни канали. Ще има и тежки нападки срещу изгонването на руските дипломати от кръгове и среди в България, свързани и зависими с режима в Кремъл и неговите служби. Само защото България реши да скъса с тежките зависимости от Русия, най-вече по линия на енергетиката.

Помислете: ако в руското посолство и други структури към него работят около 150 служители за страна с население под 7 млн души, какъв трява да съставът на дипломатическата мисия на Москва в Китай, Индия и др. големи държави?
България е член на НАТО и ЕС. Близо 40 на сто от българите подкрепят членството на страната ни в тези организации. 24 на сто от анкетираните гледат към Русия. Това е положението. Атлантическата и цивилизационната ориентация на страната ни е ясна и такава ще остане.

Витали Роник