Ани Илков: Живеем в гнусно време и в държава от латино-американски тип

интервю на Стоян Колев

- В последната ти книга избрани неща има едно стихотворение „Отгръщане на живота и отказ от свободата”. Второто особено не е характерно за теб. Изкушавам се да го цитирам:

Не се менява залезът на моята надежда България пропадна

Градът сега изглежда Под слънце от маниста красив и разярен

То лампите ли светят дали е нощ ил’ ден?

Градът сега изглежда кълбо от твойта прежда

Сестрице Ариадна, сред тоя лабиринт

От курви крясък стоки затягат своя винт

Изгубените смисли далечните посоки

И трудно ще си спомни между хашиш и кока

Младежът свойта майка бащата – своя син

О, как да се измъкна и как да изоставя

Безумното хоро в налудната държава?...

Аркадия бе нищо сравнена с тебе, курво

И твоите огнища превърнати във урви

Където глас се чува мелодия звучи:

„Бъл/!/гария се дави, Бъл/!/гария се дави...”

Върви си – или мри!  

- Това е вече от епохата след 89-та година – новата епоха – и първите усещания, че ще се провалим, че ще се изложим, че ще се свлечем, сринем, което и стана. Стихотворението има това лошо очакване на мрака, който ще ни постигне. Преди да стане обществена мода в България да се псува страната и да се казва колко е пропаднало всичко, ние предупреждавахме, че всичко ще пропадне, ако не дадат втори мандат на Костов. Те не дадоха втори мандат на Костов и всичко се срина. Това стихотворение като подложка вътре в себе си има и едно политическо мнение. Спомням си, че го написах като се върнахме от Германия, където бяхме с Константин Павлов и други хора на гости на Сашо Кьосев, който беше лектор по български език и литература в Гьотинген и като се върнах изумен и ошашавен, написах това мрачно стихотворение, с мрачни предусещания за съдбините на България. Тогава то минаваше за ругателно. Сега, надявам се, да не ме обвинят в ругателство – всеки нека да погледне от прозореца на къщата, в която живее и ще види...

- Не смяташ ли, че в такива трудни, специфични условия, поезията трябва да е и ругателска, и сатирична, и осмиваща...

- Разбира се. Винаги съм смятал – това е част от волята на изкуството за истина. Разбира се, да се пишат такива творби е трудно, защото се рискува, понякога дори се рискува и много – достатъчно е да посочим какво се случи с Константин Павлов – да бръкнат за двайсетина години в живота ти, означава просто да ти съсипят живота, нищо друго не означава! Сега на пръв поглед времената изглеждат по-свободни, но изкуството има своята политическа воля и не следва да я крие. Това се доказа между другото и с големия скандал около проекта „Ентропа”, но да не се занимаваме с него, да го прескочим – той се радва на прекомерно внимание, но той посочва, че в изкуството има политическа воля, която може да бъде агресивна, или върху нея може да се вземе агресивно отношение. Нали знаеш какво Наполеон казва на мрънкащия Гьоте когато се срещат във Ваймар. Там той отива да почете автора на книгата на младежката му любов, „Страданията на младия Вертер” и среща един доста възрастен човек, който нещо мънка, нещо пелтечи, нещо се бави, нещо говори за съдбата, на което Наполеон се троснал и казал: „Какво искате от съдбата? Политиката е съдбата!”. Това е крайно мнение, при това е от друг век, но съдбата на изкуството в някакъв смисъл има своя политическа основа или нюанс, за да не стигаме до великата мисъл на Тодор Живков, че гръбнакът на българската литература е политически, с което се имаше предвид най-вече подлизурският й аспект. Значи тук аспекта е свободата, а не онова подлизурство, което реализира „Априлското поколение” и разни мамини дечица, свързани с изкуството по един пишманлийски начин. За свободата става дума. И за хора като Константин Павлов, който в автономията на творчеството си имаше силата да се опълчи.

