Петък, 14 Декември 2018, 04:09
Frognews
5| 6857 |05.08.2018

Властта мижи с широко затворени очи

.
България е отворена икономика с голям износ и внос - преподават професорите във висшите учебни заведения. Да, така е. Ама колко ”отворена” е тази икономика, каква е нейната динамика и случващите се промени - не е много ясно.

Ако отворите сайта на българската статистика, ще видите, че последните окончателни (проверени и потвърдени данни) за вноса и износа са за 2016-а. За повече от 18 месеца - от онази година насам, данните са предварителни. На същия сайт няма как да се намерят конкретизирани масиви информация за различни разрези по показатели на вноса, износа и търговския баланс - примерно за цялата 2017-а, по видове държави - търговски партньори и конкретно за всеки от тях.

 

Съществува и втори проблем - всички събирани у нас данни се разминават в числовите си показатели. Тези на статистиката съвсем не кореспондират с тези на БНБ, а двата масива информация пък се разминават в стойностите си с този на Министерството на икономиката. На всичко отгоре те се разминават и с данните на Евростат и Световната търговска организация. Националният статистически институт отбелязва за миналата година износ от 52.246 млрд. лв., равностойни на 26.712 млн. евро, докато икономическото министерство отчита за същия период 25.818 млрд. евро, което е с почти 1 млрд. по-малко. А милиард е значителна сума за българските мащаби и изкривява сериозно динамиката на данните. Според световната и европейската организация пък износът ни за 2017-а е 26.577 млрд. евро. А за БНБ той е със 135 млн. евро по-висок.

 

Според Евростат България е изнесла стоки за 16.7 млрд. евро за страните от ЕС, докато за статистиката все още няма публични данни. Колкото до Министерството на икономиката, в случая то не събира информация, а се доверява на други ведомства.

 

Разминаване с 3 млрд. евро

 

При вноса картината не само е неясна, но направо е объркваща до степен на парадоксалност. Евростат отчита през миналата година внос от държавите от общността за 19.324 млрд. евро, нашият НСИ посочва 37.794 млрд. лв., което като равностойност в евро е същата величина, но БНБ дава само 15.454 млрд. евро и разликата е фрапираща - почти 3 милиарда!

 

Разбира се, една от причините за разминаванията е в използването на различните методики. Но не само. Експерти и анализатори смятат, че разликата от 3 млрд. евро (почти 6 млрд. лв.) при данните за вноса се дължи на контрабандата.

 

БНБ в своите анализи се опира на информацията, която получава от търговските банки. Поради направените преводи те имат най-достоверни данни за действително осъществените разплащания - по държави, по търговски контрагенти, по участващи в търговията български и чуждестранни компании. Като особен вид публични институции банките съвсем коректно, прецизно и точно информират БНБ за действително извършените външнотърговски сделки. В същото време статистиката и икономическото ведомство събират сведенията си по декларациите на фирмите от митниците и съответните документация, представена с тях. Освен това вносът от

 

Евросъюзът се ползва с особени, преференциални правила - липсват мита и акциз или са в намалени размери, може да се ползва посочена екстра на оформено ДДС в друга европейска държава и т.н.

 

Изводът може да е само един - разминаването на различните данни с 3 млрд. евро се дължи на обстоятелството, че една значима част от вноса в България се оформя с фиктивни, фалшиви документи, за да се намали или избегне облагането.

 

Експорт на нефт към ... Близкия изток

 

Съществуват и други парадокси. Износът за много близкоизточни страни през 2017-а и на първо място за Обединените арабски емирства е намалял. Този спад се е формирал основно от експорта на… петрол! В емирствата, които са сред най-големите негови световни производители?! На всеки обаче е ясно, че отплувалите от нашите пристанища към онзи район танкери, пълни с "черно злато", са фиктивни - курсовете им съществуват само по документи, докато в действителност петролът е бил преработен и съответно неговите продукти са изконсумирани в сивата икономика - нерегламентирано, без ДДС и акциз.

 

Макар дълго време да си е затваряла очите за тези злоупотреби, сага властта може да се похвали, че най-сетне ги е забелязала и прозряла. Защото тези "танкерни операции" в предишни години са били на стойност над 200 млн. лв., през 2016-а са спадали на 117 млн. лв., а през миналата година "експортът" напълно е спрял.

 

Всъщност не е съвсем така, тъй като танкерите с петрол, пътуващи към ОАЕ, са заменени с танкери с нефт, пътуващи към Египет. Освен като значим производител на природен газ и в по-малки количества на петрол, Египет е известен и като най-важната транзитна държава, през която преминава цялата част от добития нефт в Близкия и Средния изток по пътя си към Европа. И няма логика танкерът да прекоси Суецкия канал, пълен с петрол, да го разтовари у нас, а после същият или друг кораб да го върне обратно в Египет.

