А защо не паметник на стрелеца Петко от Лясковец?

В случая "Лясковец" главна роля е играл главният секретар на МВР Светлозар Лазаров. По този повод казал в парламента: "Поемам отговорността, ако съм сбъркал". То е ясно, че е сбъркал, даже много е сбъркал, но не е ясно как точно поема вината. Освен това казва "ако съм", надявайки се да бъде разбрано като, може и въобще да не съм.

Така му се иска. Най-лошото и дразнещото в случая е, че самият той, а вероятно и хора около него, продължават да му втълпяват, че е велик, че подаването на оставка е слабост и да не се поддава на натиск от някакви си журналя, анализатори, спецове и пр. Този човек не усеща, че го заблуждават и то не случайно. Нужен е някому такъв: без собствена оценка на случилото се и ролята си в драмата. Не е нужно да си експерт, за да разбереш, че в Лясковец се случи нещо лошо и то е плод на поредица от човешки грешки. Не може да се разчита, че друг някой ще обере пасивите и ти ще се измъкнеш сух. Дори това да стане, защото точно това се случва десетилетия наред у нас, присъствието на Лазаров в системата е безвъзвратно обезличено. Авторитетът му се изпари, ако изобщо го е имало и оставането му на поста ще е за него повече мъка, отколкото нещо продуктивно.

Мъка, ако имаш сетива за подобно нещо... Развитието на ума означава разширяване на границите на мисълта и всяка стъпка напред е едно болезнено и трудно постижение, казва Карл Густав Юнг. По нашите ширини "болезнено" и "трудно" са големи препятствия, които мнозина просто заобикалят. Което поражда парадокси от сорта на този, да оправдаваме несполуките си с природата, световен заговор или всемирна завист. Толкова ни стига въображението. И не е виновен Лазаров, че е там. Ние носим тази отговорност.

Някои вече мърморят, че е лесно да бъде нападан Лазаров сега, когато има провалена операция. Не, не е лесно и не е било от самото начало, когато се появи на най-високия оперативен пост в МВР, идвайки от "онова нещо" ДАНС. Още тогава се чуха гласове, че не е за тази работа, но той бе упоен от шепота на ласкателите и настойниците.

Преди време Лили Иванова бе казала, че немалко от участниците във формати за певчески таланти никога не са си задавали въпроса дали въобще могат да пеят. Лазаров сигурно е бил добра барета със здрави юмруци и арсенал от хватки, но длъжността главен секретар предполага съвсем други умения. Освен това не е лошо главният секретар да е бил оперативен работник и да е разкрил и заловил поне двама-трима бандити. И понеже е от Горна Оряховица, един голям жп възел, би трябвало да знае, че не от всеки машинист става директор на БДЖ или министър на транспорта. Т.е. типичният белег за констелация в мозъчния ствол е чувството за пълно объркване. Последиците са дезориентираност по отношение на място, време и самия себе си, категорична  е медицината. Аз й вярвам и ви съветвам и вие да й се доверите. Или казано по друг начин: от всяко дърво свирка не става.

Преди да пророкуваме какво ще се случи и какво няма да се случи след драмата в Лясковец, е редно да знаем какво точно стана там. И защо.

Ето една от версиите, която не е особено популярна. Няколко седмици преди операцията в МВР се говорело за нови кадрови промени. Шефът на Криминална полиция Атанас Илков бил гласен за зам.-директор на Националната полиция. За неговото място пък е спряган Михаил Наумов, шеф на сектор "Убийства". Те са другите съставни части от "мозъка" на операцията.

Целта, разбира се, е да бъде обезвреден Петко Савов Петков, който заплашва децата от училището до блока, в който живее. Това е официалната цел и е съвсем логична. Неофициалната е: Да се проведе шумна показна акция, да се демонстрира боеготовността на МВР, народът да види и ако може - да се възхити. Успешната операция е и прекрасен аргумент за очакваните назначения. Заложен е обаче и друг ПР-ефект. Главният секретар, както вече казах, е от Горна Оряховица. Една такава акция му вдига акциите в родния край, както се казва. Сигурно вече е чувал "Нашето момче е голяма работа!" - миг, бленуван от мнозина с началнически амбиции.

Освен това е бил в отряда на баретите. С операцията той дава шанс на бившите си колеги да блеснат не в някакво си учение, каквото е проведено на същото място преди година и аплодрано от малчуганите, а в "бойна обстановка".

Възможно е също Лазаров да е смятал, че чрез неутрализирания Петко, ще вдигне рейтинга на властта. Защо не, това е постижимо дори за неговото въображение.

Което доказва за пореден път наистина сме страна на чудесата и абсурдите. Ако акцията бе успяла, сега участниците в нея щяха да се къпят в дитирамби, комплименти и нагръдни знаци, проблемите в системата за сигурност щяха да останат под килима още известно време.

Но се случи непоправимото. И логичното.  

Един несложен случай за решаване, се превърна в трагедия. Какви ще са последствията? Преди всичко показни, демонстративни, целящи временно успокоение на общественото вглеждане. Обещанията за някакви супер мерки са нищо повече от балони с хелий. Всички хора с психични проблеми щели да бъдат вкарани в регистър. Няма как да стане, защото става въпрос за променлива величина, а много от състоянията са гранични и трудно се улавят дори от психиатър. Не е лошо да се опита, но не и да се обещават чудеса.

