Липсата на съчувствие към Гешев е резултат от колосалното разминаване между прокурорската каста и гражданите

Иван Гешев е главен прокурор на България. Завършил е школата в Симеоново. Пътят му към върха тръгва колебливо, дори трудно и с провали тук-там. Минава през Перник, след което изведнъж задкулисието под формата на съдба му се усмихва. Става наблюдаващ прокурор по делото срещу фалираната банка КТБ. След това арестува кметиците на „Младост“ Десислава Иванчева и Биляна Петрова и става първо шеф на спецпрокуратурата, а след това зам.-главен прокурор. Когато Цацаров си тръгва той заявява, че няма да се кандидатира за поста, защото не иска да участва в „кални борби“. След което се оказва единствен кандидат за главен обвинител…

Следват поредица от скандали, в които името му е замесено. Нарицателни стават дружеските му отношения с лидера на ГЕРБ и премиер Бойко Борисов.

На протестите през 2020 г. основните лозунги и скандирания са „Гешев е позор! Оставка и затвор!“ Полицаи бият протестиращи. Прокуратурата се затваря очите. Извършени са десетки подслушвания на протестиращи и партийни лидери – прокуратурата спи.

Но Гешев иска, настоява народът да му вярва, да го обича дори. Защото, както сам казва, е „инструмент в ръцете на Господ“. Напоследък все по-често се изказва като политик, заговори се за негов политически проект.

Харесайте ме и ми повярвайте, аз съм рицаря на Справедливостта и Закона. Това сънува Гешев. Но не и гражданите.

И ето ни пред избухналия взрив: прокурори и близки до властта на ГЕРБ анализатори до него и от другата страна - обществото. Това е гигантско, непреодолимо в момента разминаване на прокурорската каста с мнението на гражданите. Пропаст зее между понятията на едните и другите по отношение на правовата държава, третирането на закона, националните ценности, справедливостта и морала.

Затова има толкова съмнения, че взривът е лично отмъщение или задкулисно решение, а не посегателство срещу държавността. И ако все пак държавата по някакъв начин присъства в сюжета, това е знак, че тази държава не е това, което искат българите.

***

Една история от Сицилия

В слънчевия сицилиански следобед на 19-ти юли 1992 г. съдия-следовател Паоло Борселино тръгва към дома на майка си в Палермо за да се види с нея, както всяка седмица.

Изминали са почти два месеца от адския взрив, причинил смъртта на Джовани Фалконе, съпругата му и тримата му телохранители. Мафията е показала своята сила и бруталност на магистратите, които се борят срещу нея с всички средства на закона. В деня на погребението на своя близък приятел Борселино се обръща към колегите си: „Това е нашата съдба. Онези, които се страхуват, по-добре да напуснат още сега".

След няколко дни шестима разследващи магистрати от Специалния екип за борба с мафията подават рапорти за напускане. Останалите, под ръководството на Борселино, продължават войната с корупцията и мафията.

В този горещ неделен следобед Борселино се опитва да не мисли за работа. Пътува с ескорт от карабинери. Пред дома на майка му е паркиран малък Фиат 126, в който дебнат килъри на мафиотския бос Тото Риина, по прякор Звяра. Задействат заложените експлозиви. Взривът е страшен. Петимата телохранители и съдия-следовател Паоло Борселино загиват на място. Майка му вижда всичко от прозореца на дома си.

Убийството на Паоло Борселино вдига на крак цяла Италия. На погребението се стичат десетки хиляди гневни граждани, а присъстващите политици едвам са опазени от линчуване. Гражданската реакция принуждава правителството да обяви т.нар. „трета война срещу мафията“. Само след година близо 400 мафиоти са осъдени и вкарани в затворите. Сред тях е и Тото Риина - Звяра, смятан за организатор на убийството на Фалконе.

***

Друга история с поуки

Италианският журналист Роберто Савиано се прочува през 2006 г., когато е издадена книгата му „Гомор“. Тя е преведена на 42 езика и се превръща в световно събитие. Неаполитанската мафия Камора издава смъртна присъда на Савиано заради разкритията, които той прави в книгата си. Тогава възмутени граждани се вдигат в цяла Италия в защита на журналиста. Само в Неапол седмици наред стотици хиляди италианци са на улицата, за да подкрепят Савиано. От 2008 г. той е под полицейска защита. В Италия се създава движение „Аз съм на страната на Савиано“.

***

Да погледнем отвъд океана

След като Джон Ф. Кенеди печели президентските избори през 1960 г., брат му Робърт Кенеди става главен прокурор и правосъден министър. Известни са неговите организаторски качества, политическа мъдрост и правни знания. Без забавяне и колебание Боби Кенеди започва радикални реформи в съдебната система на САЩ. Усилията му са насочени основно към борбата с мафията и организираната престъпност. По това време шеф на ФБР е Джон Едгар Хувър, човек с труден характер, но с огромна воля да воюва с престъпността и корупцията. Боби Кенеди и Хувър често спорят по дадени въпроси, но обединяват усилията си за борбата с беззаконието, заливащо страната. Само за година и половина техните усилия постигат 800% ръст на издадените присъди срещу мафиоти и корумпирани управници по веригата от отделните щати до Вашингтон.

