Винаги недоволен - българската професия
Ако погледнем по-нестандартно на класацията, направена от Световния икономически форум за 2014 г., би могло да се каже, че по стандарт на живот сме отличници в сравнение с цели 90 страни. След нас са Румъния (59), Мексико (61), Кипър (58), Унгария (60), Македония (63), Словения (70), Хърватска (77), Словакия (75), Сърбия (94), Гърция (81), Турция (91), Аржентина (104) и т.н. Не е никак лошо.
Когато медиите цитираха новината, коментарите бяха от солени, през по-солени та до чист цианкалий. Живеели сме в мизерия, милиони българи били под прага на бедността, хора умирали по села и градове, други живеели на улицта, трети ровели в кофите за боклук и пр. Да, всичко това го има, но го има и в останалия свят. Не сме цъфнали и вързали, но и вайкането ни понякога е преувеличено. Знам, че мнозина ще се издразнят на това мое твърдение, но то е резулат от налични факти.
Според Евростат делът на сивата икономика у нас е най-висок от целия ЕС. През 2012 г. той е бил 32% от БВП, а през 2013 - близо 35 на сто. Това означава над 13,4 млрд лева. През 2014 г. процентите вече са около 38! Какво темпо на развитие, а? Икономическият ни ръст крета с мизерните 0,5%, но сивата икономика направо лети. Реалният дял обаче се изчислява на над 55-58 на сто, категорични са експерти. Това означава, че в нелегалност се въртят над 20 млрд, от които в хазната не влиза и една стотинка.
Част от тези милиарди се трансформират в заплати и хонорари, които нито се облагат, нито им се отчисляват данъци, ДДС, осигуровки и пр.
В Австрия сивата икономика е 7,2%, в Холандия 9,2%, Великобритания 9,1%, Франция 9,7%, Гърция 22,3%, Румъния 2813%, Латвия 27,1% и т.н. Средно за ЕС процентите са 18,5. Това трябва да се има предвид, когато се сравняваме с тези страни.
И знаете ли какво? Много българи искат да са в сивата икономика. Защото получават пари кеш, колкото и понякога малко да са те понякога и върху тях не плащат нищо. Младите си имат философия: Парите ми трябват сега, за старини ще мисля после.
Други пък се успокояват: Ако съм болен или имам нужда от спешна помощ - няма да ме върнат, я...
Да не плащаш данъци мнозина считат за геройство и висш пилотаж в гяволъка. Ако прецакаш енергото, ВиК, НАП, общината и въобще държавата - значи си оправен човек, тарикат. Тия дето си плащат всичко са балъци.
Съвсем не са малко пенсионерите, които прехвърлят имоти и къщи на деца и роднини, за да получават помощи по бедност.
Хиляди българи пък мамят ТЕЛК че са болни и чрез подкупи си осигурават инвалидни пенсии и помощи. Всеки месец това прави десетки милиони, а годишно - стотици. Цели села в България са с инвалидни пенсии, като поне половината от тези хора са здрави и прави като тополи.
Хиляди ползват нелегално ток. Още толкова се снабдяват с вода по същият начин. Това също са милиони, които трябва да компенсират онези, които работят добросъвестно и с право недолостват от ниските заплати. Част от работещите са деца или роднини на тарикатите. Те страдат заради тях, но си траят, защото не са възпитани да казват истината в очите.
Никой не си застрахова имотите на село, нито къщата, но като стане земетресение или наводнение, всички искат държавата да им даде пари, да си построят отново домове. Трябва да се помага, но трябва да има и лична отговорност.
Не са малко и тези, които изхвърлят боклуците си в дерета и реки, а после пищят, че водата е придошла и ги е заляла. И те искат държавата да им плаща щетите.
Други строят незаконно където им падне, ползват ток, вода и канализация "безплатно", а политиците си затварят очите, защото на избори същите хора за 30-40 лева си продават гласовете. В тази "яма" също потъват милиони.
Ако прибавим към горната картина кражбите на айдуци от всякакъв калибър - нещата се отиват към милиарди.
Да не пропуснем и баш майсторите - корумпираните политици, магистрати, ченгета, министри, митничари и олигарси. Там цифрите са космически.
Контрабандата, наркотрафика, проституцията, далаверите с петрол, цигари, китайско, турско и дубайско карго, неплатеният ДДС, прането на пари, укритите данъци, контрабандния петрол, ТИР-овете фантоми, поголовната сеч на гори, застрояването на защитени зони, иманярството, проституция - всичко това процъфтява извън закона. И става пред очите ни.
Сещате ли се за какви пари говорим? Всичките тези десетки милиарди така и не виждат бял свят. Те се въртят на тъмно, могат да купят всяка съвест и да подпишат не една смъртна присъда.
Това е реалната родна действителност, описана съвсем накратко. Подробностите са брутални и могат да уплашат всеки неподготвен да се сблъска с тях.
И след всичко това сме на 54-то място сред 144 държави в света. Феноменално!
И това си има логичното обяснение. В последната класация на ООН по брой на автомобили на човек от населението България е на 36-то място от 137 страни. 240 коли има у нас на всеки 1000 души. Като махнете децата, болните и най-възрастните хора, се оказва, че всеки втори е собственик на автомобил. След нас са Румъния, Русия, Мексико, Сингапур и пр.
Още по-забележителна е класацията за собствени жилища. Последни сме по доходи в Европа, но сме първи по частни домове и имоти. 95% от българите са горди собственици на жилища. Само 3 на сто живеят под наем. Притежаваме 2,5 млн жилища в градовете и 1,3 млн къщи в селата. Това прави 3,8 млн частни имота или всеки втори нашенец е законен собственик. Всеки втори! Може ли някой да обясни това? За сравнение в държави като Швеция, Швейцария, Холандия, Дания, Франция и Германия делът на частните жилища е между 5 и 10%.
