Реклама / Ads
Frognews
10| 7319 |01.11.2019

Петър Величков: Денят на народните будители тръгва от писмото на обикновен селянин

.
Духовни будители на българското племе – плакат от Георги Цапев, 1930 г., Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”
С писателя, издател и редактор Петър Величков разговаряме за историята и за същността на празника на народните будители, за оживялата традиция и за хората, пренесли я през годините.

- Днес е 1 ноември, Ден на народните будители. Празник, който ни свързва с „Върви, народе, възродени“ и с трепета пред святите ликове на учители, бунтовни попове, възрожденци и революционери. Какви мисли предизвиква у Вас този сравнително нов празник в националния ни календар?

- Денят на народните будители предизвиква у мен умиление. Защото каквото и да се случва с България, великите българи не са забравени, а делата им не са потулени. Техните борби и подвизи в името на българщината не са били напразни. Но и удивление, като имам в предвид историята на празника. Този светъл ден ми прилича на феникс, възкръснал от пепелта. Денят на народните будители е забранен след 1944 г. и е възстановен през 1989 г. Затова бих искал да припомня стиха на дядо Вазов: „Не се гаси туй, що не гасне”.

 

- Разкажете за историята на празника.

- За първи път Денят на народните будители е отпразнуван на 1 ноември 1922 г. Как възниква идеята за такъв празник и кой успява да го въведе научаваме от спомена „Нашите будители” на литературния критик Никола Т. Балабанов, публикуван през 1934 г. в списание „Завети”.

 

Ще цитирам само началото му: „Този ден на почит е на единение с големите духове на миналото е рожба на народа, който в годините на помрачението и на безверието, които царяха в страната след катастрофата и след мирните договори, повече от управниците си имаше съзнанието, че трябва да се опомним от самозабравата, че трябва да се върнем към заветите на народните будители.  И сигурно не е случайно, че идеята за празника беше внушена от един безименен син на българското село, който чрез нея именно, сам, може би, се нареди във фалангата на незнайните народни будители”.

 

През лятото на 1922 г. тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски вика при себе си Никола Т. Балабанов. Министърът е получил писмо от слабо грамотен селянн, в което пише: „Седим в село и се чудим на разните юбилеи, празници и гуляи. Може би са големи хората, дето им правиш юбилеи и дето ги каниш на гуляи, ала има и други големи, големите българи – Левски, Ботев, Каравелов... Те са ни спасили и са ни направили народ, тях трябва да почитаме, че от тях само ще се научим как да се оправиме  и сега, и утре, ако дотрябва. Вместо юбилеи и гуляи – за тях, за големите българи, направи нещо”.

 

Никола Т. Балабанов се посъветвал с професор Боян Пенев и професорът дава името на празника –   Ден на българските будители. Посочва и датата – 1 ноември, деня на св. Иван Рилски, небесния закрилник на България.

 

- Откога Денят се чества с тържествена литургия?

- При първото празнуване през 1922 г. литургия в памет на народните будители отслужва митрополит Борис Охридски в катедралната черква „Св. Неделя”, след което произнесъл прочувствено слово за живота и делата на св. Иван Рилски. За лайтмотив митрополитът избрал патриотичния призив: „С Бога напред! С Бога към нови възходи! С Бога и винаги с Бога към просвета и добро, към творчество в живота!”.

 

От 1924 г. нататък литургията се отслужва в новоосветения храм „Св. Александър Невски”. Традиционно присъства и министър-председателят. След това учениците и учителите от столичните училища провеждат манифестация с патриотични песни по булевард „Цар Освободител”. Задължителен е химнът на народните будители, който е по текст и музика на маестро Добри Христов:


О, будители народни,
цял низ светли имена,
чисти, сяйни благородни,
вий сте наш'те знамена –
нам за вечни времена.

 

- Как стана възстановяването му?

- Трябва да сме признателни на писателя Петър Константинов (1928–2011), председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария”, който направи първия опит малко преди 10 ноември 1989 г. През октомври 1989 г. сдружението се обръща към Столична община за разрешение за отпразнува Деня на народните будители, но получава отказ.

 

Въпреки това Петър Константинов и съмишлениците му на 31 октомври 1989 г. решават да се съберат в столичното кино „Д-р Петър Берон”. Милицията обаче ги посреща пред заключените врати на киното и ги разпръсква. Тогава „Мати Болгария” преминава към план Б: в малкото схлупено квартално читалище „Гоце Делчев”, с националното знаме, иконата на св. Иван Рилски и портретът на Христо Ботев възкресява празника.

 

Бих искал да си припомним завета на възкресителя на празника, Петър Константинов от 27 октомври 2005 г.: „Пепелта на много изпитания е засипала днес драгоценни добродетели на българина. Много народни достояния ни се струват днес безвъзвратно и завинаги изгубени. Не вярвайте на скептицизма и песимизма, на фалшификаторите и манипулаторите с българската история. Разровете студената пепел с дланите си, млади българи, и ще откриете под нея живи въглени”.

 

Още три града – Пловдив, Варна и Сливен, празнуваха паралелно  Едва през 1992 г. Народното събрание най-сетне върна Деня на народните будители като общонационален празник. 

 

- Посочете едно или няколко имена, които у Вас моментално се асоциират с понятието „будител“?

- Зад празници като Деня на народните будители стои миналото с дела и лица, в ореола на чиято слава светят завети, които единяват българите, каляват добродетелите и вдъхновяват духа за творчество. Затова такива празници са не само желани, но и полезни във времена като сегашните. Толкова много са имената на народните будители и непрекъснато някое от тях става актуално. Притежаваме толкова голямо богатство и е радостно, че можем да покажем признателността си към великите българи именно в Деня на народните будители.


И все пак, Васил Левский Дякона и Христо Ботйов!

 

Въпросите зададе Васил Данов

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Велислав Величков: От посещението в САЩ излиза, че прокуратурата работи в полусекретен режим 2| 11945 |23.10.2019 . Петър Кърджилов: Прокуратурата явно иска да бави делото „Иванчева“ 5| 7596 |15.03.2019 . Петър Мавродиев: С ДЦП съм, държавата не ми е помогнала, дължа всичко на родителите си 3| 4845 |31.07.2018 . В. Жеков: Денят на Независимостта не е вакханалия, а велика дата в историята ни 0| 7195 |22.09.2016

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