Коронавирусът и причестяването на миряните с обща лъжичка

Църквата и науката не мелят брашно. Така е било от време оно, но някак си в 21 век все си мисля, че сред духовниците може и да има здрав разум. Уви, хората грешим. Лошо няма човек да се уповава на вярата си, не ме разбирайте погрешно. Но не и сляпо. Защото тогава започваме да вървим по ръба на откровената глупост.

Възкресение Христово е най-големият празник за православната църква. Стотици вярващи се стичат към храмовете всяка година. И точно в това е проблемът.

Тук не става въпрос за паника и коронавирусна истерия. Става дума за здрав разум. Защото нека сме честни поне за малко. В църквите ходят предимно възрастни хора. Същите, които се явяват и най-голямата рискова група в момента. Затварят се театри, продават се билети през седалка в киносалоните, отменят се масови мероприятия, но в същото време моловете остават отворени, градският транспорт е все така претъпкан, а църквата планира да отслужи и литургия пред хиляди миряни, наблъскани като сардини в консерви в православния храм.

Е това нормално ли е?

Хайде да се обърнем и към християнските традиции и да разсъдим колко опасно може да е това от биологична гледна точка, може ли? Защото причестяването от една обща лъжичка на стотици хора може да доведе до разпространение на заразата. Това са факти. И е редно по време на епидемия, от която най-уязвими са възрастните, подобни експерименти да няма. Или?

Но църквата твърди друго. Църквата вярва сляпо. Можело да стане, само ако вярата на човек е слаба, твърди митрополит Гавриил.

„А други събирания трябва да се избягват, да. По никакъв начин, никога не се е предавала и разширявала зараза в църкви, където се извършват тайнства! Никога не е имало епидемии в църквата. [Там] те са прекратявали своето действие“, заяви по-рано днес пред БНР Ловчанският митрополит Гавриил.

Да си спомним и за чумата? По онова време църквата все още е била част от държавата и именно тя е имала последната дума. И не просто не е успяла да помогне за овладяването на епидемията, но и откровено е пречела на онези, които искат да я преборят.

През 1350 г., в самия разгар на епидемията, папа Климент VІ решил да извърши едно от най-успешните си бизнес начинания. Той обявил 1350-а за Свещена година и със специална була призовал ангелите незабавно да отнесат в рая душата на всеки, който умре на път за Рим или връщайки се у дома. В резултат на това на Великден в Рим се събрали около 1 млн. 200 хил. поклонници, търсейки защита от чумата, на Света Троица, към тях се прибавил още около милион, а като се има предвид, че точно по това време чумата свирепствала с невиждано ожесточение, можем да си дадем сметка защо след струпването на толкова много хора на едно място по домовете си се върнала едва ли повече от една десета от тях. Само че само за тази година приходите на римската курия от даренията на всички тези наивни вярващи набъбнали до астрономическото число от 17 млн. флорина.

Да поставим нещата в съвременен контекст. Струпване на много хора очевидно ще има. Свещички ще се продават по около 20 стотинки средно бройката.

Изводите оставяме на вас.

Джесика Вълчева