Тичане след фусти

Президентът Георги Първанов е арестуван. Срещу него е повдигнато обвинение, че е упражнил сексуален тормоз над журналистка от известна медия.


Младата дама се е оплакала в полицията и последвала прокурорска заповед за задържането му. Не се шашкайте, подобен сюжет у нас е невъзможен, дори в тв сериал. Да оставим, че Стефан Данаилов не би приел да участва в подобна сага по известни причини. На Доменик-Строс Кан, шеф на Международния валутен фонд, обаче не му се размина. Туриха му белезниците и го смъкнаха от самолета само защото камериерка от хотел в Ню Йорк се оплакала, че й налетял сексуално. Направо не е за вярване – някаква камериерка си отворила устата и човекът институция и кандидат за следващ президент на Франция е бутнат в ареста. Ако се докаже вината му, може да лежи в затвора и 20 години.

И у нас е имало арести на хора от висок ранг в политиката и властта. Те обаче винаги са били повече имитация на нещо, а не автентично правораздаване. Да вземем ареста на Тодор Живков. Уж го обвиняваха за отпуснати помощи на братски страни, а на преден план избутаха медсестрата Младенова, която ни късаше сърцата с разкази за скъсаните му чорапи Просто искахме да се докараме, че и ние сме бутнали Берлинската стена на „Развигор”... Опитът бе повторен с Луканов. Неговият престой в ареста обаче не бе по усмотрение на Темида, а заради омешани партийни и бизнес интереси. Случаят със Стефан Софиянски бе още по-гротесков.

В крайна сметка надделя мнението на магистратите, че открай време ни управляват главно светци. Така че, тичайте след фусти. „Арестуването на ДСК (Доменик-Строс Кан) е повдигане на обвинение срещу схващането, че „тичането след фусти” е вековна френска традиция, каквито са принципите за свобода, равенство и братство”. Така „Таймс” коментира международния съдебен трилър. Най-важната поука в случая е, че на никой участник в този сюжет няма да му се размине, както и да се развият събитията оттук нататък. Ако камериерката е излъгала с някаква цел или заради нещо, ще отиде в затвора за лъжесвидетелстване и набеждаване. Ако някой друг е скроил номер на Кан, за да го изолира от надпреварата за президентския пост – ще го отнесе със страшна сила. Ако пък шефът на МВФ наистина е посегнал на жената – дупе да му е яко, няма да го спаси и адвокатът на Майкъл Джексън. Няма съмнение обаче, че законът ще бъде приложен с цялата му сила.

Примерът с президента Първанов в увода е стръв да привлека вниманието ви за нещо по-значително и близко до нас. Докато някъде арестуват демонстративно и обвиняват заради оплакването на жертвата, у нас се оказва, че и двайсет свидетели не са достатъчни някой да получи присъда Вече два месеца съдът изслушва разказите на преживелите ужасни дни и нощи жертви на „Наглите”, но това все не стига и не стига. Пострадалите биват подлагани на унижение и заплахи, докато подсъдимите се държат като привилегировани в съдебната зала. По същия път се движи и делото за „Октопода”.

Там пък обвинените в цял куп тежки престъпления се изживяват като политически репресирани. ВИП адвокатите на въпросните персони ни облъчват с медийни пледоарии за невинност и вопли за човешки права. Същите защитници обаче кой знае защо досега не сме виждали да бранят някой малоимотен българин. В този ред на мисли няма как да не се съглася с Хамлет, че има нещо гнило в Дания... В смисъл, че да получиш справедливо правосъдие у нас е като да гониш фусти в ирански затвор. Персийският поет Фирдоуси казва, че ако човек се стреми да построи през живота си една кочина, и златна да я направи, тя си остава кочина. Ако се стреми обаче да построи замък, дори и да не успее, извървеният път към мечтата - и той е достатъчен. Понякога си мисля, че някои български магистрати предпочитат златната кочина и не поглеждат към замъка на Джовани Фалконе и Паоло Борселино.

Те може и да имат своите аргументи, но трябва да знаят, че това не устройва обществото. И не е вярно, че като изразяваме недоволството си от някои присъди и решения да пускат на свобода очевадни бандити, се стремим да рушим имиджа им. Тъкмо обратното, искаме да са на нивото на Фирдоуси и да се гордеем с тях. Много и обидно ли е да искаме българското правосъдие да има КПД на тези в повечето страни от ЕС? Например в Полша през последните две години са осъдени ефективно над 40 от най-известните мафиоти и шефове на организирани престъпни групи. Шест от тях са с присъди от над 20 години. От юли 2010 г. в страната действа закон за химическа кастрация на педофилите. Хайде гони фусти де.

А какво става у нас? По последни данни на Института за икономически изследвания към БАН 200 000 млади българи са готови да напуснат страната. Близо милион и половина вече ги няма, а сега и нова вълна. И страшното не е, че може да се затрие държавата ни – и по-големи от нас са изчезнали. Тъжното е, че ни напускат децата ни, а нацията осиротява и оскотява. Политическата опозиция веднага ще скочи, че тези момичета и момчета са отвратени от управляващите и от лошите условия за бизнес и живот в България. Само че и на опозицията й е ясно, че младите бягат, защото им писна да гледат как политическият елит и мафията практикуват Кама Сутра Защото и без микроскоп се вижда как „Октопода” произвежда безнаказано корупция, убийства, наркотрафик, проституция и насилие. Никакви обяснения за липса на доказателства, полицейско насилие и скалъпени обвинения не оправдават бандитската недосегаемост.

Младите не искат повече да живеят в общество, насилвано от психопати и криминални типове с политически амбиции. Или революция, или бягство. Бягство от една мъртва територия. Напоследък хубавите неща сякаш се случват все някъде другаде, а не у нас. Традицията бе спазена и тази седмица. Онзи ден великият Пеле на стадион в Мексико изрече за три минути толкова красиви и силни думи за Христо Стоичков, колкото тук не сме изричали за 15 години. В Манчестър Юнайтед пък се поклониха на Бербатов, че с головете си е допринесъл за историческата 19-а шампионска титла на отбора.
Поли Генова пя супер на Евровизия, но системата не я допусна до финала.
Във вторник пък зрелостниците писаха за стихотворението на Атанас Далчев „Книгите”. Ето го и него:

КНИГИТЕ
На К. Гълъбов

Пред мен е книгата разтворена
и денем, и нощя;
все сам, аз не познавам хората,
не зная и света.
Прилитат и отлитат птиците,
изгрява ден, залязва ден:
аз дните си като странùците
прелиствам уморен.
Години да четеш за чуждия
живот на някой чужд,
а твоят, никому ненужен,
да мине глух и пуст.
До мене ти не стигна никога,
о, зов на любовта,
и аз изгубих зарад книгите
живота и света.

Огнян Стефанов