Няма как да се сбъдне и заканата за проверка на всички оръжия и техните притежатели. Като намерение е добре, но през годините са издавани разрешителни на толкова съмнителни лица, че сега да се вкара това безобразие в ред е утопия. Защото не става дума за недоглеждане, а за умишлени действия, облагодетелствали и двете страни. Късно е либе за китка, казва народът. Как прокурорите ще проверят свои събратя магистрати, които са сред най-активните ловци? Освен ако не бъдат разпределени на принципа кой колко мрази другия. Тогава и Георги Първанов ще го отнесе, защото със сигурност ще изпратят да му проверява ловния арсенал някой социалист, враг на АБВ.

Нещата са далеч по-прости. Действията на баретите се съдържат в инструкции. В тях е записано какво се прави при обезвреждане на терористи, криминално проявени лица и лица с психични проблеми. Просто трябва да се спазват правилата.

Случката в Лясковец крие и други тайни. Дали наистина Емил Шарков е загинал от куршум на Петко Петков или от "приятелски огън"? Едва ли някога ще разберем това. Ще узнаем ли също, с какво оръжие е стрелял Петков - автомат или пушка? Защото ако е второто, колко време му е било необходимо за презареждане и какво са правели през това време спецполицаите? Психолози или психиатри е трябвало да бъдат използвани в ситуацията? Има медици, включително и от ВМА, които познават състоянието на стрелеца по-отдавна - тях потърси ли ги някой?

В суматохата се чу, че баретите били стреляли с халостни патрони. Ако това е вярно... Възможно ли е въобще подобно нещо? Това имитационна команда ли е, група за заря или националния по пейнтбол? Извинявайте за иронията, но някои обяснения наистина са много предизвикателни и обиждат публиката.

Един от реалните варианти за излизане от ситуацията е: всички, носещи някаква отговорност за операцията да подадат оставка или да излязат в неплатен отпуск. През това време независима комисия, защо не и с участие на чужди специалисти, да анализира случилото се и да излезе с ясно становище. Тогава, ако е необходимо, да се подават не просто оставки, а да се уволнява дисциплинарно и да се дава на прокурор. Защото има допусната небрежност, грешка или както искате я наречете, довела до смърт и застрашаване на живота на много хора. За такова провинение се ходи на съд, ако наистина сме правова държава и върховенство на закона не е виц. Подобна практика има в много страни. Именно независима комисия разследва драмата в Норвегия отпреди две години, когато Андерш Беринг Брейвик уби 77 души. След нейния доклад последваха оставки и съдебни процеси.

Случилото се в Лясковец е трагедия, няма две мнения. Коментарите и анализите не стихват. Чуха се доста мнения, голяма част от които съвсем реални и полезни. Други забулващи истината, коварни, дори абсурдни. Стигна се дотам Бойко Борисов да дава за пример Алексей Петров, как заловил терорист от "Червените бригади". Сигурно е така, но защо не обели и дума за тези, които са организирали, подготвили и осъществили онази операция преди много години. Георги Сотиров се казва един от тях!

Колкото до самите барети, за тях могат да се кажат и суперлативи, и нелицеприятни неща. Не са толкова малко тези от тях, които преминаха от другата страна на барикадата. Знае го Филко Славов, бивш шеф в отряда, както и всички, които се интересуват от противодействието на организираната престъпност. Това също е част от причините за слабостите в системата. Така че ако спрем с хваленето и лицемерието, ще сме си по-полезни. Фактите винаги развалят пейзажа на желаното.

Искам обаче да спомена и за една гледна точка, която сякаш убягва от общественото внимание и от това на медиите. За майките ми е думата.

Майката на убитата барета е потънала в скръб и за нея трагедията е 100%.

Майката на стрелеца Петко го защитава като орлица и твърди, че не е убиец. Години наред тя е бдяла и косъм да не падне от главата на момчето й. Сега и тя страда, но по други причини.

Майките на ранените ченгета се кръстят, че са се разминали с малкия дявол. Този път. Със свити сърца ще кажат на синовете си да си потърсят друга работа, по-безопасна.

Някои от майките на учениците охотно даваха интервюта, в които разказваха, колко са се струхавали за децата си. Сигурно е така. Но не е лошо да си зададат въпроса: какво направиха, за да учат и играят децата им на спокойствие? Защо не отидоха при кмета, директора, в полицията и да ударят по масата, че няма да си пуснат децата в школото, докато не се реши въпроса с Петко Петков. Как въобще са вършили работата или са пили кафе с приятелки, знаейки, че психично проблематичен човек заплашва  със саморазправа цяло училище? Това е един от най-опасните пропуски в нашето възпитание и култура - да се надяваме, че всичко ще се оправи от самосебе си или, че ще го оправи някой друг, а ние да си пасуваме. Понякога бездействието си е чисто съучастие.

Затова ако се прави паметник на някой в Лясковец, то той трябва да е на Петко. Петко, който не употреби бойния си арсенал срещу децата. Звучи абсурдно, но ако броите до 20, преди да ме наругаете, след това може и да се съгласите. Каменният Петко (ако е от бронз ще го откраднат) ще ни напомня винаги, че трябва да сме отговорни. Като граждани, родители и служители.

Огнян Стефанов