Андрей Захариев: Да поочистим сърцата си от злобата, недоволството и мърморенето

Името на формацията представлява абревиатура от малките имена на създателите. С този хор и тримата изнасят над 200 концерта в България, Германия, Австрия, Полша и Гърция. Те са носители на специалната награда от Международния фестивал за ортодоксална музика в Хайновка (Полша) през 1991 година.

Интервю на Преслава Преславова

- Знам, че пееш в един хор за църковнославянска музика “Юлангело” - от кога пееш в него и как започна историята ти с тази музика?

- Наистина пея в ‘Юлангело” от дълго време – през 1999 г. създадохме групата, това са цели 11 години. А предисторията е следната – аз съм възпитаник на Класическата гимназия и там с някои от хората, които сега са в “Юлангело” пеехме в момчешкия хор на гимназията за православна музика. През 1999 г., актьорът Георги Къркеланов, който ми е съученик дойде и сподели, че има голяма идея, а именно – да съберем с него и още един приятел Юлиан Периклиев (който е един от основателите на групата) и да възстановим хоровата традиция от гимназията. На мен много ми хареса тази идея, а той наистина се обади малко след тази среща и така се роди групата. Малко след това, се обърнахме към Йосиф Герджиков, който и до сега ни е диригент. Той се съгласи да ни помогне във вокално отношение и като хорово ръководство. И ето вече 11 години работим заедно. В един момент просто нещата потръгнаха и понеже сме от малкото групи, които изпълняват такава музика, хората вече ни знаят.

- Днес, българите знаят много малко за църковнославянската музика, най-известен е “Йоан Кукузел - Ангелогласният”. Къде може да се чуе такава музика и има ли интерес към нея според теб?

- Има интерес и дано да продължи да бъде така - в последните година и половина, две имам чувството, че популярността ни нарасна и хората ни знаят и ни канят из България. Сега, последно по случай националния празник 3 март направихме един много голям концерт в Пазарджик – там има много хубава зала с добра акустика и с орган. Но концертът там не се състоеше само от нашите моноди или едногласи (старата българо-византийска традиция, дошла у нас от Византия) – това е тази църковна музика, която е с един нисов, основен тон и това е автентичното, традиционно, класическото, византийско, монашеско, църковно пеене, което се изпълнява само от мъже. Но, концерта в Пазарджик го направихме с меден духов квартет. А хората много се вълнуват, защото когато я правим тази програма, пеем и възрожденски песни като “Къде си вярна, ти любов народна”, “Хубава си, моя горо” и т.н., имаме патриотичен репертоар, който включва песни на Добри Чинтулов и на Любен Каравелов и хората искрено се радват. Тази програма на групата ни е по-популярната, защото е по-атрактивна и на големи празници много ни канят. Другата ни програма е за по-камерна публика – публика, която има интерес към традиционното, старинното пеене, към старинната ни църковна певческа традиция в България, която се поддържа у нас.


"Юлангело" гостуват за концерт в Бейрут

- Има ли други такива групи като “Юлангело”?

- Уникалното при нас е, че сме светска група. Имаме един приятел, който по едно време пя с “Юлангело”, но след това направи свой хор – казва се Симеон Генов – той е възпитаник на Богословския факултет и е завършил музикален театър в НАТФИЗ. Неговият хор се казва “Свети Роман Сладкопеец” като момчетата му са предимно бивши семинаристи, защото в Семинарията тази традиция се поддържа, учи се и невминното писмо, това са автентичните ноти, на които се изписва тази музика. Честно казано, ако трябва да си призная, аз така и не съм го научил това нотно писмо, което е доста различно от разпространеното западно нотно писмо. Но, извън Семинарията и хората, които са свързани с църквата, ние наистина сме от малкото, които се занимават с тази музика. И така практикуващи концертно, толкова активно, не знам да има други, освен нас, наистина.

- Идват ли млади хора на концертите ви?

- Да, има млади хора, които са много приятна изненада. Ние всъщност много често правим концерти в Криптата на храм-паметник “Александър Невски”, това си е нашето място. А от време на време, хората ни пускат и в Ротондата “Св. Георги” – имаме една традиция да си пеем там всяка година, без да го обявяваме, за нас си, защото тогава е рождения ден на Васил Левски. Изпяваме някои от песнопенията, за които се говори в легендите, че той е обичал да пее.

- А канят ли ви за концерти извън България?