- Ти пишеше в десидентските „Брод” и „Глас”, участваше в четенията в университета, които милицията блокираше...

- То се виждаше, че комунизма се скапва и без друго и всички му се подиграваха. Самите комунисти му се подиграваха, една част и обмисляха как да пределегират правата си, да ни владеят вечно и както знаеш успяха.

- А как би определил сегашното време – първата декада на 21 век?

- Нямам дефиниция, но е мръсно време, скотско. Време на крадци, мошеници, голямо обществено лицемерие и подлост, гнусно време. Бих го определил като гнусно, изключително несправедливо.

- В едно стихотворение казваш за лирическия герой, че се е родил в лошо време и добавяш в скоби, че то времената винаги са лоши...

- Да винаги са лоши за живот – когато си беден – особено лоши! Да, да – това е на Борхес една мисъл „И дядо ми, както всички хора на тоя свят, случил лошо време за живот.” Като казах Борхес, та се сетих за Аржентина, та се сетих за третия свят, та се сетих за Латинска Америка и за ужаса на онези страни, минаващи през диктатури, военни режими, през фалшива демократичност – е, България тръгна по техните пътища! През изключително тежко разделение на малцина много богати, дали ще ги наричаме олигарси по руски модел, разбира се те издъхват ако ги сравняваме с руските олигарси, те са бедни роднини на руските олигарси, но при всички случаи малцина доста богати спрямо българския стандарт, но малцина и едно огро-о-омно мнозинство, начело с българската интелигенция, от бедняци. От социални и морални бедняци вече, понеже страната издъхва и морално. Когато си бедняк, започва да се срива социалното ти лице и физиономията ти се изкривява и ти лудваш, ставаш социопат, ставаш и морално беден, ти си готов на всичко. Ясно е, че българите, вече като социален тип, са по-скоро, в масовия си вид, не политически ориентирани хора, а завистници. Те мразят богатите, защото биха искали да бъдат на тяхно място – един огромен, развращаващ презантиман, който според мен беше умишлено моделиран от комунистите. Така се владее по-лесно. Това е латино-американски начин. И този начин се оказа, че успешно работи в страни като България. И все пак България успя да изкове съдба, встрани от Украйна и Беларус. Ние сме били очевидно предвиждани да бъдем натикани там. Сега, според мен, президентът и група около него олигарси работят именно, за да ни върнат, да ни изтеглят от Европейския съюз или да ни държат там проформа, но да ни натикат в съдбата на Украйна и Беларус. Тя, видя се, каква може да бъде съдбата. Видя се тази зима. Такива са политическите ми разбирания за това време. Имай предвид, че от този 21-ви век, който имаме, от тази първа декада на 21-ви век, за която ме питаш, 7 години президент на България е Първанов.

- Като говорим за тези неща, какво е отношението ти към протеста, който, ето вече втора седмица е пред Народното събрание и не само там?

