Адв. Емил Георгиев: Прокуратурата не е готова да излезе от гротеската, в която сама се вкарва с действията си

Това каза пред ФрогНюз адвокат Емил Георгиев от Сдружение Обединение на свободните адвокати и „Правосъдие за всеки“ по повод позицията на прокурорската колегия на ВСС срещу медиите. Ето какво още каза той:

Какво според Вас ни показва искането на министър Даниел Кирилов към Висшия съдебен съвет да бъде освободен от длъжност съдия Андон Миталов с мотива, че САЩ са решили да забранят на него и семейството му да влизат в страната. Стана ясно, че той не е представил други мотиви. Какъв е вашия коментар и за реакцията която последва от ВСС?

Няма как това да получи квалификация „добра акция“. Напълно несъстоятелно е, според мен, както от юрист и виден адвокат, а да не говорим за министър на правосъдието. Всъщност неговата основна отговорност бе, че трябваше да постави въпроса на министерски съвет и да се отправи запитване към САЩ с каква информация разполагат или да обясни пред българското общество тази информация, ако е предоставена. Не мога да си представя, че партньорските служби, все пак САЩ са съюзник и партньор, не са дали на изпълнителната власт информация. Трябваше да се обясни на обществото адекватно, защо се стига до там, защо този съдия е поставен в този списък на Държавния департамент. Не може да се правят напълно необосновани искания. В България поне, все още, трябва да се обосновават исканията и предложенията, трябва да има мотиви към тях. Несериозно е юрист, адвокат и министър на правосъдието да отправя такива искания. Аз съм съгласен с коментара на председателя на ВКС Лозан Панов който направи, че е учуден, че най-добрият юрист на управлението, както го определи самия министър-председател в предаване при Цветанка Ризова, как той е способен да прави такива искания. Напълно обяснима е позицията на съдийската колегия която  в рамките на ВСС се обедини.

Да очакваме ли в 7 дневен срок да разберем какво има предвид г-н Кирилов?

Да, трябва тази информация да бъде изискана.  Това е прецедент - първият българин обявен като персона нон грата в САЩ, не само той, но и семейството му заради корупция. Изключително важен въпрос е и ние трябва да знаем на каква база нашите партньори взимат такива решения, защото това е сериозно оказване на натиск на съдиите и магистратите като цяло. Ако утре друг съдия постанови някакъв акт, който правно е издържан, но просто не се харесва някому, той какво да очаква за себе си – че ще попадне в някакъв такъв списък ли? Трябва да знаем какви са критериите, трябва да знаем какво толкова е нарушено и какво се е случило. В края на краищата трябва да знаем дали Миталов стана жертва на това кого пусна до Русия да се срещне с Путин или е постановил правно негоден акт. Това трябва да бъде поставено много ясно на масата, за да се види дали проблемът е правен, дали е свързан с дейността му, с професионалната му пригодност като магистрат, или проблемът е чисто политически. Това е изключително важно да се разбере.

Достигна ли до  Вас информацията, че съпругата на члена на ВСС Красимир Кояджиков е получила назначение като прокурор във ВКП малко преди той да гласува в подкрепа на Иван Гешев за главен прокурор? Това може ли да се определи като конфликт на интереси и според вас трябва ли да се направи проверка за това?

Личното ми мнение е, че това назначаване може да има много различни прочити. Един от съвсем допустимите прочити е, че обяснение на силно лоялното поведение, което Кояджиков имаше в заседанията при изслушването и при избора на главния прокурор. Силно лоялно към мнозинството, което подкрепяше кандидатурата на Иван Гешев.

Да очакваме ли проверка или да не се надяваме?

Не бих се учудил формално да има някаква проверка, но ние такива изначално негодни проверки сме видели много. Включително ако си спомняте имаше проверка на Инспектората и по „ЦУМгейт“ и си спомняте с какъв резултат беше тя. Тук въпросът не е дали ще има проверка, а доколко задълбочена ще бъде тя, или до колко формално-повърхностна ще бъде. Това е в основата на нашите проблеми – когато е за „наши хора“ проверката е съвсем повърхностна, но когато някой трябва да бъде ударен и публично подложен на линч, се достигат върхове в йезуитщината на българската правосъдна система.

