Д-р Велислав Георгиев за Фрог: Коронавирусът наказва хората, прекалили с храната и алкохола

Г-н Георгиев, покрай борбата с коронавируса много хора се питат какво трябва да се яде по време на пандемията и как можем да повишим имунитета си, така че да намалим риска от заразяване.  Какви са вашите препоръки като лекар-диетолог?

 Ако изходим от принципите на правилното и балансирано хранене, те са доста индивидуални. Има общи препоръки например колко често да ядем месо, каква част от енергийният прием да бъде въглехидрати и каква белтъци. В повечето случаи става дума за познати неща. Бих искал малко по-отдалеч да засега проблема.

Когато се правят  хранителни режими те са индивидуални. А препоръките за отделните възрастови групи са различни. Едно дете в 4-5 клас се храни различно от човек, който е на 50 години или пък на 70 години, да речем. Затова е доста трудно да се дадат общи препоръки, които да важат за всички.

Безспорен факт е, че в нашето общество хората масово прекаляват с високо енергийните храни. Т. е те преяждат с мазни и със сладки храни. Мазните храни са в месата, а въглехидратните храни с по-висока енергийна плътност са чипсове, снаксове, сладкишите. Когато човек прекалява с тези храни, се стига до наднормено тегло, затлъстяване и съпътстващи заболявания. Виждаме, че коронавирусът атакува точно хората със сърдечно-съдови заболявания и с артериална хипертония. И сега покай пандемията започнахме да си поставяме въпроса какво да направим?! Какво да кажеш на един човек, който всяка година качва по 5 кг. върху теглото?! Ако е бил с едно тегло като абитуриент, а на 40 години то е скочило двойно, значи трябва да се върне 20 години назад. Нали разбирате, че това е невъзможно.

Този вирус наказва хората, които са прекалявали с храната и с алкохола. Сега те са в най-рисковата група.

Какво можете да кажете на тези хора, за да ги окуражите?

Само едно- да променят начина си на живот и модела на хранене. Това са моделите как и колко да се храним. Хората масово прекаляват с яденето на месо. Аз, разбира се ще кажа моите препоръки за повишаване на имунитета. И сега, забележете как ние ще ядем нещо 10, 20 или 40 дни. А после всички ще си продължат по стария начин. Е, не става така.  Храните, които изграждат имунитет са витамини, антиоксиданти и микроелементи.

Откъде и по какъв начин можем да си ги набавим?

Тези вещества са в свежите плодове и зеленчуци.  Като превенция се взимат селен, цинк и витамините А, Е, С. Спорен е въпросът дали хората да си ги взимат на хапчета или да ядат повече плодове и зеленчуци. Фармацевтичните компании казват, че е едно и също. Но до този момент науката не може да каже дали двете форми на прием са съпоставими. Може и едното и другото.

Говори се, че е добре да се наблегне на лимоните. Може ли в големи количества те да ни навредят?

Със сигурност може да си предизвикате гастрит, ако ядете много лимони. Имат лимонена киселина, която вреди на стомашната лигавица.  Ако искаме да повишим приема на витамин С, по-добре е да се взима под формата на хапчета или някакви течни сиропи, ако  говорим за децата.

Как стои въпроса с джинджифила? Цената му на пазара се вдигна, явно заради повишеното търсене.

Джинджифилът е антиоксидант. Да, с него може да си правите чай. Може да се добави и лимон. Но в големи количества те няма да могат внезапно нещо да променят.  Към момента има научни данни, че хората, които прекарват по-тежко коронавируса, имат дефицит на селен и цинк. Но това е профилактика, а не лечение. Трябва да се пие и достатъчно вода.  Нашето общество страда от проблема с наднорменото тегло. Ако един такъв човек започне да взима сега витамини, ще е по-добре.  Но да не очакваме, че ще стане чудо. Нещата, които ги казвам, са в сферата на профилактиката и повишаване на имунитета. Мога да кажа така-яжте плодове и зеленчуци. Хранете се цветно. Сега започва да излиза спанак и коприва. Хранете се с максимално естествени храни, по-малко високо преработени. Може добавите микроелементите, за които ви казах по отношение на профилактиката и имунитета.

 В какви дози съветвате да се взимат  микроелементите?

 По отношение на селена -200 микрограма, а по отношение на цинка-100 микрограма. Има ги в почти всички комплексни витамини. Няма да казвам марки. Има и един медикамент, който селен.   

Във фейсбук масово се коментира, че с ракия може да преборим опасната зараза. Това вярно ли е?

Тя върши работа, защото съдържа спирт. Тези вируси много бързо се убиват чрез спирт. Инфекцията влиза най-често през устата и носа.

Каква е препоръчителната доза, обаче?

За дезинфекция не е необходимо голямо количество. Сега пазейки белия дроб, да не увредим черния.

Една глътка поне може ли?

 Счита се, че дозата, която не би увредила здравето е 35 мл. концентрат-ракия, водка,  уиски. Някои казват до 50 мл. За жените се смята, че дозата трябва да е по-малка.

 Червеното вино би ли свършило работа?

Да, но не в такава степен , защото концентрацията е по-ниска. Разбира се, ако говорим за дезинфекция. В този момент нашето общество започва постепенно да изпитва уважение към знанието.  Лекарите, които се занимаваме с хранене, сме поставени на едно ниво с хора, които нямат образование. За мое голямо съжаление законът допуска подобно нещо.  Аз съм учил 10 години. Едно и също ли е с това някой да учи дистанционен курс за 2-3 месеца?  Виждаме как нещата започват да се обръщат. Колегите в реанимациите бяха с ниски заплати. Но сега в тази ситуация виждате, че именно те са на предния фронт, че от тях очакваме да вършат чудеса и да ни спасяват. Реанимацията и интензивните грижи ги оставиха с не добре платени клинични пътеки. И всички млади лекари, които искат да специализират, отказват тази специалност. От трибуната на вашата медия държа да кажа как е във Франция, защото съм работил там.

Какво ви впечатли там?

Там има клинична пътека за наднормено тегло със съпътстващи заболявания и за затлъстяване. И когато един човек отиде при личния си лекар, и той установи, че имате проблем с килограмите, директно по клинична пътека го изпраща при специалист-лекар. Това минава по здравна каса и се плаща за  консултация и хранителен режим. Дори по здравна каса минават операциите за намаляване на обема на стомаха. Отчитам важната дейност на кардиолозите, които спасяват хората от инфаркти. В страни като Франция, Германия и Белгия процентът на сърдечно-съдовите заболявания е много по-нисък. За разлика от тях ние сме на първо място именно защото нямаме превенция. Защото един човек преди да стигне до там да му се постави стенд, той  10 или 20 години е бил с наднормено тегло, съпътстващи заболявания и т. н. Общество като Франция е осъзнало, че много –евтино ще струва на държавата, ако даде средства за човек с наднормено тегло, който да отиде при диетолог, отколкото  след това да натовари здравната система с много повече средства за инвазивната кардиология.  Проблемът трябва да се постави отново за обществена дискусия.

Интервю на Катя Илиева