Висши магистрати повдигат завесата – а там се хили адът на модела ”кочина”

За какво става дума. През лятото на 2013 г. парламентът гласува Делян Пеевски да оглави Държавната агенция „Национална сигурност“. Десетки хиляди българи излязоха на улицата в знак на протест. Пеевски бе принуден да подаде оставка. „Слугите на народа“ решиха да се измъкнат от тресавището, в което се набутаха и прехърлиха казуса на Конституционния съд.

„Конституционният съд се утвърди в обществото като политически независим орган, осигуряващ върховенството на Конституцията. Въпреки че решенията на Конституционния съд, с които се обявяват за противоконституционни закони и други актове, могат да имат и политически последици, Конституционният съд не може и не трябва да се окачествява като политически съд. Той би се самоотрекъл, ако решава делата по политически, а не по строго конституционни и юридически съображения“. Това пише в официалния сайт на КС. Под този текст е качена снимка на дванайсетте висши магистрати, членове на съда. В тоги, гледат строго, вдъхват доверие. Та през онова лято КС трябваше да реши дали Пеевски да се върне в парламета след неуспешния опит с ДАНС или да си ходи по живо по здраво. КС реши, че трябва да се върне в Народното събрание като народен представител. И той се върна. Формално, защото му бе по-удобно да дава нареждания от х-л „Берлин“ – дистанционно или да му идват на крака.

Години по-късно магистратът Румен Ненков, тогава член на КС заявява, че решението за Пеевски било взето под политически натиск. Защото единствено министри и техни заместници можели да станат пак депутати, ако по някакви причини освободят постовете.

Някои от сегашните членове на КС ще си „измият ръцете“ с оправданието, че тогава не са били в състава. Тези, които са били ще се кълнят, че върху тях не е имало такъв натиск. Но както каза сам Ненков: И аз да съм, също няма да призная. Но пък можело да разпознаем натиснатите по техните действия. Сигурно, но мнозина ще предпочетат просто да не вярват повече на решениета на КС.

Според него и решението на КС, че Истанбулската конвенция противоречи на Конституцията, също е взето под натиск. Политически. То си личеше и от самолет, но когато го потвърди човек от кухнята, става факт.  

Румен Ненков проговаря сега, защото вече не е член на КС. Самият той твърди, че се чувствал свободен и като част от КС, но очевидно вече като бивш е по-свободен. Освен това синът му е депутат от ГЕРБ и като баща сигурно е гледал да не му създаде проблеми... Има и още нещо. По бТВ Ненков обясни, че да си конституционен съдия е много комфортно. Получаваш голяма заплата, ползваш имунитет, вози те кола на НСО с шофьори и гардове, спокойствие, влияние, авторитет, социално положение… Изпълнилите някоя и друга поръчка сигурно се радват и на премии. Ненков не го каза, но то се подразбира. Тези, които сринаха Търговския регистър си разделят 600 хил лева. Тези, които сринаха КТБ си раздават нейните активи. Очевидно го правят и някои конституционни съдии.

Откъде е дошъл политическият натиск върху КС за Пеевски? – ще попитате. Оттам откъдето и предложението да оглави ДАНС. Затова след като не се реализира план А, бе реализиран план Б - дадоха му цялата държава. Защо го правят? А защо проститутките духат на който плати? Проституирането, оказва се, е дълбоката философия на дълбокото гърло на българския елит. Стратегическа гаранция за уреждане на живота. И реализират тази стратегия докато техните съпрузи, родители, приятели, деца, любовници, внуци спят спокойно или гледат телевизия. В официалната или скритата си битност те решават най-важния въпрос: Ще я бъде или няма да я бъде България.

Едвард Мунк, "Вик"

Висш магистрат говори за политически натиск върху КС. Евродокладът ни предупреждава, че медийната среда у нас се влошавала. Не се влошава, гусин Юнкер, кочина е. Но на Пеевски не му пука. И защо да му пука, като от констатациите не следва нищо. Забавлява се с Колумбовските открития на Брюксел и Ненков, както се забавлява с пепелищата от КТБ, с британците, търсещи справедливост по казуса „Техномаркет“, с парламента, където не стъпва, с наглите закони, които пробутва, с няколкото медии, вкопчили се отчаяно в свободното слово.

Разтърсващо слово пред съдийски форум произнесе председателят на ВКС Лозан Панов. Прави го не за първи път, но болката и загрижеността този път са толкова силни, че стъписват. „Kaзвaл cъм и пpeди, чe в Бългapия cмe изпpaвeни пpeд eднa cиcтeмa, ĸoятo e вepбyвaлa гoлeми чoвeшĸи и мaтepиaлни pecypcи в изгpaждaнeтo нa дoбpe дeйcтвaщa мaшинa; ĸoятo yмeлo cи cлyжи cъc cлyжбитe, мeдиитe, иĸoнoмиĸaтa, пoлитиĸaтa и paзбиpa ce cъдeбнaтa cиcтeмa. Дeйcтвиятa ѝ нe ce oглacявaт, a ce дъpжaт в тaйнa. Гpeшĸитe ѝ нe ce извaждaт нa пoĸaз, a ce пpeмълчaвaт и yĸpивaт; пpoтивницитe ѝ ce пpecлeдвaт дoĸpaй, a тaйнитe ѝ, тo тe ca гpижливo пaзeни и нe мoгaт дa бъдaт paзĸpивaни“. Думи на Панов. И продължава: „Cчитaм, чe ĸaтo мaгиcтpaти paзпoлaгaмe c дocтaтъчнo ĸoнcтитyциoнни гapaнции, зa дa ce бopим бeз cтpax и бeз дa мълчим зa въpxoвeнcтвoтo нa пpaвoтo и нeгoвия ĸoлaпc в cтpaни ĸaтo нaшaтa. Зaтoвa в пocлeднo вpeмe, дoĸaтo cлyшaм шyмa нa тишинaтa, чecтo cи пpипoмням eднa пpeĸpacнa миcъл нa Чъpчил, ĸoйтo ĸaзвa: „Oнeзи, ĸoитo избpaxa дeмoĸpaциятa вмecтo xлябa, днec ядaт 300 видa xляб, a тeзи, ĸoитo избpaxa xлябa вмecтo дeмoĸpaциятa, днec нямaт нитo дeмoĸpaция, нитo xляб.“ Зловещо, ако се замислим за посоката, в която сме тласнати…

Ако трябва да се изобрази състоянието, в което се намираме, сигурно най-подходяща ще е картината „Викът“ на Едвард Мунк. На мен обаче ми допада и една мисъл на големия норвежец: „Нощем се събуждам, оглеждам стаята и се питам: „Това не е ли адът?“ Не е ли, наистина?

Борис Петков