- Отношението ми е изцяло позитивно – аз писах по този въпрос и във вестниците „Седем” и „Гласове”. Разбира се протестът беше така разгонен чрез една полицейска манипулация, че той да се минимизира и премине в нещо мъничко и затворено, но не нека тия не се лъжат. Нека не се лъжат – аз, между другото, не се връзвам на такива параноически теории как младежи били купени, как те хвърляли камъни – не, те ви мразят, бе. Тези младежи, които хвърлят камъни, с качулките и с пребрадените лица, както в Гърция, така и в България, те идват от социалните низини и ви ненавиждат и при възможност биха ви смачкали. Така както вие идвахте от социалните низини от 19-ти век насетне и се превърнахте в свине само за два века. Този младежки гняв сега ще се скрие отново под земята, но няма да изчезне. Той ще избива ту тук, ту там и ще набира сила според мен. И аз не съм против това – при едно толкова несправедливо общество, пак повтарям, вулгарно разделено между малцина богати и огромно количество бедни и този беднорак е воден от интелигенцията – бедни са учителите, какви други социални групи да посоча още – тия към които ние принадлежим, нашите родители принадлежат. Бедни са лекарите, научните работници, интелигенцията и ти искаш от това да градиш общество! Не – получаваш една взривоопасна латино-американска каша – това получаваш. И тези младежи, така наречените ултраси, и студентската младеж, която търси по-волеизявителен митинг, но в по-приемливи от закона форми са просто двата ручея, които ще се събират и ще се разделят, но ще образуват един все по-силен поток с течение на времето. Този поток ще се крие под земята, после ще излиза отново на повърхността – няма начин, не може да бъде иначе. Но се видя и каква е полицията. Това е зверската стара милиция! Бий и не питай! Бий! Удряй! Мачкай! Унижавай! И ако имахме моменти на реформистна поправимост, ако имахме такава реформистка воля в обществото, това общество би трябвало да излезе на масов митинг. Дали воден от младежите-студенти, или не, но да излезе и в масово излияние на воля да покаже, че няма да търпи такава милиция, че няма да търпи такова министерство. 60 000 души министерство! Че те са повече от учителите в България! Или колкото учители, толкова и полицаи. Аз ги гледах – те всичките са със свръхтегло. Селски дебили. Откъде рекрутират тези диваци, бе, от планините ли ги свалят? Това са социопатни изроди, облечени в милиционерски дрехи. Обществото би трябвало да се плаши от подобна полиция – тя не помага на никого за нищо. Тя дори и на себе си не е от помощ. 60 000 души – колкото учителите – срамота! Та изцяло съм на страната на протестиращите! Какво беше казал Гео Милев “Ние ще останем до народа, при народа, за народа!”. Ама той бил левичар. Не ме интересува. Ние сме с народа. Когато народът е ляв – ние сме леви, когато народът е десен – ние сме десни. Плюя ви на политическите разлики – аз обичам хората, вещите дрънканици, някак си не са ми много вълнуващи, от вашите дрънканици добутахме България до тия гробища.

- Някои от организаторите на протеста като че ли се опитват да се домогнат до политически дивиденти.

- Може и да се домогнат. Има такива депутати и в Европейския парламент. Но откровено да кажат, че те са начело на политически процес, на политически актове, а не да викат “Това е граждански протест, той не е политически... “ Стига вече! Думата “политически” да не ви плаши! Как разделят гражданско от политическо и нали знаеш кому е угодно това – на политиците, за да се каже “А направете си сега един граждански протест, а ние като един елит, като една политическа, себенарекла се политическа, класа, ще стоим да ви гледаме сеира отстрани. Значи нека да не е политически протеста, за да останем ние недосегаеми. Нека да бъде той граждански, а ние ще решим какво да ви дадем. Вие каквото поискате ще делим – вие ще поиската сто неща, ние ще ви дадем петдесет, ще си стиснем ръцете и ще се разотидем.” Откъде накъде – хората искат да вървите по дяволите, бе, хората буквално искат така да бъдете изметени, че да не сте живи – ако това е грях, политическото винаги поема този грях в себе си. То затова е политическо, защото крие в себе си коварството на социалните низини, които са склонни дори когато те прегръщат, са склонни да те погълнат. Тази игра така се играе и, между другото, тя е глобална игра вече – такива протести едва започват, успоредно на тази криза, която едва започва, тъй че на ранни старини тепърва ще има да ни се нагледа окото на подобни неща. Българите ще участват този път по-европейски и успоредно на това политическо движение, което набира сили глобално. Тези младежки движения едва започват и показват, че връзките между управляващи и управлявани са разкъсани навсякъде. Това е един лошо управляван в политически смисъл свят – една чудовищна, затискаща бюрокрация, една политическа сцена, която е изцяло декоративно устроена, лоша свързаност с проблемите и надеждите на обикновения човек – това се вижда навсякъде. И към това като добавим кризата, която ще избута милиони хора на улицата, ситуацията ще се възпламени и ще се възпламени, според мен, чрез младите хора.  