По покупателна способност (Брутен вътрешен продукт) на глава от населението сме на 56-то място от 168 страни в класацията на Световата бака и на 64-то място от 188 страни в списъка на Международния валутен фонд.
По данни на КНСБ един работещ у нас издържа двама неработещи. Според Световната банка обаче един работещ у нас в частния сектор храни други шестима българи. Частният сектор, който осигурява производствена работа на 1.3 милиона българи, е натоварен с прехраната на 7.3 милиона непълнолетни, учащи се, пенсионери, безработни и чиновници в държавната и общинската администрация. Това прави частниците в България твърде слаби, за да могат да "дръпнат" икономиката. Силният ръст на икономиката обаче е единственият начин да се приближим до стандарта на живот в останалите членки на ЕС.
Няма спор, че много хора у нас живеят трудно, а някои направо зле. Има и голяма безработица. Но е вярно също, че десетки хиляди работни места стоят свободни, защото няма квалифицирани кадри за тях. Над 80 на сто от циганите са без работа - вярно, но те са и без образование, без опит и специалност. Какво биха могли да правят те в едно съвременно предприятие или завод? Неграмотността у нас удари 41% по официални данни. Според ООН сме на 53-то място по грамотност. Но според Центъра за демографски политика неграмотните са близо 60 на сто. Далеч пред нас са вече Киргизстан, Тринидад и Тобаго, Туркменистан и Тонга.
Затова не е чудно, че най-голям процент от заетите българи са в сектора на услугите 54.7% дял от всички работещи.
Производителността на труда у нас е близо 3 пъти по-ниска от средната в ЕС и около 7 пъти под тази в Ирландия, например.
Мнозина имат аргумент и срещу това: плащат ни малко и затова работим малко. Само че философията в цивилизования свят е обратна: показваш какво можеш и тогава те оценяват подобаващо. Никой не вади големи заплати за добра работа предварително. Такъв филм няма.
Трябва да си казваме нещата ясно и открито. Никой не ни е виновен, че превърнахме курортите си в бетонни гета. Сами си бастисахме и природата. Пак ние разрушихме и нарязахме за скрап десетки заводи и фабрики. Измамници-политици убиха българското село и земеделие, внасяйки плодове и зеленчуци от чужбина, без да плащат мита и такси. Ние не проведохме реформите в здравеопазването, образованието и сектора сигурност. 60 000 полицаи у нас нямат и половината от КПД на австрийскте и швейцарските си колеги, които са двайсетина хиляди. Така че никой не ни е крив и не ни е съсипала световната конспирация.
Причините да сме недоволни са много, но няколко са с особен принос:
1. Тоталната корупция.
2. Мафиотизирана политическа класа.
3. Неработеща правораздавателна система.
4. Демотивирано гражданско общество, което не оказва натиск върху 4-те власти.
5. Неработещи институции.
6. Липса на реформи в основни сектори на политическия, икономически и обществения живот.
7. Срив на ценностната система.
8. Силно развита организирана и битова престъпност.
9. Немощен и продажен елит, който не може да поведе хората, да мобилизира техният интелектуален потенциал.
10. Слаба, откъснала се от реалността интелигенция.
Някога, когата страната ни е била в кризи и дори в катастрофи, стотици са се събирали под балкона на Дядо Вазов, за да чуят от него няколко топли и мъдри, да получат кураж и сили да продължат напред. Славейков е вдигал духа, след него Гео Милев. Словото и рисунките на Илия Бешков са вдъхновявали поколения българи. Не мога да изброя всичките. Но такива май вече няма. И това е пагубно.
Има и обективни фактори, които няма как да заобиколим. Не можем да искаме да сме като Германия, Франция, Великобритания, Швеция, Холандия, Италия, Испания, Нарвегия и пр., защото не сме родили хора като Леонардо, Колумб, Амундсен, Тур Хейердал, Наполеон, Бах, Рембранд, Нютон, Айнщайн, Коперник, Лист, Джордано Бруно, Магелан, Росини, Берлиоз, Дворжак, Теодоракис, Гоген, Пикасо, Дали, Янис Рицос, Байрон, Шилер, Де Гол, Киплинг, Роден, Паганини, Сервантес, Бергман, Кафка, Волтер, Балзак, Гьоте, Мартин Лутер, Кромуел, Чърчил, Ницше, Макиавели, Фройд, Стивенсон и пр. и пр. Те са теглили човечеството напред, създали са модерния свят.
В тези страни не биха търпяли и 2 секунди хора като Делян Пеевски, Петър Чобанов, Йордан Цонев, Николай Бареков, Димитър Дъбов и тям подобни да им определят дневния ред и да се разпореждат с държавата. Щяха да ги изринат от публичното пространство като отпадък. Там осъдиха хора като Берлускони и Жак Ширак, а Никола Саркози бе арестуван. Усещате ли разликата?
Слава богу, че имаме Левски, Ботев, Каравелов, Дебелянов, Николай Райнов, Майстора, Парашкев Хаджиев, Пипков, Борис Христов, Гяуров, Кабаиванска и др., които са мостът ни към цивилизования свят. Трезвият анализ обаче е задължителен. Не сме центъра на вселената, не сме люлката на цивилизацията, не сме най-красивата страна. Малка, но важна частица сме от този свят, със своите добри и не толкова добри страни.
И ако питате какъв е изходът - ще ви кажа: себеуважение, а не самосъжаление. Аз вярвам в това, а вие както прецените.
И да не се плашим от боклуците, а да ги изхвърлим на бунището, където им е мястото. Пети октомври е подходяща дата за едно такова разчистване.
Огнян Стефанов
Моля, подкрепете ни.