Пак двамата с обединени усилия разкриват мафиотската същност на някои от синдикатите в САЩ и по-специално на всесилния по онова време Джими Хофа.

Робът Кенеди е убит на 5 юни 1968 г. по време на кандидат-президентската кампания, която той е на път да спечели.

***

Какво става в Русия?

Допреди 2 години генерален прокурор на РФ бе Юрий Чайка. Човек от близкия кръг на Владимир Путин, предложен за поста лично от него. По този повод известният руски политически наблюдател Валерий Анпилов пише: „Имаше известни съмнения, че мафията е вечна, но в Русия това вече е доказано. Генералният прокурор Юрий Чайка го доказа“.  

Сергей Магнитски е адвокат на бизнесмена Уилям Браудър. Юристът умира в ареста „Матроска тишина” в Москва през 2009 г. Властта твърди, че смъртта е настъпила заради сърдечна недостатъчност, но по тялото му личат белези от побои и изтезания. Лично генералният прокурор Юрий Чайка разпорежда да не се разследва смъртта на Магнитски. 

Юрий Чайка е поканен да посети България от тогавашния български главен обвинител Сотир Цацаров. В София Чайка е посрещнат с почести като генерал-губернатор. Тогавашният премиер Бойко Борисов го чака пред сградата на Министерски съвет.

Чайка и синовете му са разследвани по закона „Магнитски“ заради съмнения за участие в корупционни схеми и други престъпления. Единият син – Артьом Чайка притежава стотици милиони долари в банкови сметки в Швейцария, за които няма данни за произход. Води се разследване и той попада в списъка със санкции на Финансовото министерство на САЩ.

Чайка е генерален прокурор три мандата. Прочува се и с това, че прави опит да замете следите на убийците на журналистката Анна Политковская. Известен е още с фразата: „Трябва да се разследва много внимателно, защото може да попаднем на свои“.

И досега се смята, че синовете му Артьом и Игор са замесени в незаконни сделки и спечелване на нагласени търгове за обществени поръчки.

През 2022 г. Юрий Чайка влиза в списъка на САЩ и Евросъюза като санкциониран за активно участие в агресивната политика на Москва срещу Украйна и за активното му участие в подготовката и реализацията на войната срещу Украйна.

През 2020 г. напуска поста на генерален прокурор и е назначен за пълномощен представител на Путин за Северно-Кавказкия федерален окръг.

***

Да се върнем у нас

Иван Гешев продължава да настоява българите да му дадат доверието си. Да му повярват. Да  застанат на негова страна, както в Италия застават до Борселино, Савиано, Фалконе и останалите. Както в Америка до Боби Кенеди.

До него обаче се вижда единствено образът на лукавия, жесток и корумпиран Чайка. И прословутата му фраза да се разследва много внимателно, защото може да се попадне на свои…

И като стана дума за доверие…Един нахалник, (не)ясно по какви причини продължава да бъде канен в телевизиите, се нахвърли срещу коментиращите случая с взрива във Фейсбук, защото нямали понятие за какво става дума и реагирали с недоверие към случилото се. Този субект явно няма понятие за това какво означава общественото мнение, как се формира, от какво зависи, как се променя и пр.

Няколко примера в тази посока. Скандалът с изборните бюлетини „аферата Костинброд“ бе наречен от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров и негови колеги престъпление срещу държавата, преврат и пр. Видяхме грандиозни брифинги, демонстрация на доказателства и пр. Единствен обвиняем след обещано мащабно разследване обаче се оказа Росен Желязков, тогава главен секретар на Министерски съвет. В съда помпозните обвинения на прокуратурата се сринаха и Желязков бе оправдан. Днес същият човек е председател на Народното събрание.

През 2002 г. бе застрелян с 10 куршума висшият прокурор Николай Колев. Дни преди това той споделил пред Едвин Сугарев, че е заплашван и че очаква да посегнат на живота му. Казва и от кого е заплашван. Разследването започва с големи претенции и не стига доникъде.

От вчера често се споменава и убийството на Андрей Луканов. И по него прокурорските претенции не се оправдаха.

Колко още примери могат да бъдат дадени? И да говорим за доверие? Не се шегувайте.

Научаваме, че прокурори и следователи излизат в защита на Иван Гешев. Но не излизат гражданите. Това е големият проблем. Причината е самата прокуратура и нейният ръководител. Ако това не са разбрали, значи нищо не са разбрали. И разпадът ще продължи.

И нещо особено показателно: дори троловете, които по задължение защитават Гешев и кликата му, се умълчаха...

Огнян Стефанов