Цв. Цветанов и останалите деца на дядо Вълю-предателя
Цветанов обаче е прав в едно: през първата година и половина на управлението на кабинета "Борисов-1", бе свършена доста добра полицейска работа. Днес той се самопохвали за залавянето на бандата за отвличания "Наглите", но пропусна да спомене, кои ченгета проведоха разследването и събраха доказателства, признати от съда. Не обели дума и за ченгетата, работили по "Октопод", "Килърите", "Гранити" и пр. Над 20 мащабни операции и реализации, завършили с присъди, някои от които на трета инстанция. И знаете ли, защо Цветанов пропуска имената на тези хора? Защото ги предаде. И те станаха мишени за мафията. Както и някои от свидетелите по споменатите дела.
Цветанов бе няма риба по време на всички наказателни погроми, които сътвориха пеевските медии срещу тези хора. Мълча, когато ги хулеха, приписваха им несъществуващи прегрешения, включително убийства. Мълчаха и главният прокурор, и премиерът. От страх да не се конфротират с една мафиотизирана шайка, използваща ДПС като "българския чадър".
В същото време около Цветанов, респективно и около ГЕРБ, намират радушен прием хора, известни повече с корупционните си качества и ръководството на контрабандни канали, отколкото с успехите си като служители на МВР. Това прави предателството още по-противно. И не става дума за частни случаи, а за принципи. В Политическата рамка на ГЕРБ пише: "ГЕРБ е партия, която вярва в християндемократическите принципи. Нашите корени са в християнството, семейството и традиционните ценности, които са изключително важни в днешния несигурен свят!" Как това твърдение се връзва с мишите действия на първите хора в партията, е шифър, достоен за перото на Дан Браун...
Освен че се похвали, Цветанов се и ожали. За да го съсипят като борец за прогреса и демокрацията, враговете му спретнали мръсна кампания. Изкара се дори жертва. Награждаваният герой - на мушката на лошите. Това в голяма степен е така, но Цветанов отново пропусна да каже кои свидетелства го избавиха от истинския кошмар и че истински професионалисти останаха без работа и със съсипан живот.
Подлидерът на ГЕРБ бе пощаден от водещите по Нова тв по темата "Пеевски". Не знам защо го направиха, но знам, че в интервю за Фрог нюз Цветанов смотолеви, че не е чувал Пеевски да кадрува в МВР. Ако това не е 100% лицемерие, значи "дясната ръка" на Борисов има нужда от специалист "уши, нос и гърло".
В същото време Цветанов коментира зрелищните арести на двамата полицейски началници в Асеновград и Първомай така: "Благодарен съм на силовия министър Бъчварова, че върна Румен Ганев и неговия екип в МВР, защото виждате, че когато работим с професионалисти резултатите са ясни. Фактът, че има подобни операции говори, че работим перфектно в борбата с корупцията". "Перфектно", "професионалисти", "борба с корупцията"... Цветанов май наистина вярва, че България е населена от партийни активисти, запленени от неговия чар и ум. Ако окошарените полицаи наистина са газили лука дълго време, както се твърди, кой ги е търпял и закрилял? А техните началници по веригата по-свестни ли са? Цветанов обаче има проблеми със слуха и никога не е чувал за корумпета по високите етажи на МВР. Позволявам си един съвет към споменатия Румен Ганев. Ако му е скъп нормалния живот - да не поглежда към кирливите ризи на големите шефове и да не е много усърден в работата. Ще бере ядове. Ако не вярва на мен, да пита - знае кого.
Темата за предателството в българската политика и властта е необятна. Предателството не е измислено от българин, но тук то има трайни традиции. Освен това се практикува с голяма лекота, сякаш е нормална част от живота. Припомнянето, че това става дума за едно от най-противните човешки качества, често се приема с учудване.
Ето какво пише Захари Стоянов в глава VII на "Записки по българските въстания":
"Вълю, или Велю Стоилов Мечката (така се казваше новият ни благодетел), е родом от Горньонската река, тетевенски колиби. Освен че той показа към нас от най-напред голяма готовност да ни приеме с такива думи и ласкави обнасяния, за които ни най-малко съмнение не можехме да имаме на него, но, от друга страна, той ни излезе и нещо като познайник по следующия начин:
- Хей, и аз имам момче, тъкмо на вашата пора, което от няколко години живее в пуста Влашка, в Турно Северин - каза той и въздъхна от всичката дълбочина на сърцето си. - Според разказванието на някои наши селяни, които го виждали там наскоро и приказвали с него, твърде ме е страх да се не намира и той сега по Балкана във вашия кайфет...
Не щеш ли, че това момче, за което дядо Вълю въздишаше от сърце и душа, от дума на дума да излезе познайник и приятел даже на Бенковски! Когато тоя последният разказа на милозливия баща чертите, името, възрастта и занятието на сина му, то той подскочи от радост, прегърна войводата, който описваше чедото му, и каза, че ние сме негови момчета и ще да се грижи за нас, както би се погрижил и за своя син. Иди после всичко това, после тая щастлива случайност, та се съмнявай в патриотическата искреност на дяда Въля!"
***
"Свършил-несвършил той последната си дума, бачо Вълю, нашият благодетел, преданият дядо Вълю, когото наричахме баща, гледам, че пълзи по земята, като четвероножно животно, и отиде да се затули зад едно паднало на земята дърво. Аз за себе си не можах да се сетя от един път в що се състои работата, надали можаха да се сетят и другарите ми. Докато се готвех аз попитам защо старецът се влече по земята, устата ми се заключиха, язикът ми засъхна на гърлото. Около двадесят и повече пушки от двете страни на реката от четири страни изгърмяха отгоря ни и куршумите бръмнаха около ни като пчели!..."
От баща и закрилник - до предател. Заради изгодата.
Знаете как завършва тази история. Бенковски е убит, главата му отрязана и измита от кръвта в кланденче, наречено от потомците "Кървавото кладенче". Дядо Вълю дочаква Освобождението и после работи като пазач на мостовете в планината, на служба към управата в Тетевен.
Връзката с някои действия на днешни политици е в девиза: "Изгодата оправдава предателството". Освен това те, също както дядо Вълю, се представят за любящи бащи на нацията, която вътрешно са решили да предадат.
Но има и разлики. Десет години след онези мрачни събития Захари Стоянов се среща с дядо Вълю. На мястото на предателството - над с. Рибарица. Предателят се разтреперва "като листец" и моли за прошка. Години наред не е имал покой, избитите момчета изгаряли съня му. Искрен или не, но моли за прошка Захари Стоянов и роднините на Георги Бенковски и другите въстаници. Да сте чули български политик да признае грешка или предателство? Георги Първанов, например, нарича предателството си към БСП "нов ляв проект". И той като Цветанов смята, че хората край него са последователи, а не ползватели. Йордан Цонев, Делян Пеевски, Петър Чобанов и още неколцина като тях пък се изживяват като труженици на либерализма, заейки, че всеки ден предават брутално това понятие.
Децата на дядо Вълю... Не откривам Америка, но трябва да си повтаряме тези неща, докато омерзението ни принуди да изринем боклука.
Огнян Стефанов
П.П. Спестявам имената на служителите, които Цветанов премълчава и с които се разправиха башибозушки, защото това може да засили репресиите срещу тях. Съзнавам, че след този текст, пропагандната пеевска машина, ще ме залее за пореден път с помия, но това е нещо, което все повече доказва това, което вече всички знаят. Тяхното клеймене отдавна не е компрометиращо, дори обратно. Освен това издава безпомощността на скъпо струващия пеевски безмозъчен тръст
Моля, подкрепете ни.
