Адв. Велислав Величков: Посланиците разбраха как прокуратурата иска да ги употреби

Г-н Величков, в понеделник в резиденция „Бояна“ се проведе национално съвещание на прокурорите. Според вас какъв бе смисъла на това събиране на държавните обвинители?  

Смисълът на прокурорското съвещание е такъв, какъвто е бил и на партийните конгреси на БКП до 1989-та година, така да кажем до вътрешно-дворцовия преврат. Смисълът е да се съберат едни хора от цялата страна, да си заработят едни командировъчни пари, да уверят в своята лоялност Вожда-в случая главният прокурор, прочитайки предварително написани речи. Над 2/3 от изказващите се четяха изкарани на компютър речи, а имената им бяха в горната част на листа, което означава, че те са били предварително подготвени. Другите осигуриха мълчаливо правостоящо присъствие, нещо като почетен караул пред главния прокурор. Всичко това трябваше да бъде изгледано от чуждите дипломатически мисии и европейските посланици. Те, обаче не дойдоха, защото много добре разбират в какъв вътрешно-политически сценарий се опитват да ги употребят. Именно затова и не дойдоха. Затова пред високо интелигентната публика на бившия главен прокурор Никола Филчев, двама депутати от ДПС, един от „Воля“ и един от ВМРО, разбира се пред изключително компетентното присъствие на министъра на правосъдието, главният прокурор си изчете словата, в които се позова на Левски и Линкълн, добре, че те не го чуват, и след това му бе засвидетелствана преторианска вярност. Всъщност Иван Гешев събра преторианската гвардия на административните ръководители на прокуратури, които безпрекословно изпълняват от години заповедите на всички главни прокурори. С това съвещание абсолютно точно като на снимка се потвърди какво означава единоначалието и йерархичното ръководство в прокуратурата. То по нищо не се различава от казармата. Между войска и магистрати би трябвало да има голяма разлика, но тя не се видя.

Не ви ли се струва, че има нонсенс-главният прокурор, който практически в България има на практика неограничена власт, се жалва от натиск. Че кой може да го притисне него при това съотношение на силите?

Обикновено хората с най-голяма власт, изпитват чувство на страх, независимо дали това са императори, президенти, политици или висши магистрати. Когато си облечен в изключителна власт, дори най-малкият пробив, дори дупчица, през която влиза въздух през непромокаемата плътна обвивка, предизвиква страх и паника. Малкото пропукване, ти се струва като голям разлом. Именно протестите, които протичат, заради огромната си гражданска енергия с искане оставката на Иван Гешев, както и заради констатациите и препоръките на Европейската и Венецианска комисии, заради предстоящите срещи в Брюксел и изслушването по темата за върховенството на закона, което се очаква да се случи през септември, главният прокурор изпитва очевидно страх, че ще се промени матрицата на абсолютната му власт. И тя може да стане оспорима. Другото, от което се притеснява, е дебата за мястото и ролята на прокуратурата и за правомощията и контрола върху дейността на самия главен прокурор. Вчера, без някой дори да е вкарвал темата в НС, бе дали прокуратурата ще излиза от съдебната власт.

Да чуем позицията ви по този въпрос.

 Има много мнения. Според „Правосъдие за всеки“ прокуратурата не трябва да бъде поставена на равна нога със съда. Прокурорите не трябва да участват във ВСС, трябва да има прокурорски съвети към ВКП и ВАП, но прокуратурата не трябва да отива в изпълнителната власт. Има и други становища, разбира се. Но заради един обществен дебат да свикаш цяло съвещание, за да браниш независимостта на прокуратурата означава, че в момента признаваш нейната зависимост – зависимост от главния прокурор. Той пък е зависим от мнозинството от ВСС, а половината от неговия състав е политическо назначение. Т. е прокуратурата и в момента е зависима от политическата власт. И точно тази полускрита зависимост главния прокурор държи да се запази. Затова го е страх от другата тема.

Пред протестиращи заявихте, че искате въобще да се премахне длъжността главен прокурор. Бихте ли ни обяснили аргументите си?

 Според  конституционният текст, структурата на прокуратурата следва тази на съдилищата. На районно, окръжно и апелативно ниво, това е така. Но на върховно ниво, вместо да има прокурор при ВКП и ВАП, административен ръководител над който да няма друго прокурор, ние имаме шапката на главен прокурор. Това е все едно да имаме главен съдия над председателите на  ВКС и ВАС. Цялостната дейност на всички главни прокурори след 1992 г. показва, че те не се занимават с внасяне на обвинения, поддържане на обвинителни актове, постигане на присъди. Те осъществяват административно и методическо ръководство-указания, и имат по-скоро политическа роля в държавното обвинение. Много повече се държат като политици и това особено ясно пролича при настоящия главен прокурор. Така, че главният прокурор показва, че той само запушва системата, като не я оставя тя да диша свободно и всички прокурори да действат свободно по съвест, убеждение и според закона. На практика всички са подчинени на Главния, а той запушва системата.

Когато стане дума за съдебната система, най-често задаваният въпрос е дали законът важи за всички?

По Конституция всички са равни пред закона. Но прилагането на законите в България през последните 25 години показва, че законите на важат за всички. А структурата, която най-избирателно прилага законите, е точно прокуратурата. Защото отказите на прокуратурата да разследва и  да образува досъдебни производства не подлежат на съдебен контрол. Т. е прокуратурата може да оневинява хора, дори когато са извършили престъпления. От друга страна може произволно да ги обвинява с нелепи обвинения, които след това падат в съда. Но това разрушава човешки съдби. И  никой не носи отговорност за това. Никой прокурор, който е унищожил човек или бизнес, не носи отговорност за своята грешка или за своето злоумишлено деяние. Именно поради това законите в прокуратурата не се прилагат еднакво към всички и не важат за всички.  

Интервю на Катя Илиева