Д-р Александър Стоянов за ФрогНюз: Левски и Ботев са грубо употребявани за политически цели, които изобщо не съвпадат с идеите им

Това каза пред ФрогНюз д-р Александър Стоянов, историк, специалист по военна история и асистент в Института за исторически изследвания към Българската академия на науките.

"Левски е бил категорично против отделянето на някакви етнически и социални групи от общото, което правят съвременните пишман-десни. Същевременно е твърдо против всякакви имперски тоталитарни режими, каквито защитават привържениците на отминалия тоталитаризъм в България".

"Ботев е изключително антируски настроен. Знаем обаче как БКП се опитва да го превърнат едва ли не в първия комунист в България".

"Голямото послание на Левски, което над 150 години ни се изплъзва, е, че той иска държава, която да е за всички хора, които живеят в нея, без те да бъдат делени по някакви признаци, принципи и категории. Единственото условие към тях е спазване на законите и отговорност пред една всеобща национална идея за справедливост".

"В българското революционно дело имаме и умовете, имаме и мускулите в лицето на хъшове и хайдути. Ако мускулите на българската революция са по-скоро проруски, което може да се каже за почти всички хора, които имат в прозвището си “войвода”, хора като Левски, Раковски, Ботев, Каравелов са скептични към Русия. Те са носители на идеи, които в онази епоха са определяни като леви, но от днешна гледна точка са републикански. Тези идеи са антиимперски. За тях Русия е поредната империя, към която българите трябва да бъдат изключително предпазливи".

Ето и цялото интервю с д-р Стоянов:

Когато една историческа личност е имала силно влияние върху обществени процеси, когато влиянието на тази личност е останало в поколенията и продължава до днес, има хора, които решават да го използват повратно, за да потвърждават собствените си тези в съвремието, без задължително да се основават на някакви фактически обстоятелства и данни за това, което на практика се е случвало. Ако трябва да говорим за политически послания, които е отправил Васил Левски през своя живот, какви са те?

Това, което много хора не знаят или забравят за Васил Левски, е, че той не е чисто български, политически, социален или революционен феномен. Той е продукт на времето, в което живее – на епохата на Романтизма в Европа. Левски мисли като всеки образован, пътувал, четящ, знаещ, мислещ човек тогава, като човек, запознат в значителна степен с политическите революционни идеи на епохата. Революционната му дейност, както и на хора като Раковски, Каравелов и Ботев, е свързана с интегрирането на европейската политическа и социална мисъл в контекста на българския сценарий.

От тази гледна точка, много интересен паралел може да бъде направен между някои от основните идеи на Левски, които той изтъква в едно свое писмо, доста популярно и много често цитирано, до Любен Каравелов, което е публикувано във вестник “Свобода”. Става въпрос за идеите за “чиста и свята република”, които Левски има – за държава, която да бъде дом за всички етноси, населяващи териториите, в които, Апостола признава, доминиращият народ са българите. Но той казва, че това трябва да е държава на всички етноси, които да бъдат обединени от една национална идентичност, от една идея и най-вече от върховенството на закона и от идеята за справедливост.

В това отношение думите му могат да бъдат много лесно сравнени например с Декларацията за независимост на Съединените американски щати. В Декларацията бащите-основатели на САЩ изтъкват абсолютно същите основни политически права и привилегии, които едно съвременно от тогавашна гледна точка демократично общество трябва да спазва. Левски, в българския сюжет, се явява носител на такива либерални за времето си идеи, даже честно казано – републикански, каквито са пренесени сто години по-рано от Европа към САЩ. Смъртта на Левски е буквално един век след началото на Американската война за независимост – век по-късно Левски е изразител в България на същите идеи, които са формирани още в края на 17-и и началото на 18-и век от английските и френските просвещенци, каквито носители в САЩ са хора като Томас Джеферсън и Джордж Вашингтон.

Не искам да кажа, че Левски е носител на американски идеи в България, напротив, той е изразител на европейски идеи, които и американците са пренесли от Европа отвъд океана. В случая обаче става въпрос за пренос на същите тези либерални и републикански идеи от Западна през Централна към Източна Европа. В българския случай Апостола се явява най-ясният изразител на тези републикански идеи за свобода, равенство и братство между всички етноси, които населяват България.

Голямото послание на Левски, което над 150 години ни се изплъзва, е, че той иска държава, която да е за всички хора, които живеят в нея, без те да бъдат делени по някакви признаци, принципи и категории. Единственото условие към тях е спазване на законите и отговорност пред една всеобща национална идея за справедливост.

Фактор тогава е и Руската империя – какво е отношението на Левски към нея?

В българското революционно дело имаме и умовете, имаме и мускулите в лицето на хъшове и хайдут. Ако мускулите на българската революция са по-скоро проруски, което може да се каже за почти всички хора, които имат в прозвището си “войвода”, хора като Левски, Раковски, Ботев, Каравелов са скептични към Русия. Те са носители на идеи, които в онази епоха са определяни като леви, но от днешна гледна точка са републикански. Тези идеи са антиимперски. За тях Русия е поредната империя, към която българите трябва да бъдат изключително предпазливи.

Левски е твърд поддръжник на идеята, че Русия не трябва да бъде търсена като източник на свободата на България. Той казва в прав текст, че ако чужда сила ни освободи, то тя ще ни пороби след това. Това е абсолютно отражение на идеите на Георги Раковски от 1860-те години. Левски се запознава с тези идеи още докато е участник в Първата българска легия през 1862 г. в Белград. Година и половина по-рано Раковски издава една много интересна брошура, която се нарича “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”. В нея критикува остро имперската политика на Русия спрямо българите и факта, че Русия разглежда българите като поредния инструмент, поредната пешка в реализирането на своята балканска политика, като евтин източник на човешки ресурс, с който Русия да заселва иначе доста празните по онова време територии на Южна Украйна.

Левски в никакъв случай не е проруски, даже напротив. Освен това има и все по-сериозни съмнения каква точно е ролята, която Русия изиграва около залавянето на Левски. Във всеки случай не може да се говори за никакво застъпничество от руска страна в подкрепа на Апостола. Руснаците са изиграли своята роля 20 години по-рано, когато Георги Раковски е арестуван от османските власти по време на Кримската война. Тогава руската дипломация чрез гръцките консули в България съдейства Раковски, който тогава е служел като техен шпионин, да бъде спасен. Това е преди Раковски да преобърне на 180 градуса отношението си към Русия. Той изживява абсолютна промяна на своите нагласи към Русия и то точно по времето, когато живее в Русия – между 1858 и 1860 г. Докато е на служба като руски шпионин, през 1854 г. руснаците се застъпват за него.

За застъпничество в полза на Левски през 1872-73 г. обаче и дума не може да става. Това е период, в който в Русия изключително много се е засилила терористичната дейност на руските републиканци и анархисти. За руската имперска политика хора като Левски и Ботев фактически са просто някакъв вид терористи, които са опасни за Русия и за външната политика. Да, те наистина са врагове на Османската империя, но руснаците много добре осъзнават, че това са хора, които не могат да бъдат контролирани, не могат да бъдат използвани за руските цели. Самите Левски, Ботев, Каравелов, включваме и Раковски, който е починал по това време, са изключително скептични към Русия. Съответно, тя не би могла да ги употребява като свои агенти сред българите, поради което руснаците или ще пречат на дейността на българските революционери, или ще си затворят очите и ушите тогава, когато биха могли да се намесят в подкрепа или защита на тези хора при залавянето им от страна на османските власти.

След излизането на България от рамките на Османската империя в каква степен управлението, което се установява в нашата територия, се основава на това равенство, но спазване на закона – идеите на Левски, и в каква степен в по-различна посока, имайки предвид, че тогава голяма част от управлението, например военният министър, е от руско потекло?

Да, първите военни министри на България – до 1884 г., са руски военни. Александър Батенберг дори ги използва по време на Режима на пълномощията, за да отмени Търновската конституция и да наложи един авторитарен режим, който продължава не много време, слава Богу.

Интересното е, че и по време на Априлското въстание, когато българите закратко установяват контрол над част от българските земи, и по време на Илинденско-Преображенско въстание през 1903 г., българските революционери обявяват създаването на република. Същото нещо правят и гръцките революционери през 1821 г. Когато Великите сили се намесват обаче, за да създадат балканските държави, те не допускат създаването на републиканска форма на управление и съответно винаги се прибягва до насаждане на някаква форма на конституционна монархия.

Традициите на българското републиканско движение могат да се търсят още в края на Възраждането, в средите на българските революционни интелектуалци. Поради една или друга причина обаче монархията е избрана като форма на управление след Освобождението. До някаква степен е натрапен един външен модел, за който българите като народ не са попитани.

