Д-р Андрей Коцев: В МЗ бълнуват устойчив растеж. Оставка!

Д-р Андрей Коцев е председател на здравния синдикат към синдикат „Здравеопазване“ и зам.-председател на синдикат „Защита“.  От гр. Добрич, на 45 години, женен, с две деца, завършил медицина в Медицински Университет – София, лекар в „Александровска“ болница, специалист по гастроентерология, главен-асистент и преподавател в Медицински Университет-София, магистър по „Обществено здраве и здравен мениджмънт”, с научна степен „доктор“, специализирал в САЩ.

Той е сред най-атрактивните и дейни участници в протестите срещу правителството от първия ден  на площада. С медицински стетоскоп, лекарска престилка и собственоръчно направен постер, той може да бъде видян сред хората на протестите от самото начало, а медицинските сестри и докторските съсловни организации отлично го познават от активната му дейност, като синдикалист в опозиционния синдикат Защита, единствен подкрепил исканията на гражданите в тези протести. Поводът да го потърсим за интервю беше, както заявяваната неуморно от кабинета готовност да се подпомагат медицинските дейности покрай КОВИД кризата и националното рамково споразумение, съгласно което на медицинските заведения едва ли не дефинитивно ще бъдат разрешени всички проблеми, така и посещението на представители на синдиката с конкретни искания тези дни в Министерство на здравеопазването.

   Д-р Коцев, в последния работен ден на изминалата седмица бяхте на среща в Министерството на здравеопазването с важни по думите Ви искания. Ваши представители от различни болнични заведения в страната разчитат на подкрепата и защитата Ви? Какво се случи на срещата в Министерството?

          - На срещата, от страна на синдикат „Защита“, бяхме представители на различни болници и структури, като срещата беше инициирана от  председателя на синдикат „Защита“ – г-н Красимир Митов. За съжаление,  министър Ангелов не се появи. От страх ли беше изпратил заместник министър Бойко Пенков и няколко експерти от министерството, които не разбрах точно с какво се занимават и в какво са експерти или от познатото ми от битността му на ръководител на Александровска болница високомерие, можем само да гадаем. Пред апатичната чиновническа армия ние изложихме най-наболели проблеми в родното здравеопазване – на първо място унизителното заплащане, което прогонва лекари и медицински сестри в чужбина, липсата на диалог с Министерството и бавните реакции при сигнали от страна на синдиката, както и липсата на контрол върху разпасали се и неспазващи законите директори на болници. На това заместник министър Бойко Пенков ни отговори с поучителна лекция за свръхчовешките усилия на Министерството и успехите на сегашната власт в здравеопазването. Открояваше се мантрата за „устойчив растеж“ във финасирането на здравеопазването, с която ясно защо, никой нас не се съгласи, че е почувствал. Тази опорна точка не беше достатъчна да поддържа интереса на седналия до зам. министъра експерт, който видимо скучаеше. Останалите експерти се опитваха да догодят състрадателни физономии, като на моменти почти успяваха. На хвалебствията на зам. министъра, че ще бъдат увеличени с 10% клинични пътеки, ние отговорихме, че това е крайно недостатъчно и няма да се отрази на заплащането на работещите в здравеопазването, които ще продължат да избират Терминал 2 пред „устойчивия растеж“ осигурен от сегашната власт. Освен това, както и самият зам. министър Пенков призна пред нас, всички текстове в Националния рамков договор, които указват как да се разпределят пари за работните заплати в държавните и общинските лечебни заведения, са с пожелателен характер. Ще добавя, че с пожелателен характер са и всички Методики на министерството на здравеопазването за формиране на работните заплати. С пожелателен характер относно заплащането, за което също се съгласи зам. министър Пенков, е и разписаният през 2018 г. от палавата тройка - т. н. Тристранка (правителство, работодатели и двата казионни синдиката) отраслов колективен трудов договор в здравеопазването, който скоро изтича. Договор, в който предложените минимални основни месечни заплати за лекари и мед. сестри. така и не се постигнаха в огромна част от болниците. А тези заплати изобщо не бяха високи. Бяха жалки сравнени с европейските. Но прегръдките и гръмките обещания при сключването на този безсмислен отраслов договор са незабравими. Толкова за „устойчивия растеж“.

Поставихме и няколко конкретни проблема – за софийската „Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация“ в „Овча Купел“, където заплати не са изплащани от месеци, за болница „Царица Йоанна - ИСУЛ”, в която от десетилетие не е сключва Колективен трудов договор, но нейният директор бави  преговорите и не предоставя изискуемата по закон финансова информация, както и за управлението на  Спешната помощ в Перник. Очаквахме решения, а получихме разтакаване във времето и на моя въпрос към зам. министъра в какъв срок Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ ще направи проверки, той отвърна подразнен, че няма срок. Арогантност от страна на държавен чиновник, която в европейска България май вече не ни и  учудва.

 - От първият ден на протеста Вие и представителите на синдиката сте на площада, как бихте коментирали отсъствието на казионните синдикати, които се разграничиха от протестните искания на хората под прозорците на МС?

 Мястото на всеки синдикат, който не е угоен и не е вързан на каишка от властта, е на улицата и площадите, когато под въпрос са поставени не само доходите ни, но и свободата ни. Когато трябва да подкрепиш справедливите протести на българския народ срещу гангренясалото ни правителство, което счупи обществения договор. Когато млади и стари, и тук и в чужбина крещят „Оставка, мутри“. Казионните синдикати се държат в тази ситуация като сурикати, скрити в дупките си. Синдикат „Защита“ е свободен синдикат, чието ръководство не членува в директорски бордове. Ние сме на един борд с трудещите се, не сме от двете страни на масата за преговори. Синдикатите по цял свят са най-силната, понякога първа и последна стена срещу погазване на човешките права и срещу замитането на демокрацията под генералски и милиционерски ботуши. Стена в защита на народа, а не подпорна стена на олигархията.

Вашият синдикат се свързва с протестите на сестрите, не забелязваме като че ли да се е решил някой от проблемите им, какво трябва да се направи за да се намери благоприятен изход от унизителната ситуация в която са поставени колегите ви от сестринската гилдия?

Ние сме сред първите, които участваха в протестите на медицинските сестри. Те бяха лъгани и размотавани в стил „тука има, тука нема“ от повелителя на методиките министър Ананиев и бащата на нацията г-н Бойко Борисов и замеряни с милиони левове, които така и не достигнаха до тях. За съжаление, властта по древен обичай настрои някои медицински сестри и лекари едни срещу други, от което полза нашето съсловие няма. Не ми се говори за позицията на клакьорската и друга казионна организация нарекла се Български лекарски съюз, в която лекарите членуваме насила и насила плащаме и членски внос. Нейният шеф беше казал за протеста на медицинските сестри, че „става дума за едни кресливи специалисти по здравни грижи“. А изход от положението ще се намери, когато неказионни синдикати работят на място в отделните болници за повишаване на заплатите. За съжаление, с нашето облагодетелстващо работодателите законодателство, това е много трудно да се постигне. Нужен е Закон за синдикатите и Закон за стачките, които нито правителство, нито т.н. опозиция, имат намерение да приемат. Защото сега и Саваот да дойде в България, стачката ще е мисия невъзможна. Другите еднакво важни неща са несимволично увеличение на цените на клиничните пътеки и контрол над дейността на директорите на държавни и общински болници.

В Александровска болница, Вие сте човекът създал доста главоболия на настоящия здравен министър и бивш директор на Александровска, какво мислите за стила му на управление и с какви надежди се обърнахте за съдействие в МЗ?

Имах слаби надежди, че пресният министър ще има смелостта да погледне колегите си в очите и да ни изслуша, но те не се сбъднаха. За сметка на това той учтиво информира преди дни, че дълговете на държавните и общински болници у нас са близо 700 млн. Освен умел статистик, той обаче е и пряк участник в играта на „трупаме дългове в държавните болници, но не ни пипат и не фалираме“. Както отбелязахте, той беше дългогодишен директор на „Александровска“ болница, която през последните години е отличник в трупането на дългове. Но това не попречи на Столична лекарска колегия на Българския лекарски съюз през 2018 г. да го удостои с награда за мениджмънт?! Това е министърът, който неотдавна се изниза като калинка в лятна нощ от „Александровска“ болница, в която не успя да повиши заплатите до уговорените в колективния трудов договор стойности за 2020 г., които бяха постигнати след протести организирани от синдикат „Защита“. В края на 2019 г. протести имаше и заради ужасните условия на труд и за лечение на много места в болницата, като излезлите и по медиите кадри бяха потресаващи. Това също не е впечатлило назначилите го за министър. Поигра си на директор, сега ще си поиграе и на министър. Дано оставката на това провалено правителство е скоро, за да не видите в целия блясък стила на министъра, който ни тероризираше с изказванията си за „чували и хладилните камери за трупове“. Аз съм с по-големи очаквания /смее се/, все още не е дал всичко от себе си.

- Като човекът, който познава проблемите здравната система у нас, обрисувайте, моля ситуацията.

Положението е едно: Оставка на правителството на Бойко Борисов! Незабавна оставка!

Само така ще бъде даден шанс на системата на здравеопазване в България да се подобри, както за пациентите, така и за медицинския персонал. Защото сега и едните и другите, не са доволни.  Доволните са само в Министерството на здравеопазването.

- Докъде сте решени да стигнете по синдикален път в търсене решения на проблемите в здравеопазването?

Ще продължим да подкрепяме и участваме в протестите на българите срещу това вредно за България управление. Ще търсим подкрепата и партньорството на медиите, които са жертва на същия синдром от който страдат всички посредници между властта и избирателите. Никой не отразява нашата работа и не забелязва усилията, които полагаме за правата на нашите членове. Благодарим Ви, че ни давате възможност да изразим позиция в уважаваната Ви медия. И  в заключение, да не забравя да споделя учудването си от цинизма на заместник министъра Бойко   Пенков, който в отговор на декларираната от наша страна готовност да разпънем палатки пред министерството също изрази желание да протестира. Не разбрах само защо ще протестира. Най-вероятно, защото има и такива като нас, които внасят напрежение в безметежния чиновнически делник. Е, има ни и сме много. По-добре да свикват, въпреки, че дните им са преброени! Оставка!