- Да, в началото на 2010 г. с ”Юлангело” направихме един концерт в Черна гора. Там ни поканиха, за да пеем на тяхната Бъдни вечер, защото те празнуват по стария църковен календар. Бяхме в старата столица на Черна гора и всъщност не бяхме разбрали, че ще попаднем в центъра на един много интересен, политически спор с голям политически залог. А, именно става дума за опитите на Черногорската църква да извоюва автономия и да не е под шапката на патриаршията в Белград.

- Това, че едва ли не се оказахте въвлечени в политическа пи-ар акция притесни ли ви по някакъв начин?

- В един момент малко се притеснихме, въпреки че хората бяха много мили, но се оказа, че ние пяхме за Владиката Михайло, който всъщност е отцепника, третиран като схизматик не само от патриаршията в Белград, а и от тези, които приемат статуквото. Малко се притеснихме, но ни беше много интересно, особено за мен като човек, който се занимава с журналистика, а пък и винаги съм имал интереси към политическите процеси не само в Европа, не само на Балканите. Оказа се, че в Черна гора в момента текат едни много интересни процеси и ние сме попаднали в епицентъра им без да знаем. Самото черногорско общество в момента е много раздвоено, едните се дърпат към Сърбия и сръбската патриаршия, а другите, които можем да наречем националисти искат една силна независима Черногорска държава, искат и да извоюват една независима църква и ние попаднахме в епицентъра на това противоречие.


Андрей Захариев изпълнява възрожденска песен по БНТ

- Имали сте участия на Великден – каква музика изпълнявате на този голям Християнски празник?

- Искам да кажа, че ние всичките от групата сме хора с отношение към вярата, даже това е слабо казано. Ядрото на групата сме вярващи хора и мога да кажа, че сме в една или друга степен въцърковени – и се черкуваме, и се причестяваме и постим, когато можем. Освен това, Юлиан Периклиев в момента следва задочно Богословие. Тоест ние сме наясно какво правим и от чисто богословската гледна точка. Обикновено, подбираме песнопения, които се изпълняват на Великден като “Христос Воскресе”, “Ангел Вопияше” – една песен, която се изпълнява по време на една тържествена литургия и т.н.

- Помогнала ли е българската църковнославянска музика да оцелеем като нация?

- Безспорно е, че православната църква в най-тежките за народностното самосъзнание на българите времена е била именно онова, което е съхранило славянския език. Националните идентичности днес са едно ново явление, а в България са още по ново явление по исторически причини. Ясно е, че древните българи са имали съзнанието, че са различни от турците по език и по вяра най-вече. И този език, който е продължил да живее в църковния живот, е именно славянският език. Естествено, че църквата е единствената съхранила се институция, въпреки опитите да бъдат претопени българите и е оцеляла. Без българската църква и без църковно славянския език, българската нация е щяла да се претопи и да загине. А сега това, което се нарича църковно славянски език, е една редакция, фонетично различна и донякъде граматична редакция на старобългарски език.

- Добре де, ти пееш в хор, водещ си на новините по БНТ, както и на предаването “Библиотеката”, също по БНТ, доктор си по философия – как успяваш във всички тези дейности?

- Тези дейности се допълват взаимно, но е ужасно трудно да ги вместиш във времето. Чисто смислово и по-съдържание всички тези мои дейности не са взаимноизключващи се. До преди една година преподавах и сега отново мисля, че искам и планирам да започна да преподавам. По-интересното за мен самия е как станах новинар, защото аз съм човек с отношение към метафизичното и тези неща изглеждат наистина несъвместими, защото като новинар аз съм принуден всеки ден да се занимавам с пяната на новините, със злободневното. Но за мен е добре, че това се случи, защото то някак ме закотви, постави ме тук, на земята.

- Великден е, какво ще пожелаеш на българите на този Християнски празник?

- Казвам първо: Христос Воскресе, особено на тези, които са вярващи. Пожелавам им да са живи и здрави най-вече, защото това е най-важното. Нека поочистят сърцата си от завистта, злобата, от постоянното недоволство, от мърморенето и от други неприятни черти, които са доста изострени, засилени в нашия живот. Ако има нещо, което не ми харесва в нас, българите, това е вечното ни недоволство, това, че не можем да видим по-далече от носа си и дори да се къпем в злато и пари, ние вечно ще говорим, че сме бедни и че сме най-зле, а не е така.