Спрете фарса -”Делото Сарафово”

Затова прокуратурата е най-добре да спре този фарс, наречен „Делото Сарафово”. Защо? Четири години бяха нужни на държавното обвинение да внесе обвинителен акт в съда за атентата от 18 юли 2012 г., отнел живота на петима израелци, един българин и на самият атентатор.

До момента са известни само имената на двамата организатори и на камикадзето, взривено край автобуса. Но не знаем дали тези хора са още живи и ако е така, къде се намират. Нищо, че се издирват чрез Интерпол и Европол.

България е изпратила десетки молби за правна помощ по случая до цели 13 държави, но резултатът е незначителен. Разследващите атентатите във Франция преди година вече стигнаха до цялата верига извършители, организатори, помагачи и поръчители. 90% от тях са или мъртви или заловени. А мащабите в Париж бяха много по-големи, с много повече жертви.

У нас ни баламосваха с военното крило на „Хизбула”, тогава още нямаше Ислямска държава. Никоя държава не може да каже, че е застрахована от терористични актове. Въпросът е, че ние се оказахме напълно неподготвени за взрива в Сарафово. След което това взе да се прикрива от политическата шумотевица и празно говорене по темата, най-вече на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов.

Именно намесата на прекалено много политика, направи разследването ялово и доведе до този чисто фиктивен процес. Затова ги няма и пострадалите израелци. Те няма какво да очакват от този процес. Нима като съдът постанови милиони лева обезщетение за пострадалите и роднините на загиналите, някой ще им го плати? Кой? Обвиняемите Мелиад Фарах и Хасан Хасан, които никой не знае къде са? Или пък българската държава?

Прекалено много подробности около говореното покрай Сарафово останаха скрити, за да може процесът да бъде доведен до успешен край. Просто прокуратурата реши да покаже, че е свъришла нещо за четири години с внасяне на обвинителен акт. Между  другото в този обвинителен акт няма и дума за „военното крило” на „Хизбула”, за което официално съобщи след КСНС при президента Цветан Цветанов.

Впрочем още преди да започне съвета при президента Росен  Плевнелиев, американските и еврейските медии съобщиха новината. Това не бе за първи път.

Как стана така, че първата снимка от фалшивата шофьорска книжка на атентатора беше пусната от американската тв мрежа NBC в 3 ч. след полунощ българско време на 19 юли 2012 г., а нашите спецслужби я получиха чак в 5 ч сутринта, тоест два часа след като снимката излезе в медиите в САЩ?

Защо българските антитерористи от СДОТО стояха на мястото на атентата като изпъдени  деца почти денонощие?!  Не им беше разрешено да правят огледи, докато израелските им колеги „ометоха” цялото местопрестъпление и си тръгнаха с доказателствата към Тел Авив? След което се наложи България да прави слествени поръчки към държавата Израел. С телата на загиналите "работеха" първо израелски експерти, окупирали болницата в Бургас, а по-късно български.

Доколко прокуратурата е събрала доказателства срещу Фарах и Хасан трябва да се види по делото, но останаха съмнения за постановка след захвърлянето на фалшивите документи в България и то на места, където те лесно могат да бъдат открити.

Тринайсет дни след взрива на паркинг до заведение край град Цар Калоян, Разградско, турски тираджия намери шофьорската книжка на името на Ралф Уилям Рико, ползвана от Мелиад Фара. Друга улика е копието на книжка на името на Браян Джеймсън, тя пък е ползвана от Хасан Хасан. С нея е наел кола в курорта Равда, отишъл е на летище Сарафово и го е огледал преди атентата. Не е ли малко странно, а? Как се връзва това с конспиративната „Хизбула”, работила дълги години в нелегалност? Никак!

Според обвинителния акт атентоторите са пристигнали в България почти месец преди взрива, мотали са се из Черноморието и страната, но не са били засечени от ДАНС, въпреки предупрежденията, които страната ни е получила от няколко държави, че се готвят терористични актове. Между другото месец преди взрива в Сарафово, в Кипър бе предотвратен подобен атентат, с арестувани предполагаеми терористи. И те успяха в България. Излиза, че  родните спецслужби не са си свършили работата както трябва. Само намесата на съдбата и нерешителността на атентатора Мохамед Ел Хюсеини предотврати готвената касапница, защото според плана е трябвало да бъде взривен целият автобус с над 40 души в него на път за Слънчев бряг.  Остават много въпроси, които едва ли някога ще получат отговор.

Заради всички тях бе "пуснато" в съда  това дело, след четири години разследване. Можем да се обзаложим, че делата за атентатите в Париж и Брюксел ще приключат далеч по-бързо от това за Сарафово. А за ефективността да не говорим.

Делото „Сарафово” е смокиновият лист, скрит под маската на секретност, с който спецслужбите и прокуратурата прикриват своят провал при предотвратяването и разследването на атентата.

Стефан Ташев