Реклама / Ads
41| 11693 |24.05.2020

Тъжно за 24 май, изпъденото слово и едно погребение

.
Братята Кирил и Методий
Празнуваме 24 май и Денят на българската писменост. Празникът ще е почти протоколен, но не заради коронавируса. Такъв е отдавна. Може би най-малките ученици да се вълнуват, но това е изключение, което доказва правилото. За управляващите денят на словото е възможност да се покажат пред хората и да кажат няколко скучни думи за Кирил и Методий. Свободното слово обаче ги плаши.

Че изявите им са формални и лицемерни говори 111-тото място в класацията за свободата на словото. Също и обезличаването на медиите, като изразители на гражданските проблеми и посредник в диалога с властта.

 

Тези дни имах възможност да разговарям с колеги по теми от всекидневието, състоянието на медиите и напъдените журналисти. Говоря за хора, разпознаваеми с гражданската си позиция, доказали професионализма и таланта си. Някои са оставили забележителни следи в професията и в съзнанието на много хора. Не става дума за масово харесване – и слава Богу.

 

Тези хора са умишлено, настоятелно и последователно изолирвани от медиите. Заради тяхното слово и зарядът, който съдържа. Заради провокативността на словото им. И това е тяхната вина, според внушенията на медийните ибрикчии.

 

Преживяваме ситуация, подобна на описаната от Рей Бредбъри в „451 градуса по Фаренхайт“. Книгите се топят в пламъците на интереса към футбола, хазарта и петрола, а словото има шанс да оцелее само ако се предава от човек на човек. „Пожарникарят“ Гай Монтег в българският му вариант още не е започнал да си задава екзистенциалния въпрос за ценностите в живота. Прекрасни условия над страната сивите облаци на бездуховността да изместват пролетните.

 

Овластени случайници изричат патетични слова, възпроизведени под индиго за всяка следваща дата, за всяко място, където се появят с лимузините и охраната от НСО. Случайниците получават цветя от малки слънчеви деца, които още не са осъзнали бутафорията на ситуацията.

„Върви народе възродени“…

 

Лицемерна церемония, която ни се сервира на 19 февруари, 3 март, 2 юни… Микрофони предават лишени от живот думи, обслужващи подмяната на ценностите. Словото им е нужно за легитимация пред важните чичковци в Брюксел, Вашингтон и Москва. Мнението на българите е без значение.

 

И се питам: защо все пак този скалъпен от задкулисието елит търпи все още гласовете и словото на самотниците с мнение и позиция? Би могъл лесно да приключи с тях. Едни ги бият, други ги влачат по съдилища, а вчера колега е намерен във Варненското езеро… Какво става, - трява да изкрещим, но май вече нямаме глас.

 

Точно тук е заровено кучето. „Кресльовците“ са част от аргументите пред онези важни чичковци, че свободното слово тук е живо.

Оставено е като като птичка в кафез, да се изявява в няколко немасови медии. (Извън обсега на финансираните от „Америка за България“ или Американския конгрес) Това е „пресметната“ и „дозирана“ свобода. Поради същата причина още свирят фанфари на 24 май, а политиците ни се „гневят“ колко несправедливо са обвинявани в цензура, натиск върху свободната журналистика и толериране на придворната.

 

Съдейки по грамотността на финансовия министър в телефонната му комуникация с бизнесмена Васил Божков, братята Кирил и Методий с тяхното слово трябва отдавна да са минали през комина на някой ТЕЦ, заедно с италианския боклук за изгаряне... Министър Горанов не е изключение. 41% от учениците в България не са грамотни. Дипломи се дават и купуват по път и над път. Съдбата на медиите е сведена до: или обслужваш властта, или идват институциите-бухалки.

Дори намалението на ДДС за книгите е повече параван за жеста към ресторантьорите, отколкото осъзнато решение.

 

Днес свободното слово е изпъдено, както някога бе изпъден българският химн от честването на годишнината от покръстването на руския народ в Киев през 1888 г., описано от Вазов. И както някога е била нужна смелост и луди глави, за да се чуе гласът на нашия народ, така днес имаме нужда от същите, за да защитим словото от пагубното отъждествяване. Днес обаче лудите глави се броят на пръсти. И никой не се вълнува от това. „Върви народе възродени“… В часът, когато ще започнат тържествата, във Варна ще погребват журналист, разследвал замърсяването на Варненското езеро. Нещо не се връзва. Нещо мирише. Боли!

 

Огнян Стефанов

 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Цонев, вместо от свободата на словото, да се лишим от ДПС, мафията и корупцията, а? 63| 16168 |11.04.2020 . Роб и управник не се будят нито от слово, нито от картечницата на отец Матей 19| 8953 |01.11.2019 . Репортери без граници: Пропадате все повече в класацията за свобода на словото и корупция 31| 13133 |30.07.2019 . Тъжно е да си българка на този свят 16| 8759 |30.03.2019

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