Война, война ни трябва
Командири се изграждат по време на война. Ген. Георги Вазов казвал: От всички пороци най-опасният е бездействието. Бездействието на командирите води до разпад на войските. Замесването на военни чинове в политиката пък води до застрашаване сигурността на страната.
Поредният пример за генералски конфуз е случаят с командващия на Военно-въздушните сили ген. Румен Радев. Преди часове научихме, че подал оставка. Не бил съгласен с идеята натовски самолети да защитават българското небе. Колко патриотично! Само че темата бе актуална през септември 2015 г. и януари 2016 г. Генерал Радев обаче подава оставка през август 2016 г. и то по време, когато е в годишен отпуск.
Дни преди да хвърли оставка, името на командващия ВСС бе шумно номинирано от три структури на БСП – в Пловдив, Габрово и Стара Загора – за кандидат-президент на левите сили. Твърди се, че бил в топла връзка с лидера на АБВ Георги Първанов. Дори бе замесен в интрига срещу председателя на БСП Корнелия Нинова – за това го използвали някои кръгове в партията, които не харесвали особено Нинова и искали да наложат кандидат, удобен на АБВ.
Генерал Радев би трябвало да знае, че стане ли един военен „удобен” - за каквото й да е, - трябва да се замисли.
Недопустимо е действащ генерал от деполитизирана армия да бъде част от политически планове и партийни котерийни игри. Непростимо е! Ако наистина се стигне до неговата номинация, ще усети това със страшна сила. Какво от това, че години наред е трупал опит, знания и авторитет. Хванеш ли се на политическите въдици – губиш всичко за миг.
Съвсем различно би било, ако още преди месеци генералът бе напуснал армията, а след това да тръгне открито към политическата сцена. С ясно заявени цели и идеи. Другото е просто изкушение и липса на реална представа за действителността. Да познаваш казармата, при това тази във ВВС, не означава, че познаваш страната.
Преди време друг генерал тръгна с маршова стъпка в политиката, но излезе със скандал и сринат авторитет. За ген. Марин става дума, който бе вице-президент на Георги Първанов. За поста го номинира ДПС. По „случайност” генералът е от Батак, което бе първия знак, по който трябваше да се ориентира докъде ще го заведе желанието за политическа кариера. Престоят му на „Дондуков” 2 бе свързан със скандали, слухове за любовни афери, банкети, корупция и прочие байганьовски изпълнения. Кои от слуховете са верни не е важно. От президенството Марин си тръгна с нечуван скандал покрай награждаването му с орден „Стара планина”. Наложи се да го връща, а после вече никой не се интересуваше нито от него, нито от ордена му. А казват, че в армията бил добър специалист и командир. Може, но избра грешен път.
Преди Марин друг генерал – началникът на Генералния щаб Любен Петров също се пробва в политиката. Бе привлечен от БСП, защото имал влияние сред офицерите, включително тези от запаса. Но като депутат изявите му бяха ограничавани, а след време го изпратиха вкъщи. Добрите намерения на ген. Петров да бъде полезен за армията чрез политиката се сблъскаха с интересите на партийни и олигархични кръгове.
Подобни емоции и разочарования преживя и ген. Люцкан Люцканов. Първоначално го наричаха „синия генерал” заради принадлежността му към идеите на СДС. По-късно се опита да лавира сред новоучредени и съмнителни формации, което доведе и до политическия му залез.
Пресен пример е използването на името на ген. Димитър Шивиков за политически цели по време на местните избори.
АБВ пък се гордее с ген. Михо Михов. Дали той обаче се гордее с АБВ?
ГЕРБ от своя страна разчита на бивши и действащи служители в МВР. Те създадоха, а сега са гръбнакът в управляващата партия. Това е нон сенс. Милиционери, станали по-късно полицаи не са най-подходящата глина за политици. Изключението Бойко Борисов само обърква умовете и емоциите на много от тях. Опитите да му подражават ги превръщат странни птици, кацнали на неподходящото дърво.
Бившият началник на отбраната и на ВВС ген. Симеон Симеонов се присламчи към ДПС. Негови колеги нарекоха решението „национален позор”. Личен избор в свободна страна.
През 2008 г. адмирал Христо Контров, бивш командващ Военноморските сили, бе в листите на ДПС за общински съветник, след което стана областен управител на Варна.
Роденият в Батак генерал Ангел Марин през 2001 г. водеше листата на ДПС в Стара Загора.
Политически пристрастия и ангажименти демонстрират непрекъснато генералите, оглавявали разузнаването и някои от тайните служби.
В политиката има бивши военни, които са стигнали върха. Такива са Гай Юлий Цезар, Наполеон, Чърчил, Шарл де Гол и други. Но да не бъркаме нивата и възможностите...
Истинско уважение заслужават тези, които са имали обективна самооценка и не са се взели прекалено насериозно.
Маршал Георгий Жуков е победител над хитлеровата армия, но не се изкушава от политиката. Маршал Рокосовски също. Списъкът с български пълководци и генерали неподдали се на партийни изкушения е дълъг.
Българите са били обединени и единни единствено по време на войни. Общата цел за победа или оцеляване са сплотявали хората. Давали сме свидни жертви, част от цветът на нацията е останал по бойното поле. Но точно в тези периоди страната ни е правила и най-решителните крачки напред. В трудните условия и мизерията са се раждали великите български произведения и великите български пълководци и творци. Ако трябва да се опише с една дума, това е Подем. Подем на духа, волята и стремленията на нацията. Има нещо величаво в изправянето на нацията и продължаването напред. Това липсва днес. В Европа и в света също. Затова трябва да сме особено взискателни към всеки, който реши, че е подходящ за народен и партиен любимец. Ако у нас има някакво свръхпроизводство, то е на търговци на надежда.
Да си отваряме очите.
Огнян Стефанов
Моля, подкрепете ни.
