Цялата власт в ръцете на Борисов – спасение или заплаха?

Но за извънредното положение. То ще бъде представено като идея на централния щаб за противодействие на коронавируса. Те, разбира се, са наясно със ситуацията. Но не са наясно с политиката. А идеята, колкото и рационална да е, съдържа политика.

По същество въвеждането на такова положение е суспендиране на Конституцията и даването на властта в ръцете на един човек. В случая това е премиерът Борисов. Той и сега взема решенията, разпорежда и въвежда. Но вече ще го прави, упълномощен от първата власт – законодателната. Ще бъде узаконена формата на парламентарна република, управлявана еднолично от министър-председателя. Не ме разбирайте погрешно: строгите мерки срещу коронавируса са задължителни. Но запазването на демократичните устои на държавата са още по-важни. В България има институционална криза. Доверието в правителството и премиера намалява и е под 50% отдавна. Как тогава ще се изпълняват разпорежданията само на един човек? Не ми казвайте, че решенията ще бъдат колективни. И сега казарменото единоначалие се спазва като в казармата. Главно поради слугинския манталитет на хората в управлението на всички нива. В общността, свързана с властта – политически, икономически и други зависимости – отдавна е наложен култ към личността. Не пренебрегвайте опасностите от разширяване на явлението.

Здравеопазването е в критична точка. Не заади коронавируса, а заради лошото управление и обслужването на няколко мафиотски кръга. Лекари и сестри работят самоотвержено, дават всичко от себе си, но са поставени в лоши условия. Това не се променя, а се прикрива. Извънредното положение, зад фасадата на грижите за нацията, ще забрани да се говори за проблемите. За да не се всява паника. Но тях ги има и трябва да се решават. От кого? От един човек? Който ще се вслушва в съветите на умните експерти? Ако беше така, той щеше да се огради именно с такива хора. Но не го прави.

Българите са недисциплинирани. Голяма част от тях нямат здравна култура. Недоверчиви са. Самонадеяни често. Понякога арогантни. Но ярък представител на тези черти е именно премиерът. Дисциплинирането, като аргумент за извънредно положение има своята логика. Но в неподходящи ръце разширените правомощия могат да се изродят.

Да имаш подръка армия, полиция, служби, жандармерия и всичко останало – е много изкушаващо. Не казвам, че Борисов ще се изкуши тутакси, но има такава вероятност. Изкушението е човешка слабост и той не е имунизиран. Красивите думи, обещания и загриженост са едно, а реалните действия – съвсем друго нещо. Държави като Австрия, Дания, Финландия, Швеция, Германия не са застрашени, защото демокрацията там е без условности. Но тук не е така. Разберете.

На тези, които няма да ме разберат и на всички от ГЕРБ, които ще скочат, че няма да има злоупотреби и всичко ще е по закон, нека им задам един въпрос. Президентът е и върховен главнокомандващ във военно време. Така е по Конситуция. Ако трябваше да се делигират права на него да поеме управлението в този момент, щяха ли Борисов и партията му да приемат? Нямаше ли да кажат, че избрания от над 2 млн българи държавен глава, ще злоупотреби?

Мислете. Никой не ни пита – това е ясно, но след време може да се окаже, че сме изпуснали духа от бутилката. Тогава и да ревем, ще е късно.

А Бойко Борисов вече грабна маршалския жезъл. Остава ни да се молим и вируса, и той да са по-благосклонни към оредяващите ни редици.

Борис Петков