Мандатите в 52-ия парламент: Какво могат ПБ със 131 гласа и къде са границите?

Данни на социологическа агенция „Тренд“ показват, че най-голям дял от гласовете за „Прогресивна България“ идва от бивши избиратели на ПП-ДБ – 18,3%.

Сериозен отлив има и от ГЕРБ – 15,6%, както и от БСП – 11,3%. Почти същият дял – 15,9% – идва от хора, които не са участвали в предишния вот през 2024 г.

Това означава, че резултатът не е само „нов вот“, а и сериозно преразпределение на съществуващия електорат.

Разпределение на силите

В парламента влизат пет формации. След победителя се нареждат:

- ГЕРБ-СДС – 13,387% и 39 мандата;
- ПП-ДБ – 12,618% и 37 депутати;
- ДПС – 6,956% и 21 места;
- „Възраждане“ – 4,271% и 12 мандата.

Няколко партии остават под бариерата, включително МЕЧ, „Величие“ и БСП-Обединена левица.

Мнозинство без алтернатива

С 131 депутати „Прогресивна България“ получава пълен контрол върху парламента – над необходимите 121 гласа за мнозинство.

Това премахва нуждата от коалиции, но също така концентрира властта в една политическа сила – нещо, което липсваше в последните години на фрагментирани парламенти и краткотрайни управления.

Какво може със 131 гласа

С 131 депутати „Прогресивна България“ разполага с повече от необходимото обикновено мнозинство от 121 гласа. Това ѝ позволява да състави правителство самостоятелно, без да търси коалиционни партньори или плаващи мнозинства. Кабинетът може да бъде избран, поддържан и защитаван изцяло с гласовете на една политическа сила.

С това мнозинство могат да се приемат всички обикновени закони. Това включва ключови решения като държавния бюджет, данъчни промени, социална политика и секторни реформи. На практика парламентът може да функционира без блокажи, каквито се наблюдаваха в последните години.

131 гласа дават и пълен контрол върху вътрешната организация на Народното събрание. Може да се избира председател на парламента, да се определя съставът на постоянните комисии и да се задава дневният ред. Това означава контрол не само върху законодателството, но и върху темпото и приоритетите на работа.

С това мнозинство могат да се правят и назначения в редица институции, в които парламентът има квота – регулатори, контролни органи и други независими структури. Освен това 131 гласа са достатъчни за преодоляване на президентско вето, за което са необходими минимум 121 депутати. Това допълнително намалява възможността държавният глава да блокира законодателни решения.

Какво не може със 131 гласа

Въпреки силната позиция, това мнозинство има ясни конституционни ограничения. С 131 депутати не могат да се правят промени в Конституцията. За такива решения са нужни поне 160 гласа, а при някои случаи – дори повече.

Не може да се свика Велико народно събрание, което също изисква минимум 160 гласа. Това означава, че фундаментални промени в държавното устройство, съдебната система или модела на управление не могат да бъдат реализирани еднолично.

На практика това поставя граница пред всякакви дълбоки институционални реформи. Ако се търси промяна в основните правила на политическата система, ще бъде необходима подкрепа от други партии, независимо от силната изборна победа.

Съществува и чисто политически риск. Макар 131 гласа да изглеждат стабилно мнозинство, всяко вътрешно напрежение, разцепление или отсъствие на депутати може да намали реалната подкрепа в пленарната зала. Това означава, че стабилността зависи не само от числата, но и от вътрешната дисциплина.

131 гласа дават възможност за самостоятелно управление и пълен контрол върху законодателния процес. Но те не дават възможност за еднолично пренаписване на правилата. Управлението може да бъде силно, но не и без ограничения, когато става дума за Конституцията и дълбоките реформи.