Станишев и Асланов са братя, доказват документи на военното разузнаване

Факт, който дава храна за размисъл има ли българската политика двойно дъно и системата на вземане на решенията повлияна ли е от силно непрозрачни зависимости и връзки. Двама души, които по времето на комунистическата диктатура са си живели живота като част от номенклатурата, а след падането й – още повече. Докато Сергей Станиишев беше премиер на България по време на предишната тройна коалиция, необичайно и необяснимо голямо влияние върху него имаше Юрий Асланов. Това влияние винаги ми е било подозрително, докато в документи на РУ-ГЩ /комунистическото военно разузнаване/ преди няколко месеца не открих част от обяснението – тези двамата, моля Ви се, били братя! Да, да, точно така. Не по кръв, а по закон. Според строго секретен документ на РУ-ГЩ от 3 май 1988 г., подписан от  зам.-нач. на Разузнавателното управление на Генералния щаб полк. Нинов „…беше установено, че „Виктор“ /това е псевдонимът на Юрий Асланов като СС на РУ-ГЩ, бел. моя/ е осиновен син на др. Д.Станишев, което дотогава не беше отразено в делото..“
/Архив на Комисията по досиетата, ЛД – 19928, лично дело на Юрий Леонов Асланов, „Предложение за изоставяне на сътрудника „Виктор“/.


За предателската промосковвска политика на бащата на Сергей Станишев едва ли е нужно да навлизам отново в подробности. Като секретар на отдел „Международен“ на ЦК на БКП Димитър Станишев е бил директно подчинен на съответния аналогичен отдел в ЦК на КПСС и на практика е бил съветски колониален служител в България. Факт. Само това е достатъчно, за да се даде еднозначна оценка на дейността му и тя не може да е различна от пълно осъждане. При този произход чудно ли е, че неговият син Сергей Станишев направи такава кариера и в „демократична“ България. Пак ще го кажа – все повече се убеждавам, че част от българите май не стават за нищо друго освен за лош пример. С което съсипват каквато и да е възможност останалите да си направят живота нормален. Навремето Димитър Станишев чрез московските си връзки е удрял по едно рамо на доста политици извън България, сред които е и бившият германски премиер Герхард Шрьодер – тогава млад и многообещаващ западногермански политик. Историята е дълга, не е тема и затова няма да влизам в дълбочина, но Шрьодер запомнил фамилията Станишев. И когато Първанов се готвеше да атакува президентското място през 2001, на него при една от срещите с Шрьодер, които Меглена Плугчиева му организираше му е подсказано, че негов наследник трябва да бъде Сергей Станишев. Както и да е, Шрьодер очевидно е много слаб кадаровик. Шегувам се, едва ли някой си мисли, че подобни кадрови въпроси имат случаен характер. Сергей Станишев стана председател на БСП, после премиер, после президент на ПЕС и няма никакво намерение да освободи терена от присъствието си. Мисля, че ако има единица за инат, то тя трябва да има единица за инат, то тя трябва да се нарече на него – такова запъване рядко се среща. Покрай него цяла плеяда хрантутница са се вкопчили във „фабриката за луксозни съдби“, каквато се оказа българската политика и съпътстващите я прислужнически дейности.


Тук братът на Станишев, Юрий Асланов се е развихрил здраво – от подходяща социология и данни, за да се крепи кариерата на братчето до важни кадрови назначения. Но нека видим първо кой е Юрий Леонов Асланов. Роден е през 1952 г. в София. Баща му, Леон Соломонов Асланов е роден на 27 януари 1920 г., покойник от 1976 г. Леон Асланов е бил ректор на партийната школа във Варна, после преподавател в партийната школа в София и зав.секция „Съвременни политиически учения“ в АОНСУ. Майката, Венезия Самуилова е член на БКП и АБПФК /активен борец против фашизма и капитализма/.

Била е инструктор в III-и районен комитет на БКП в София, зам.-директор на Двореца на двореца на пионерите. Юрий Асланов е работил в САП „Търговия на едро“, където е приет за партиен член. Завършва икономика на вътрешната търговия във ВИИ „Карл Маркс“ и право в СУ. Работил е основно в профсъюзите, има завършен 45-дневен курс на междуокръжната партийна школа за партийни секретари. През септември 1985 г. е привлечен за секретен сътрудник на РУ-ГЩ от кап. Карло Георгиев. За трите години сътрудничество с комунистическото военно разузнаване, Юрий Асланов се проявява като много негоден за информационна дейност. Ето какво пише началникът на отделение II при Отдел  Х в РУ-ГЩ майор Валентин Радомирски /запомнете това име/ в „Отчет за среща със сътрудника „Виктор“:
„ Срещата беше организирана по инициатива на майор Радомирски и проведена от него на 26 май 1987 година от 18.15 до 19.40 часа. Първата част се проведе в движение, а втора – в лятната градина на ресторант „Рубин“ на площад „В.И.Ленин“…

ИЗВОДИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ
1. Сътрудникът показва нежелание за изпълнение на поставените му задачи. Не спазва поетите задължения за провеждане на срещи и предоставяне на материали или интересуващата ни информация. Изтъкваните от него причини показват декларативна готовност за  сътрудничество, която няма засега практическо покритие. Не се очертават перспективи за успешна работа по опер. № 19929 чрез сътрудника /става дума за югославски гражданин с интересна фамилия, бел. моя/. В отделни моменти е налице желание да използува сътрудничеството с нас в свой личен интерес…


МАТЕРИАЛНО И ТЕХНИЧЕСКО ОСИГУРЯВАНЕ
На първата среща със сътрудника в ресторант „Рубин“ бяха изразходвани общо 14 /четиринадесет/ лева за три водки /две за сътрудника/, две кафита и две коли.“ Истинската причина обаче, за изоставянето на Юрий Асланов като секретен сътрудник на РУ-ГЩ е името и позицията на втория му баща – Димитър Станишев. Същият оперативен работник Радомирски пише, че предишният водещ офицар на Карло Георгиев „не е отразявал всичко по-важни моменти в оперативните документи или сътрудникът спекулира с името на предишния си ръководител. Като се се има предвид, че едва ли „Виктор“ има причини, поради които да е скривал от ОР кой е вторият му баща…считам първия вариант за по-правдоподобен.“ Две десетилетия по-късно оперативният работник Валентин Радомирски от РУ-ГЩ, който е водещ офицер на Юрий Асланов, става става външнополитически съветник на премиера Сергей Станишев.

Преди това е съветник на Георги Първанов-Гоце, заедно с Петко Сертов, когото Станишев назначи за шеф на ДАНС през 2008 г. От 1999 г. Радомирски е шеф на "Арсенал трейдинг", която е собственост на "Арсенал" АД. През 2006 г. той напуска фирмата и поста поема синът му Момчил Валентинов Радомирски. На 5 април 2007 г. Радомирски става член на борда на "Булгаргаз холдинг". В края на предишната тройна коалиция е изпратен посланик в Букурещ, откъдето е отзован заради зависимостите си към комунистическите тайни служби. Парадоксално е, че беше реабилитиран от своя колега от РУ-ГЩ, служебният премиер Марин Райков, който го направи посланик за специални поръчения. После пак ми разправяйте, че Марин Райков и назначилият го за служебен премиер преди няколко месеца президент Росен Плевнелиев били десни. С такива „десни“ на дясното не му трябват врагове. 

Антон Тодоров