Нещастна е страната, която има нужда от герои. Защо отстраняването на Гешев е национален приоритет?

Понеже мнозина са забравили, ще припомня, че хилядите граждани по площадите скандираха през 2020 г.: „Оставка на Борисов“, „Гешев е позор, оставка и затвор!“, „Мутрите и мафията вън!“.

Има ли поне един факт, че нещо се е променило?

Реално Бойко Борисов и Иван Гешев са победителите от онзи сблъсък на гражданската позиция и корупционно-мафиотската власт, в комбинация с присъдружната прокуратура. Днес единият реди комбинации за да управлява отново, а другият му помага, като разчиства терена от критици на статуквото. Действа се брутално под лозунги за демокрация, законност и реформи.

От всички страни обаче някакви хора се опитват да ни убедят, че отделните личности нямали значение! Т.е. Борисов и Гешев нека си бъдат, каквито са, важното е да променим няколко текста тук-там. По-тежка манипулация трудно може да се измисли.  

Да насилим въображението си и да допуснем, че един слънчев или облачен ден бъде сглобено мнозинство за промени в Конституцията. Получаваме нови текстове, рожба на съмнителни политически сношения. И какво става след това?

Нищо. И в момента има текстове, които никой не спазва. Ако се спазваха Борисов вече щеше да е разследван поне за строителството на Турски/Руски поток, струващ на Българияая 3 млрд лева, който позволи на Путин да заобиколи Украйна като транзитна територия на газ и да я нападне.

В съветската конституция от 1930-те години пише: "На всички съветски граждани са гарантирани правата". (за свободи не се споменава...) И по-нататък: „Съдиите и прокурорите са независими. Те се подчиняват единствено на закона. Висшият надзор върху тях се упражнява от Върховния съд на СССР. Висшият контрол за изпълнението на законите от всички министерства и учреждения, както от длъжностните лица и гражданите на СССР се възлага на Генералната прокуратура и генералния прокурор. Той се контролира от Върховния съд на СССР, съставен от представители на всички съюзни републики“.

И коя част от всичко това се е спазвала? В този период се е вихрил като генпрокурор Андрей Януариевич Вишински. По негово време милиони руски граждани, в това число голяма част от интелигенцията, са избити или изпратени в сталинските лагери. И до днес историците и изследователите не са сигурни дали 20 или 40 милиона са репресираните, разстреляните и изчезналите безследно.

Давам този пример, защото структурата на българската прокуратура и много нейни действия наподобяват именно този репресивен модел. Неслучайно предишният генерален прокурор на Русия Юрий Чайка бе посрещан в София като генерал-губернатор, а тогавашният премиер Борисов го очакваше пред сградата на Министерски съвет, сякаш е някакъв велик вожд. А може за него и да е бил такъв…

Бившият главен обвинител Сотир Цацаров подписа договор с Чайка български прокурори да се обучават в Русия – забележете: на борба с корупцията. И Кафка не може да измисли подобен сюжет.

В Германия, Швейцария, Албания, Словакия, САЩ и другаде, заради лоша работа и корупция главни прокурори не само са отстранявани, но и съдени, а някои вече са в затвора. Защо там може, а тук Гешев е свещена крава?

От известно време Гешев се представя като жертва на заговори срещу него. Международни заговори, забележете. Защото, внушава ни той, бил голям борец срещу мафията и корупцията. Целта е да бъде припознат като герой, като събрат на онези силни мъже с тоги в Италия, които през 70-те, 80-те и 90-те взеха превес в битката с мафията и вкараха в затворите стотици мафиоти, корумпирани политици и висши чиновници. Магистрати също.

Чезаре Теранова, Роко Киничи, Пио ла Торе, Паоло Борселино, Ленин Маркузо, Джузепе Лумия, Кристофоро Джена, Джорджо Амбразоли, Гаетано Коста, Борис Джулиано, Емануеле Базиле, Леонардо Гуарнота, Джузепе Аяла, Нини Касара, Джовани Фалконе, Маркантонио Мотизи, Алфредо Морвило, Фернандо Контри, Джан Карло Казели, Антонино Мели… И още десетки като тях, посвещават живота си на войната с организираната престъпност и нейните покровители във властта. Повечето са мъртви.

„Защо смъртта е първата спокойна нощ? Защото човек заспива без да сънува…“, пише журналиста Роберто Савиано в последната си книга "Куражът винаги е сам". И още: „Нещастна е страната, която има нужда от герои“.

Кога ще проумеем какво са сторили и дали на обществото въпросните следователи, прокурори, съдии и полицаи? Те са съзнавали всички рискове, но не са се киприли

пред камери и микрофони с елементарни театрални скечове.

За Гешев е важна показността, внушението. Затова получава три пъти награда на името на Джовани Фалконе, присъждана му охотно от някакъв комитет в Благоевград. Няма по-голяма подигравка с името на големия магистрат, взривен на 23 май 1991 година на магистралата между Палермо и градското летище. На тази перверзия трябва да се сложи край.

Иван Гешев трябва да бъде отстранен от поста. Наложеният от него модел в прокуратурата прати в арестите десетки хора без обвинения. Съшитите с бели конци обвинения на други се разпаднаха в съда. Хора, медии и бизнеси и днес продължават да бъдат преследвани, рекетирани и „размазвани“, както се изразява Борисов в един разговор с Гешев, изтекъл в медиите.

Политиците се заблуждават жестоко, ако си мислят, че българските граждани вярват в тяхната искреност и воля за реформи.

Не очаквам, че ще се случи нещо добро в близко бъдеще. Едните не искат промяна, другите и да я искат, не могат да я наложат. Няма у нас мъже като изброените по-горе италиански магистрати. Няма. Но мишки – колкото щете. Имам семейство, пазя си хляба, - е оправданието на нашите кукли в червени тоги. Чувал съм го много пъти по време на делата срещу мен. Армия от страхливци…

Преди да се сбием с мафиотите и корупционерите, трябва да изринем плюнковците от магистратурата.

Колкото до Гешев и Борисов: ако бъдат отстранени, поне половината от онези 12 милиарда евро, които според ЕК се крадат годишно у нас от десетилетие, ще отидат по предназначение – към хората. Това малко ли е? Защо не се казва открито и силно?

Ето ви един национален приоритет.

Огнян Стефанов

П.П. Този текст ще предизвика обиди и закани по мой адрес от Гешев и кръга около него. Повечето от тези хора дори нямат самооценка, че заеманите от тях постове са много над техните възможности. Което ги прави неспособни да допуснат, че някой друг, освен тях, може да има позиция и да е прав. Точно това е една от трагедиите на тази държава: мишки седят в кресла за лъвове. Наистина трагедия.