ВМРО да пита Борисов за Македония, а не да кряка срещу ЕП

Много шум, но в грешната посока.

През 2017 г. Борисов подписа договор за добросъседство със Зоран Заев, тогава премиер в Скопие. Борисов толкова се гордееше с успеха, че се похвали гръмогласно: Като политик си свърших работата, оттук нататък думата е на историците и комисията по двустранните въпроси от историята.

Толкова беше главозамаян от собствената си значимост, че дори не помисли за македонското общество, което десетилетия е живяло в състава на Югославия и е следвало политиките на Белград. Вместо това Борисов се размечта на глас, как щял магистрала „Струма“ щяла да свързва София със Солун, а македонците щели да я ползват; заговори за железопътни връзки и нови пътни проекти. Историята той остави на учените, защото в нея няма бизнес и далавера – дай му инфраструктурни проекти на него. Там му е силата. Лично той извади от оперативната политика проблемите с македонския език, кражбата на българска история от Скопие и агресивната антибългарска пропаганда. „Някой като каже: историята ще ни вземат! Коя история ще ни вземат? „Тодор Александров“ няма да е булевард в София ли? Вдигаме такъв шум и истерия за неща, които в ежедневието нямат никакво значение“. След това нервно отсече: „Какво искате? Да се сбием ли?!“

ВМРО тогава мълчаха като миди.

През 2018 г. отново Борисов тръбеше от сутрин до вечер, че той – от името на България – работи за евроинтеграцията на Западните Балкани. Това бе мото и по време на европредседателството на София. Някой знае ли, какви точно договорки и отстъпки е правил по темата спрямо Скопие и Брюксел. Чуваме само шумът, кото вдига, за да се рекламира като виден международник, но детайлите, които са най-важни – се пазят в тайна. Видяхме какви договорки е сключвал с Ердоган за връщане на неудобни на режима в Анкара хора от българска територия. Каква е гаранцията, че няма подобни „сделки“ и със Скопие?

ВМРО, Джамбазки и Каракачанов мълчаха като…

Българските учени нееднократно предупреждаваха – деликатно и не съвсем, - че създадената българо-македонска комисия не постига резултати и не решава проблеми, заради пасивността, неразбирането или нежеланието на политиците. Тези в София – онези в Скопие са ясни.

Послучай 3 години от подписването на Договора през лятото на 2020 г. Борисов отново заяви: „Ние сме държавата, която първа започна и с Договора за добросъседство направи възможно да се говори изобщо за присъединяването към ЕС на нашити мили братя и сестри. Направихме всичко възможно, за да ги подпомагаме, след това тръгна и процесът с Гърция. Защитавал съм ви по всякакъв начин в ЕС, когато не искаха въобще да ви включат в преговорите“.

ВМРО и националистическата пропаганда отново мълчаха и се спотайваха под „чадъра“ на Борисов, на топличко във властта.

На 8 октомври 2020 г. Европарламентът прие Резолюцията за България, която разбуни толкова духовете. И ето ви парадокс – на следващия ден Бойко Борисов заяви: „Много се надявам Република Северна Македония да получи необходимите уверения от нас и да върви по пътя за присъединяване към Европейския съюз. Трябва да се направят необходимите компромиси, както много други направиха. Ние сме длъжни за сегашните и за бъдещите поколения да направим така, че по никакъв начин Република Северна Македония, Албания и страните от Западните Балкани да не бъдат спирани по пътя към Европейския съюз“.  

Думите на българския премиер са от срещата му с министъра на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи.

Малко по-късно отново Борисов веч заявява, че е много разтревожен от вкарването на ОМО Илинден и "македонско малцинство" в България в резолюцията на ЕП. 

Оказва се, че натиск за компромиси спрямо претенциите на Скопие идват от Германия. Немският историк Улф Брунбауер отдавна призовава София да се откаже от редица претенции в общата българо-македонска история. Неотдавна Брунбауер настоял Берлин, както и Брюксел, да окажат натиск на София: „Това, как македонските историци и политици третират историята на своя народ и своя език, дразни българските националисти. Само че този въпрос няма никакво отношение с Копенхагенските, а и с други критерии, които трябва да изпълни една държава-кандидат за член на ЕС“. Ученият дава пример, как Германия не настоява австрийците да бъдат считани за немци.

Припомнянето на казаното от Борисов не означава, че той не е бил прав. Развитието на събитията по приемане на Скопие в ЕС ще покажат. Но е странно поведението на т.нар. патриоти, които се нахвърлят на резолюцията на ЕП, но не обелват дума за изявите и действията на Борисов. А и нали ВМРО е част от сегашното управление?

И като са толкова развълнувни от ВМРО за съдбата на България, нека кажат за чекмеджето с милионите, златните кюлчета и пистолета, да коментират изтеклите записи, в които премиерът обяснява на вицето си Дончев как „н…л с 200“ европейски лидери, а Караянчева е „проста кърджалийска п…а“, да коментират последното място на страната ни откакто сме в ЕС по всички показатели без смъртност, корупция, неграмотност и заболеваемост, по които сме първи. С Република Северна Македония все ще стигнем до някакъв консенсус, но ако не сменим мафиотския модел на управление, това ще е без значение, защото просто ще се превърнем в територия. Външната политика се формира, ръководи и реализира от изпълнителната власт. Опозоцията може да коментира и опонира - нищо повече. Брюксел може и изразява мнение. Правителството в София решава. ВМРО да не прехвърля отговорностите на други. Самият Борисов да се замисли за антиевропейската риторика на своите партньори, колкото й малко да му остава да е във властта. Последствията са за всички българи.

Дамян Данчев