Искам да ви попитам и за вашия коментар във връзка с изнесените данни от ГД „БОЕЦ“, че чрез искане на достъп до официална информация са получили резултатите от професионалната дейност на главния прокурор Иван Гешев, преди да стане главен прокурор, а тя драстично се разминава с изнесените данни от атестационната комисия към ВСС. Питам Ви защото атестационната комисия твърди, че данните на „БОЕЦ“ са невярна информация.

Тук е малко трудно да се направи  сравнение, доколкото аз съм запознат. „БОЕЦ“ са получили информация от Софийска градска  прокуратура, т.е. това е частично и някой може да каже, че това е само дейността му там. Проблема и трудността да се сравнят данни идва от там, че самата информация, която беше поднесена от прокурорската колегия във ВСС и беше гледана от атестационната и етичната комисии е, че тя е в изцяло насипен вид, не е гранулирана. Тази информация не е по години, месеци, дейности, по дела. Съвсем целенасочено е представена в този вид, за да не позволи един анализ на дейността на вече главния прокурор и даване на някаква оценка относно наличието на професионални качества. Ако си спомняте и председателя на ВКС Лозан Панов поиска информация. Дадоха му същата информация – прокурорската колегия председателствана от Сотир Цацаров взе решение да му дадат това което е предоставено на атестационната комисия, с обяснението „това имаме, това ви даваме“. Тази информация от самото начало бе в толкова насипен вид, така че да затормозява анализа и оценката. Заради това трудно се прави сравнение между информацията по ЗДОИ получена от „БОЕЦ“ и другата. Това пък дава основание на прокурорската колегия да твърди, че двете неща са съпоставими и по-скоро, че анализа или оценката на гражданското движение е „фалшива новина“, както те го нарекоха. Оплакаха се и, че им се оказва натиск.

Прокурорската  колегия на ВСС излезе с една позиция срещу медиите и медийни публикации, които уронвали престижа на прокурори и следователи. Те се позовават на „Механизъм за реакция срещу медиите“, който те са си разписали. В позицията им нямаше опровержение на информация, искане за право на отговор, конкретна информация или резултати от направени проверки въз основа на публикации, които ги опровергават, а само критика към медиите, че не могат да изнасят информация, свързана с имотното състояние на прокурори, следователи и съдии.  Какво е мнението Ви за този механизъм като юрист?

Видимо прокуратурата не е готова да излезе извън гротеската в, която сама се вкарва с действията си. За мен беше резултат от някаква висша шизофрения, в един и същи ден прокурорската колегия да вземе това решение, а в същото време Иван Гешев в Брюксел, при зададени му въпроси, например от Атанас Чобанов от Бивол, той да му отговаря с: „Какво е времето в Москва?“. Първо е недопустимо един вис държавен чиновник, какъвто е той по силата на своята длъжност, не задължително по силата на своите качества, той да има такова отношение към медии, дори те да са критични към него или институцията, която той олицетворява представлява. В края на краищата, най-нормалното на света е, когато си на висока публична длъжност, да търпиш критика и да понасяш тази критика. Няма как всички да са съгласни с теб. Изключително неподходящо е, представителят на тази институция, съвсем публично да демонстрира своята неприязън към неудобни въпроси, защото Чобанов му задавеше точно такива. Питаше го за Делян Пеевски, за Емил Радев, т.е. това са важни въпроси, които трябва да бъдат изяснени и то точно от прокуратурата, а не от кой да е. Това не са въпроси, които омбудсмана да трябва да ги изяснява, пък Чобанов да пита главния прокурор. Въпросите бяха съвсем на място.

В този смисъл е просто шизофренично как едната част от ръководството, т.е. главния прокурор се държи абсолютно неподобаващо за високопоставен публичен служител, а от друга страна подопечната му прокурорска колегия гласува и приема позиция, с която осъжда медиите и се оплаква от непристойно поведение спрямо тях.  Ако потърсим още някакво общо стечение между двете, общия знаменател, ще видим, че прокуратурата видимо се дразни от критични медии. Ако това е така, то е много жалко, защото критично настроените медии, в едно полузаспало общество, каквото е нашето за съжаление, са единствените и последния гарант, че някой гледа и следи дали властите си вършат работата. В случая говорим за съдебната власт, част от която е прокуратурата. Но идентично е положението и когато медиите задават неудобни въпроси към изпълнителната власт, на премиера или на отделни министри от кабината му, или на парламентаристи, като представители на законодателната власт и т.н., или задават въпроси към президента, който е извън всички власти, но ги допълва по някакъв начин. Ще бъде изключително проблемно, ако с подобни декларации, които евентуално бъдат последвани и от конкретни действия срещу медии или журналисти ще продължат и досегашните опити на затваряне на усти, които задават критични въпроси или изричат неудобни истини.