 

Документацията на митниците, НАП, икономическото министерство и статистика показват, че обемът на този износ в неговата левова равностойност е нараснал миналата година със 168 млн. лв. и е над половин милиард лева. Тази сума представлява чиста контрабанда, за която властта продължава да мижи с широко затворени очи.

 

Тревожи динамиката

 

Далеч по-притеснително във външната ни търговия от фактите, подсказващи за наличието на много мащабен сив сектор, от който хазната губи маса пари, са показателите за нейната динамика. Вариациите в стойностите й общо, както и поотделно за вноса и износа по месеци, надминават стотици милиони и дори над милиард лева. Тези величини в редица случаи са от една трета до към половината от целия обем на експорта или импорта в дадения месец. И при отворения характер на икономиката на България, при който търговията й с други държави надминава стойността на нейния брутен продукт, такава хронична нестабилност е дестабилизиращ механизъм. А е известно, че международният стокообмен е относително консервативна система и отношенията в него се крепят основно на дългосрочни договори.

 

Вариациите по месеци показват, че значима част от нашата външна търговия - между една пета до една четвърт от годишния й размер, не се опира и няма за основа дълготрайни взаимоотношения между българските и чуждестранните компании, а е плод на различни инцидентни сделки. Като се казва, днес може и да ги има, а утре - да не се осъществят.

 

Типичен пример е стокообменът с Русия. През 2017-а той расте с чутовните 83% в сравнение с 2016-а, или почти двойно. Бумът идва от... износа на чугун и стомана, който е започнал в края на май и продължил до септември. Но след затварянето на металургичните ни комбинати страната вече не е експортьор, а импортьор на такива изделия. Затова на пръв поглед учудва нарастването на износа за Русия точно по това перо спрямо година по-рано с цели 621 млн. лева. Той обаче съвпада по време със строежа на газопровода "Турски поток" по дъното на Черно море. И в действителност става дума за тръбите, които бяха складирани на пристанищата в Бургас и Варна за неосъществения проект "Южен поток".

 

Тенденцията на несигурност се запазва и през 2018-а. През първото тримесечие износът е нараснал със скромните 2.6% спрямо съответния период на предишната година. До края на май (последните данни) показателят е 2%, тоест продължава да намалява. Има и добра новина - разрезът по сектори показва, че се увеличава високотехнологичният експорт за трети държави. Но като цяло изводите са, че износът ни постепенно и трайно намалява своята роля на икономически двигател. В такъв случай компенсацията трябва да се потърси в оживяването на вътрешното и общественото потребление и нарастването на публичните разходи, което обаче не се забелязва.

 

Прави впечатление също така, че вносът расте с изпреварващите спрямо износа 5.6% за първите пет месеца на тази година и не е подложен на динамичността на промените, които се забелязват при експорта.

 

Неясни данни - грешни решения

 

При цялата тази ситуация общата макрофинансова и икономическа картина не е съвсем достоверна основа за анализи и преценка на тенденциите за развитието на България. Оценките за състоянието на платежния й баланс - вместо да са меродавни, внасят несигурност. А тя автоматически се пренася и във финансовата система. Допълнително своята лепта в тази несигурност внася и процесът на изтегляне на чуждестранните капиталовложения, ускорил се тази година и добил тревожни размери.

 

Специалистите са на мнение, че наред с неотложното елиминиране на огромния сив сектор във външната търговия е необходимо спешно да се уеднаквят методиките на различните институции, които следят икономическите показатели. Без надеждна информация всякакво управление на тези процеси и съответните решения съдържат опасността да се окажат не съвсем адекватни.

 

Колкото до потенциала на експорта - с неговата водеща роля в нашето стопанско развитие, той може да се запази само с бързи реформи с акцент върху средните и дребните фирми, които да създават и експортират определени продукти с по-висока принадена стойност. Обемът на тази търговия вече гони една пета част от общата стойност на целия износ на държавата. Постепенно изделията на електротехниката и електрониката се превърнаха в първо перо на българския експорт. Износът на различни машини и апарати също расте през годините и вече е трето перо в износната ни листа. При това тази тенденция у нас е още по-стойността на фона на задържането на световната търговия в тези области.

 

Григор Лилов- Банкеръ 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Може ли Лукойл да събори властта? Може и още как 28| 19527 |11.07.2018 . Списък ”77” на Турция показва обвързаности на властта в София 9| 21220 |18.07.2017 . Властта мълчи гузно за тежките присъди по делото „Гранити” 3| 11453 |17.07.2017 . Мерил Стрийп: Журналистиката да държи сметка на властта! 5| 5453 |09.01.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах