Адв. Михаил Екимджиев пред Фрог: Нищо няма да постигнем, ако правният статус на главния прокурор остане непокътнат

Адв. Екимджиев, изненада ли ви отказът на Слави Трифонов от предложения кабинет броени часове преди гласуването му в НС?  

 По начало заради артистичната си натура и нагласа, а и заради незачитането на правото и процедурите, свързани с него, хората от ИТН и разбира се лидерът на партията Слави Трифонов действат юридически нестандартно. Те поставят някои нови казуси в политическия живот, по които са в състояние понякога да затруднят дори опитни конституционалисти. Според мен няма конституционна пречка преди произнасянето на НС, един лидер на партия да обяви, че няма да внесе своя проектокабинет. Но това е една логика от гледна точка на принципите на правото. Някои колеги-конституционалисти, фиксирани повече върху формата и процедурата, биха могли да защитят и друго мнение. Така че казусът е дискусионен. До момента не се сещам да е имало подобна ситуация. Така че отговорът е – не зная!

Да ви върна ден по-рано. Разразиха се много дебати около кандидата за шеф на МВР Петър Илиев, действащ преподавател в юридическия факултет на СУ. Как приехте неговата кандидатура? Като известен юрист с много опит, познавате ли го?

Аз съм информиран човек, активно участващ с мнение и позиции в политическия живот. Фактът, че за мен това име беше неизвестно, не е резултат на мой информационен пропуск. Този човек, адвокат и преподавател до момента не е имал активно изразена политическа и социална позиция по важни теми за българското общество и право. За сметка на това той има екзотични „брошки“ в сивито си като например почетен консул на Барбадос.

От хората на ИТН се разбра, че това е едва ли не символична длъжност.

Не съм съгласен с този извод. Оказа се, че почетни консули в някои отношения са приравнени на истинските консули и дипломати. Имат не малко привилегии, имунитети. Например те не подлежат на някои митнически проверки, свързани с отношенията на страната, на която са почетни консули. От друга страна, не е тайна, че Барбадос, поне до скоро, беше офшорна зона, „родина“ на много перачи на пари. Така че без да можем да твърдим, разсъждавайки, информираните и аналитични хора, биха могли да си изградят някакъв профил. Към него като се започне с това, което споменах - почетния консул на Барбадос, мине се през това, че г-н Петър Илиев работи в една и съща катедра с г-н Георги Близнашки, за мен е симптоматично. От една страна, да се видят публикациите на Близнашки по отношение на Гешев – той е един от най-върлите му защитници и на статуквото като цяло и да се свърже с липсата на позиция както от г-н Илиев, така и от разните програми на ИТН, в които съвсем нищо не се споменава за предсрочното отстраняване на Гешев, за отстраняване на Сотир Цацаров от КПКОНПИ и само свенливо се споменава за някаква реформичка в прокуратурата. Затова може да се направят изводи какви „ценности“ би защитавал Петър Илиева, ако не дай си Боже се беше сбъдната неговата кандидатура при това за министър на вътрешните работи, разполагащ с изключително силен институционален арсенал и вицепремиер. Аз бих сравнил една такава кандидатура с избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, която  взриви площадите през  май 2013 г. Всичко това са спекулации и предположения.

 Изненадахте ме с последното, което казвате.

Лесно е човек да бъде профилиран по бекграунда, по позициите, по това култово интервю, в което той ни се караше на всички критици, демонстрирайки първичен нарцисизъм, както каза един известен психиатър. Но профилирането е рискова работа и това, което в момента говора, е чисто предположение. Затова не смея да го твърдя. Питате ме какво зная. Нищо не зная, но го твърдя на базата на информация, на базата на която бих могъл да предположа това, без да имам гаранции за убеденост. Факт е, обаче, че благодарение на вчерашното интервю на Петър Илиева, много хора започнаха с умиление и носталгия да си спомнят за неподправената простодушност на Бойко Борисов и за интелектуалното излъчване на Тома Биков.

 От казаното от ИТН става ясно, че във връзка с предлаганата съдебната реформа те искат да се закрие спец съда и спец прокуратурата. Възможно ли е в това да се състои промяната на тази система?