Търновската конституция е създадена по проект на временното руско управление. Тя е дадена за гласуване на Учредителното събрание, но не с идеята, че те могат да създадат различен български проект, а с идеята, че трябва да одобрят точките в руския. За неудовлетворение на княз Дондуков Учредителното събрание дори си “позволява” доста сериозно да обсъжда руските проекти.

Най-парадоксалното е, че Либералната партия в Учредителното събрание, в която са концентрирани повечето русофили, се оказва най-големият критик на руския модел за създаване на Търновската конституция. Проектът на руснаците за Търновска конституция е изключително по-консервативен от това, което в крайна сметка е прието през април 1879 г. Интересното е, че русофобите от Консервативната партия подкрепят по-авторитарната форма на управление, която руснаците предлагат, докато русофилите, които са по-либерални и по-леви в своите политически идеи, успорват руското предложение. Това е един парадокс на взаимоотношенията между България и Русия, който е заложен още от първите дни на взаимодействие между политическите кръгове у нас и политиката на Русия към нашите земи.

Ако отнесем всичко това към днешна дата и се съгласим, че исторически фигури като Васил Левски буквално имат “употреба” в настоящето, ако се съгласим, че едни хора тълкуват послания и действия по един начин, други – по друг начин, използват ги, нагласят ги според собствените си виждания, можем ли да кажем, че в момента наблюдаваме отъждествяване на патриотизма с русофилията? Пример - представители на Общобългарския комитет „Васил Левски“ сякаш имат симпатии към руската страна във войната срещу Украйна, ако съдим от публични изяви. Има ли повратно тълкуване на действия и послания от миналото, пренасяне в днешна форма с грешна трактовка?

Мисля, че Вашите наблюдения са абсолютно правилни. За съжаление, още от 1944 г. насам, че дори и преди това в някои отношения, образите на нашите революционни герои, каквито са Левски и Ботев, са буквално отвлечени от различни политически формации с изключително съмнителна морална позиция по обществено важни въпроси.

В момента например виждаме един изключително популистки и доста евтин ход от страна на президента Румен Радев със смяната на името на летище София, което да бъде преименувано на Васил Левски. Апостола на свободата има отношение към доста неща в нашата история, но не бих казал, че историята на авиацията е една от тях.

Същото важи и за Ботев. Ботев е изключително антируски настроен. Знаем обаче как БКП се опитва да го превърнат едва ли не в първия комунист в България, в някаква свързана с Русия фигура, което е коренно противоположно на това, което Ботев е представлявал.

За съжаление, тези тенденции, създадени преди всичко от българския комунистически режим след 1944 г., се превръщат в основа на един масов подход, в който организации си приписват имена и личности и ги добавят към своите символи. Ако членовете на ВМРО от края на 19-и век бяха живи, не съм сигурен в какво състояние щяха да бъдат настоящите членове на ВМРО. Същото се отнася и за Луковмарш – не съм сигурен доколко генерал Луков би толерирал хората, които днес използват неговото име като символ и синоним на фашизма в преродена форма. Същото важи и за Гоце Делчев, който се употребява по разни поводи от всякакви десни, леви и вече не знам какви организации.

Васил Левски буквално се оказва навсякъде, което е доста нелепо от гледна точка, че Апостола ясно е заявил своите политически идеи и те в никакъв случай не могат да бъдат припознати нито в крайното ляво, нито в крайното дясно. Всякакви патриотарски залитания, било то проруски, соцносталгични, или пък свързани с някакви форми на расизъм и на отрязване правото на групи от обществото да бъдат част от националната идентичност, са всъщност антилевски.

Той е бил категорично против отделянето на някакви етнически и социални групи от общото, което правят съвременните пишман-десни. Същевременно е твърдо против всякакви имперски тоталитарни режими, каквито защитават привържениците на отминалия тоталитаризъм в България.

Виждаме как и хора като Ботев и Левски са изключително брутално, грубо употребявани за политически цели, които изобщо не съвпадат с политическите идеи на тези личности. Политически идеи, които са много ясно заявени. Информацията за техните идеи е много ясно запазана. Тя съществува в архиви под формата на статии, на вестници, на изследвания. Няма обективна причина да бъде подправена истината за техните идеи. Единствената причина това да се случва е плачевната историческа неграмотност на българския народ.

Интервю на Илияна Маринкова