(Звъни мобилният телефон на Ани. В отговора си шеговито казва: “Със Стоян Колев тука говорим в едно кафененце, антидържавна дейност извършваме, да кажа на подслушвачите. Чакай, че ще им се възбуди машината... “) След като приключва разговора си го питам дали смята, че го подслушват. 

- Аз се стремя да не бъда параноичен човек, защото отдадеш ли се на параноята, няма добър край. Аз мисля, че няма подслушване що се отнася до мен, но някои журналисти и лица, от които властта се интересува, убеден съм, че журналисти, които имат влияние, властта ги е подслушвала и ги подслушва и сега. Т. е. държавата усилва тези средства за репресия и наблюдение. Усилва ги до степен на известна безконтролност. И това подслушване на журналисти е извършвано от новосъздадената Агенция, но нека не се лъжем, подобни пресилвания на правата се случват и на Запад доста често. Въобще репресивните органи са нещо, върху което трябва да се обърне особено внимание и затова протестиращите съвсем правилно поискаха оставката на Миков. Миков също не се справи с този институт. Онзи предишният пък го ползваше за свои си цели – онзи предишния полумафиот. Затова и така говори – с думи от речника на мафиотската прослойка. Много е трудно да се управлява тякъв репресивен институт, но като не става – да си ходи и да дойде някой друг, но се вижда каква ви е кадровата осигуреност, на вас, комунистите. Никой от тези институти на репресия и наблюдение не смее да пипне Ахмед Доган, правния институт в България не смее да пипне Царя за имотите и каква държава е това въобще и що за държавност. Това си е старото комунистическо нахалство на гърба на обществото. Затова да знаете – тези които хвърляха снежни топки срещу вас, защото само снежни топки хвърляха и сред тях 7 – 8 камъка, утре няма да хвърлят снежни топки. Те ви ненавиждат. Изглежда, че те ненавиждат полицията. Даже някои наблюдатели твърдят, че това било лично заяждане между полицията и тези младежи, понеже те се били познавали лично, засичали се били на футболни мачове. Аз си позволявам да се съмнявам в това. Това е класова омраза, бе, ще ви го кажа с комунистически език, това е класова омраза. Тази класова омраза ще расте. Основната причина тази класова омраза да расте е вашето политическо поведение.

- Когато беше забранено и трудно да се говори срещу управляващата власт, когато да го правиш беше героизъм и някаква чест и като че ли в една такава нагнетена атмосфера, в която има много голямо притискане, тогава една малка искра може да предизвика взрив, а сега когато има свобода на словото или протестира ви се – “Добре! Кажете кога и от колко до колко часа. Излезте и протестирайте!”, можеш да кажеш всичко, да напишеш всичко – това не е ли клапан, който е отворен нарочно, така, че да не може да се получи искра и да се промени нещо?

- И на мен ми призлява като чуя “Протестирайте мирно, спокойно... “, това е като шегата на Томас Ман за реализъм с мярка или нещо такова, но не мога да намеря думи, които хем да изкажат, че съм повиновителен на закона, хем да мога да изкажа възмущението си от тези съвети. Един протест е винаги на ръба на бунта и винаги на ръба на закона – няма как да бъде иначе. Нима вие, които ограбвате хората ги ограбвате според закона, спазвайки на всяка цена закона? Нима законът не е разделен на закон за едни и закон за други? Защо тогава така усилено и с такава словесна настойчивост съветвате хората да протестират в рамките на закона? Всеки протест е на ръба на закона и има нещо нагло и ехидно в този съвет. Що се отнася, ти попита, за свободата на словото - тя се вижда с пребитите журналисти, между които и шефът на сайта, за който пишеш. Каква свобода на словото е това! Да стане нещо и да те пребият като куче! Нещо е станало, това е свързано с професията му на журналист, каква свобода на словото е това? Свобода на словото – в свободни общества. Ние се борим за свободно общество – това не е, а като не е, то значи, че ние се борим срещу закона.