Адв. Емил Георгиев пред ФрогНюз: С конституционната реформа не трябва да се бърза. Има проблем с методическите указания на главния прокурор

Това заяви в интервю за ФрогНюз адв. Емил Георгиев от Инициативата "Правосъдие за всеки". 

Ето и цялото интервю: 

Промените в Конституцията минаха на първо четене. Как отчитате дебатите около тях? Част от опозицията ги определи като безсмислени, тъй като голяма част от текстовете на практика са “мъртвородени”. 

Основната роля на една опозиция за толкова важни промени, каквито са конституционните, е да бабува за доброто им раждане. Ако една опозиция открива слабости в предложенията на управляващото мнозинство, би трябвало тя да е коректив. Ако тя не е в състояние да бъде такъв, ако няма предложения и няма какво да каже, по-скоро тя е абсолютно ненужна и безсмислена. 

Корнелия Нинова вече отрпави покана за идната седмица на разговори с авторите на настоящия основен закон.

Разбрах, че има такова нещо на 12-ти декември. Но нека видим какви приложения ще внесат между първо и второ четене, ще участват ли в гласуването. До този момент бойкотират. Чудно ми е какво искаха да видят - дали на второто първо четене ще се съберат 160 гласа? 

Къде са подводните камъни в този проект? 

Много пъти сме ги сочили. Подводните камъни ще ги видим при внесените изменения между първо и второ четене при този кратък срок, който стои. 

Неизяснените въпроси са по отношение структурата на прокуратурата и как ще изглежда тя. В момента е предложено едно орязване на нейните правомощия извън участието и по наказателни дела. 

Видяхме, че имаше страхотен отпор от страна както на представители на прокуратурата, така и от Асоциацията на прокурорите в България, от ВСС. По отношение на главния прокурор има един половинчат консенсус за това как да му бъдат намалени правомощията най-вече чрез премахването на т.нар. “надзор за законност”, който дава възможност да се отмени или измени всеки един прокурорски акт, стига той да не подлежи на съдебен контрол. Най-често това са актовете, които са в досъдебното производство, при т.нар. проверки, когато се откаже образуването на досъдебно производство. 

Една знакова реакция дойде от редиците на ПП-ДБ - Бойко Рашков категорично се обяви против проекта в настоящия му вид и заговори за опит за политическо влияние върху прокуратурата. Какво означават тези сигнали, можем ли да очакваме още такива гласове и докъде ще доведе? 

Ще видим между първо и второ четене какво ще стане. Допускам, че Рашков визира този превес в прокурорския съвет. Предвидени са шестима членове да се избират от НС, а другите да са малцинство. Тази критика е известна и се споделя и от “Правосъдие за всеки”. Мнението ни е, че като цяло парламентарната квота трябва да бъде намалена. Ако се приеме в този си вид проектът, ще има много сериозно основание за атака пред Конституционния съд.

Екатерина Михайлова заяви, че хоризонтът промените да бъдат окончателно гласувани до Коледа е нереалистичен. Вие съгласен ли сте с това? Какви рискове крие тези текстове да бъдат приети толкова бързо? 

Рисковете са, че няма да са достатъчно обсъдени. Когато говорим за основния закон, не трябва да се бърза и всичко да става през глава. Разбирам, че в мнозинството сякаш я има договорката наистина до 22 да се приключи с всичко, но не подкрепяме това. Срокът трябва да е по-дълъг. Законът казва, че минимумът трябва да е една седмица между първо и второ гласуване. Спокойно можеха да са две - да се направят предложенията, да се обсъдят широко. 

Тази седмица на обществените обсъждания стана ясно, че има нови текстове в този законопроект, но те все още не са известни. Какви допускате, че ще са промените? Къде може да има отстъпки, виждате ли вече такива? 

При надзора за законност сякаш има консенсус той да отпадне поне на конституционно ниво. Може да му бъде разписано някакво правомощие, нетолкова обхватно в ЗСВ или НПК. Големият проблем е методическото ръководство, с което много се злоупотребява от страна на прокуратурата.  Това е правомощие на главния прокурор, дадено му по силата на конституцията, преповторено в ЗСВ, който обаче не съдържа никакви процедури и правила спрямо това как точно се приемат тези методически указания, инструкции и заповеди, които главния прокурор може да утвърждава и да ръководи прокурорите си. Тук много често сравнението е с тълкувателните решения на върховните съдилища, които служат за уеднаквяване на правото, но тънкият момент е, че там процесът е много прозрачен - ясно е кой предлага, събират се в хода на това тълкувателно производство становища, има заседания, решение, което е публично, хора, които са несъгласни. 

Нищо подобно няма, когато се говори за методическите указания на главния прокурор. Ако това остане, трябва да е много ясно по какъв начин се приемат тези методически указания и задължително да са публични, процесът по приемането им да е прозрачен и проследим от обществото. Не може да се стига до парадоксални и недопустими ситуации като това НПО-та да трябва да водят дела по Закона за достъп до обществената информация, които да принуждават главния прокурор да публикува тези указания.

Когато говорим за конституционната реформа, няма как да не се сетим за проекта на президента Румен Радев, който така и не стана публично известен. Това пушилка, хвърлена от държавния глава ли беше, или можем да очакваме той да се вслуша в призивите на БСП и да го представи между първо и второ четене?

Като пушилка се развива. Твърди се, че този проект го има от 2020 г. Няколко парламента не бяха достатъчни на президента да внесе проекта си. Сега, когато такъв беше внесен, държавният глава можеше да представи своя вариант, но изпусна момента. Сега и да го вади, кел файда? Няма политически причини да го прави, при условие, че изобщо го има. Крие го като партизански позив. От юридическия му екип всички потъват в моментално мълчание, когато ги попитаме. И да го показва, и да не го показва - няма да има никакво значение. Ще видим дали Радев ще атакува измененията пред Конституционния съд. 

интервю на Джесика Вълчева