Ще Ви върна към Данаил Кирилов и дейността му като министър на правосъдието - в края на януари стана ясно, че са избрани новите членове на „Съвет по прилагане на актуализирана стратегия за реформа в съдебната система“. От прес-информацията от Министерството на правосъдието научихме, че чрез жребии са избрани НПО-та, които да са членове на този съвет. Какви са критериите за подбор на НПО-та, какъв е този съвет и как той подпомага Данаил Кирилов?

Този съвет е отдавна. Още през 2017 г. бяхме гледали какви са изискванията. Мисля, че имаше условие организациите да са съществували поне пет години и да докажат това, както и ред други формални изисквания. Чисто формално тогава инициативата „Правосъдие за всеки“ не отговаряше на изискванията. Това е причината никога да не сме се интересували особено от този съвет, освен това, не знаем този съвет да е родил нещо особено полезно.

Това е много показателно. Очевидно си има някакъв собствен живот. Вероятно е му е отделен някакъв собствен бюджет, или самото министерство му е отделил такъв и това е причината той да съществува. Може би има някакви организации, за които най-малкото човек да си зададе въпроса какво правят там. Не искам да кажа, че те не правят нищо, или нищо не са направили. Но ние не сме запознати с дейността на този съвет, не сме видели някаква публикувана информация, отчет за дейността, доклад за дейността или нещо подобно. Може и да го има, но ако го има на някакво много скрито място, си задаваме въпрос за смисъла на съществуването му. Те много обичат да правят такива неща – и от държавната администрация и от парламента действат така – слагат някакви доклади  и отчети на супер трудни за намиране места, а когато някой ги обвини в непрозрачност казват „Ама, моля ви се, ето го тук е“.

Последния такъв пример беше концепцията на Сотир Цацаров за председател на КПКОНПИ. Тя беше качена на сайта на Народното събрание, но можеше да бъде намерена само и единствено ако имате целия линк. Беше невъзможно да се прави търсене за нея на сайта на Парламента. Аз си направих експеримент да скъсявам линка поетапно, за да разбера в кой раздел е публикувана. Например дали е към тази комисия, която бе председателствана от Борис Ячев и проведе изслушването на Цацаров. Никъде не излезе това нещо. Отделно те винаги могат да кажат, че е публикувано и че е прозрачно. С този съвет е същото – няма информация за дейността му. Не съм видял в медии да е разисквано нещо за него, няма дори и в специализираните правни сайтове. Ако има някакъв вид отчет то дори слуховете за неговото съществуване не са се разпространили особено. Разбира се, ако се свържете с някои от избраните членове ще може да получите повече информация. 

Често се случва такъв тип структури да се създават, за да може това да се отчита в различни доклади  и отчети, да се каже, че нещо е направено. В някои случаи дори се гласува определен бюджет, за да се каже че всичко което се изисква от някой е направено, но после никой не търси отчет какво е направил въпросния съвет. Налице имаме и обратния случай – ако си спомняте тази структура БОР-КОР, която беше аналитична структура, която пишеше много интересни доклади, на които обаче никой не обръщаше внимание. Там нещата бяха в обратния ред. В докладите наистина имаше интересни неща, също се намираха трудно, но пишеше хубави и интересни наблюдения касаещи корупция, явления на високите етажи на властта и т.н. Оказа се, че години наред са били тотално неглижирани, но пък хората там взимаха много хубави възнаграждения. Те са ги взимали, вършили са работа, но къде е обществения ефект от цялото това нещо. Това образование БОР-КОР се вля в КПКОНПИ, но няма представа какво се случи с него, вероятно е някакво аналитично звено. Едно от онези 93% неоперативен персонал, според изнесената от Цацаров информация, че едва 7% от антикорупционната комисия са оперативния персонал, но какво правят останалите не е много ясно.

Интервю на Диана Йонкова