Разбира се, че не. И желанието на гражданите и натиска от европейски институции и партньорски държави е преди всичко да се направи реформа в прокуратурата и ВСС. Като реформата в прокуратурата е свързана именно със статуса на главния прокурор. В страсбургския съд и Съвета на Европа от 15 години имат решения, които показват, че е недопустимо да има човек, който да е над и извън наказателния закон. Това е характерно за някои монархии, а не за парламентарни републики. И че не може един човек, представляващ институциите, какъвто е главния прокурор, да избира дали срещу кого и за какво да образува досъдебни производства, без за това да има някакъв съдебен контрол. Т. е. такава концентрация на монопола на институционалната сила на държавата в едно лице, което да не подлежи на външен коректив, е немислима за правовата държава и за парламентарната република.

На този фон идеята за закриването на специализираните съд и прокуратура просто са едни панделки. Те бяха създадени като допълнителни оръдия в лицето на сатрапа Борисов, Пеевски и на главния прокурор. Но нищо няма да се постигне, ако специализираните съд и прокуратура бъдат закрити, а правния статус на главния прокурор остане непокътнат. Той има достатъчно правомощия по НПК да тормози набелязаните си жертви и през обикновените наказателни съдилища или да им поставя чадър в рамките на наказателния процес, който не се развива пред специализирания съд и прокуратура, а пред обикновените. Гвоздеят, ключовият проблем е във фигурата, правомощията, статута на главния прокурор. А специализираните съдилища са подробности от пейзажа, които създаваха една привидност, че има стремеж да се бори високата организирана престъпност, политическата корупция на „белите якички“. Това бяха оправданията за пред чужденците. И всъщност те безкрайно улесниха работата на главния прокурор, от чиято правна квалификация зависеше дали едно дело ще се гледа от специализирания съд или от обикновените съдилища. Това при всички случаи е вторично. На първо място, е промяна статута на главния прокурор, а разформироването на КПКОНПИ бих поставил на второ място. За да се елиминира тази тежка и тъмна фигура на Сотир Цацаров от там. И вече трето и четвърто място, са специализираните съдилища. Защото ако те работят като истински съд и прокуратура, без да са под сянката на главния прокурор,  те дори хипотетично биха могли да бъдат полезни.

Ще има ли този скандал негативен ефект върху юридическия факултет, където преподава г-н Петър Илиев?

Несъмнено ще има тежки репутационни щети за юридическия факултет на СУ. Но е хубаво, че макар и малко, се повдигна завесата на академичната автономия, за да се види не само как хора попадат в университетите, преподават и оказват влияние на студентите, но и да се припомни, че в тази катедра преподават хора, за които Конституцията е преди всичко мандати, кворуми, мнозинства, но не и права на човека. Не случайно виждаме, че Конституцията е забравена, тя е игнорирана от българското правораздаване. За нея се сещаме, само когато спорим дали Слави Трифонов може или не да оттегли кабинета. Но не и когато става въпрос за основни права и свободи. Не и когато Гешев, нарушавайки куп конституционни права, като презумпцията за невинност и право на личен живот, чете данни, събрани със СРС-та. Не се сещаме за Конституцията, когато ВСС отказва да образува производство по и стане на правосъдния министър срещу главния прокурор. Всичко това е резултат от маргинализиране на Конституцията, което според мен се прави съзнателно. Включително и в тази катедра на СУ. 

Ако излезем от юридическото поле и нагазим в това на политиката, какви са очакванията ви за бъдещето на страната-нови избори или вероятен кабинет?

Ако действително народните представители имат собствена воля и собствен здрав разум, би могло да се очаква, независимо от партийните пристрастия, те да стигнат до идеята за съставяне на бъдещ кабинет, близък до състава на сегашното служебно правителство. Идеята беше заявена от „Изправи се. Ние идваме! “ и от БСП. Вярвам, че и ДБ биха подкрепили такава структура на кабинета. Но още по-важно е, че според социологическите проучвания хората харесват и биха подкрепили такъв кабинет. Това е автентичният вот на суверена, с който политиците, ако действително са народни представители, независимо от партийните противоречия, би трябвало да се съобразят. Затова аз разчитам да се получат пропуквания в партийната дисциплина и здравия разум на някои депутати да се появи и да се стигне до одобряване на този кабинет. Защото иначе се влиза в една безконечна от избори, която не е задължително лоша. Тя ще доведе до укрепване на позициите на ДБ , на ИСБНИ. Според мен редукцията от разочарованите избиратели на ИТН няма да прелеят в ГЕРБ. А по-скоро в протестните партии, за съжаление, в някои патриотични формирования. Не е лошо да се върви на следващи избори, но хората се умориха. Четвърта ковид вълна означава още по-малко представителство. Ако се сбъдне това при тази обществена подкрепа за повечето министри от служебния кабинет, това би дало възможност за временна стабилност, то която имаме нужда.

Интервю на Катя Илиева