Японците са преживели какво ли не в своята история. Обичат да казват, че „Всяка крайност прераства в своята противоположност”. Много пъти са се изправяли след тежки удари. Големият Акира Куросава ни учи, че слънцето пробива и най-проливния дъжд и най-мрачната буря. Японците са особени хора. Говорят силно, понякога са странни, някакви чудаци, които често се държат като деца. Но са уникално трудолюбиви и скромни. Традициите за тях са свещени. И гордостта. Със сигурност ще преодолеят и сегашните нечовешки изпитания, които биха застрашили оцеляването на немалко народи. През дните на върхови изпитания не се появи нито едно съобщение за грабежи и мародерство. В телевизионните репортажи хората изглеждат слисани, потресени, но не и сломени. Всички пилоти до един са пожелали доброволно да летят през радиоактивния облак, за да охладят реакторите на АЕЦ Фукушима 1...

Не след дълго светът ще се убеди за пореден път що е то „японско чудо” Какво ни засяга това нас, българите? Ако сме умни – много. Ако не, ще си останем с изкупения йод от аптеките за борба с идващата радиация – перфектен сюжет за „Тримата глупаци” на Доньо Донев. Прилики и разлики Японците са над 120 млн. и живеят на остров, населен до краен предел. Полезните изкопаеми са кът, не стигат и обработваемите площи. Най-земетръсната зона в света. Наличие на цунамита и всички останали океански „екстри”, които вгорчават живота на хората. В Япония жилище от 70 квадрата е лукс. Супер лукс е да имаш какъвто и да е имот в провинцията. Вулкани изригват по-често, отколкото у нас са зарите за празници, мачове и богаташки партита. Японците са преживели ядрен апокалипсис в Хирошима и Нагасаки, нещо непознато за останалите народи. Живеят с древните традиции, но създават последни поколения продукти във всички области. Пушат много и не носят на пиене. Пишат хайку и гледат сумо. Имат жестоката якудза, но и полицията е с една от най-високите разкриваемости на престъпления.

Българите сме малко над 7 млн. на територия, за която ни завиждат много народи. Перфектен климат, супер природа и природни дадености. У нас е пълно с минерални извори, които скоро ще са по-ценни от петролните кладенци, а на борсите вместо цени на барели ще се котират галони с вода. (Както предсказва един мой познат, строителен предприемач.) И ние като японците пушим много, но за разлика от тях носим на пиене, че и оттатък. Морето ни повече ни е помагало, отколкото вредило. Като отплата за даровете му сме превърнали крайбрежието в нещо като линията „Мажино”, която въпреки бетонните бункери не спря германските войски към Париж. На онази неблагодарна, сурова и опасна земя японците изградиха един от най-високите жизнени стандарти. Ние сме най сиромаси в Евопа въпреки райските условия. Защо така не ни върви?

И ние вярваме в традициите, фукаме се с кукери, ходим по жарава, вадим калъчката кога ни засегнат честолюбието. Досущ балкански самураи. Имаме вековни манастири, тракийски гробници и изкуство, кисело мляко, руйно вино, чевермета, родопски чанове и чипровски килими. Но все нещо не ни стига. Питам се какво е това нещо и се сещам за солидарността. Не сме съпричастни един към друг, освен в миговете на трагедия. Няма я онази сплав от огън и мечти, която да ни превърне от народ в нация. Трябват ни няколко простички неща, за да се окажем сред най-добрите. Първо, трябва задължително и на всяка цена да върнем ценностната система, която ни е съхранила през битки и изпитания. Това означава мутрите да са презряната утайка, каквато са, а умните и достойните – елитът. Да не се мери само по богатство и мускули, а по акъл и интелигентност. Второ, да построим пътища навсякъде.

До всичките ни красоти да се стига лесно и приятно. Трето, но жизненоважно, да въведем върховенство на закона, за да има възмездие и справедливост, каквито сега няма. В затворите освен цигани, наркомани и тарикати, да влязат министри, магистрати, политици и свързаните с тях мафиоти. Като начало това стига. Толкова ли е много? Не, но трябва да станем истински самураи за да го постигнем. Никакви противогази, йод и каски няма да ни спасят от бомбата, която сами сме си заложили под формата на търпение, мълчание и страх. Гражданска нетърпимост към лъжи, спекулативни цени, кражби, корупция и манипулации. Вярно е, че всички страшно се уморихме, но и много го желаем този пусти нормален живот. Мечтата ни да бъдем свестен народ, който проправя път за децата си, е нашият самурайски меч. Трябват и апостоли (камикадзета). Иначе ще си останем една красива, но тъжна страна на залязващото слънце. А след залеза идва нощта...

Огнян Стефанов