„На вас това ви трябва...”

Нищо не се е променило. Правим се, че работим, правят се, че ни плащат.
Морал няма.
Т.е. моралът умря по времето на Георги Марков. Прочетете задочните му репортажи и ще се убедите в това. В промиването на мозъци.
Всичко е пари. Не че е лошо, ама смърди някак.
Неприятните „опосуми” най-накрая си го върнаха. Дали е нарочно или случайно, няма значение.
Защото никога не е късно да станеш за резил. Дори да си професионалист режисьор, критик, актриса и прочие.
Всеки има възможността да се осере. Някои успяват. И Батето се осра, и Васа се осра. Лека им пръст.
И няма никакво значение кой колко повече бил умен от другия, дето го хванал в изневяра. Морална изневяра. Някои твърдят, че е по кофти от другата, дето чукаш и после довиждане.
Щото идват, я двамата „опосуми”, я господари на ефира. Я някой друг. Все ще се намери някой да изпълзи отнякъде и да снима.
Да ви попитам, абе, никой ли не си спомня колко пъти господарите хващат със скрити камери доктори и всякаква друга измет да прибира пари, да върши далавери и какви ли не глупости? Някой да е починал от това? Или поне да е настинал?
Не бъдете толкова наивни, няма никаква връзка между това да те хванат със смъкнати гащи и това да ритнеш камбаната. Това просто е кофти съвпадение. Лош момент. Да, знам, че е крайно, но това е положението.
И да, много пишещи прибират пари за разни по-специализирани текстове. Някои го обясняват с това, че имат семейство, а други с това, че имат поне две любовници. Или че обичат скъпите коли. Примерно. Въпросът е как го правиш. И как, ако те хванат, излизаш от лайната.
Наблюдава се напоследък и рязко повишаване на хората с чисти съвести. Изведнъж всички станаха девствени откъм прибиране на пари под масата. Странно.
Понеже доста журналисти и прочие набедени за такива се въргалят упорито в калта, наречена псевдожурналистика. И никой не му прави особено впечатление.
Ако се загледате в повечето новинарски и шоу предавания, без да имате IQ, над средното за тази част на света, ще съберете 2 и 2. Ще разберете кой на кого се слага и от кого евентуално прибира пари. Да, може и да не прибира пари. Може да го прави за каузата. Има ги всякакви.
Но да пишеш в лайняно жълт вестник, който осира и осмърдява всичко, до което се докосне, пък после да ревеш, че не те защитил, си е някак непонятно. Абсурдно, така да се каже. И твърде нахално.
А къде остана социализмът, ще се запитате? Тук си е. Не е мръднал. От главите на повечето журналисти, интелектуалци и вся астальная сволач. Общо взето от главите на цял един народ, социализмът не се е разкарал, там където му е мястото.
Всичко откъм мислене си е по старому. Хайде, почти всичко.
Като в партиен вестник, когато някой се посере и, внимавайте, обществото разбере, се започва кампания по неговото изчистване. Къпе се с благоуханни аромати, маже се с миро, така че да излезе... отново девствен, както вече стана дума. Но това е невъзможно.
А тези, които са изкарали на показ мръсния му задник биват посочени с пръст и започва тяхното преследване. Сега очаквам Иван и Андрей да бъдат преследвани до края на света, за да бъдат хванати и те в изневяра. Което може и да не е толкова трудно. Но всъщност проблемът е, че за пореден път се вторачваме в тези, които са разкрили нещо, а не в самото разкрито. Ама било монтирано, ама било манипулирано. Е, кое точно е манипулираното? Че горката жена в прав текст казва „на вас това ви трябва”?

Едно време на народа му се даваше това, което му трябва.
Като избухна демокрацията пак му се дава това, което му трябва.
Н-да, би казала дори и Силвия.

Обаче от време на време на даващите им лъсват задниците. И настава хаос, и настава всеобщо очистване.
Но в един момент истината, с която компромиси не бива да се правят, лъсва.
И истината е в това, че Васа, лека й пръст, се издъни. Точка. Няма значение кой я е показал.
Като правиш всичко за пари, това е положението.
Да, факт е, че „опосумите” не са разкрили гигантска далавера в митниците. Или не са хванали някой министър, заклещен с две секретарки. И не са снимали някой обирджия или някой наркопласьор, или крадци, мутри и прочие престъпници. Но фактът си е факт.

Царицата я видяхме гола. Тъжно.
Батето (царят) и него го видяхме гол. Пак тъжно.

Тъжно е и това, че помиярската интелигенция в Чалгаристан не успя да реагира адекватно. Понеже е закърмена със социализъм, опита се по социалистически да изпере гащите на закъсалата другарка. Ама не успя.
Глупостите на Иван и Андрей със сигурност не са по моя претенциозен вкус, но накипрена псведо интелектуалка, громяща де що има нещо, което не й допада, също не ме кефи. Не ме кефи и превъзнасянето й по Юлиан Вучков, примерно. Дето снощи го гледах как „размаза” Лари Кинг. Ама направо му е*а майката. За момент се телепортирах в 1986 година. Там някъде.

Какво ви става бе, хора? Забравихте ли префърцунените текстове? Забравихте ли какво четяхме в „Труд” и в „Уикенд”? Забравихте ли, че ви прималяваше от езика? От грандоманията? От това, че е женски вариант на Вучков?
Между другото мен ме е хвалила. По-точно хвалила е мой документален филм. Факт. Това ви го казвам, за да се направя на важен. Но това не значи, че фактите трябва да се премълчават.
И да се преглъщат.
Не мислите ли, че доста неща преглътнахме през последните 20 години?

Факт е, че в скритата камера на двамата индианци става въпрос за едни смешни 1000 лева.
Факт е че от Чалгаристан всяка година се изнасят милиарди.
Факт е, че няма скрита камера за омазаният с чалга и простотия водещ, дето реши да използва ефира на телевизия с национален обхват за подкрепа на нелепата Меглена Кунева.
Няма скрити камери за последиците от социализма. Последиците в главите на хората, имам предвид.
Няма скрити камери за Габонската афера, за батко, братко, далаверата с външния дълг и стотици други знайни и незнайни далавери. Геройски оцелели в неравната борба с принципите и законите.
Защото на вас в Чалгаристан това не ви трябва.
Трябват ви много други неща, но не и от „това”...

Но някак си е гадно да бъркаш в казана със сладкото и да ревеш срещу другите. Някак си е гадно.
А и моралът се губи по пътя.
Васа Ганчева почина.
Лека й пръст.
Бог ще я съди, никой друг.

ianchefff.blog.bg