Аспарух Никодимов: Като си прост, не можеш да станеш голям футболист

Паро е символ на българския футбол и вечна легенда в ЦСКА. За червените великият халф изигра 330 мача и отбеляза 62 гола. В националния отбор е получил повиквателна за 25 срещи, с 8 попадения. Участник на една олимпиада и две световни първенства. Един от най-добрите треньори на армейците, взел скалпа на колоси като Ливърпул Аякс, Нотингам, Реал Сосиедад и други. Включен е в разширения отбор на петдесетилетието на ЦСКА.

Интервю на Иван Атанасов

Г-н Никодимов, вярвахте ли в началото на спортната си кариера, че ще се превърнете в една от най-големите легенди на ЦСКА ?

- Футболът ми беше мечта от малък. Аз бях славист като дете. С баща ми ходехме постоянно на мачове. Тогава любимците ми бяха Чоко Василев, Петър Величков. По-късно играх на терена с много от тогавашните звезди на Славия в националния и юношеския отбор по футбол. Но никога не съм мислил докъде ще ме доведе топката, просто исках само да играя.

- Разкажете как се стигна до важния трансфер и от септември през 1964 година се озовахте в червения клуб?

- Когато влезнах в казармата, ЦСКА ме потърси и аз естествено приех поканата. Мисля, че беше през първата ми година като войник.

- Кой е най-паметният ви мач с фланелката на ЦСКА?

- Мачовете с Интер за полуфиналите за КЕШ. Ритахме пред 75 000 насред Сан Сиро. Играхме, без да се притесняваме от именития съперник, при това с човек по-малко цял час. В 30-ата минута изгониха Кирил Райков за нарушение, но червеният картон бе малко пресилен, съдията просто ги подпря. След това ни стана трудно, не издържахме, въперки че италианците бяха голям отбор. Имам паметни мачове и с екипа на националния отбор. Най-запомнящ е финалът за Олимпийските игри през 1968 година срещу Унгария. Тяхната делегация е идвала преди мача да предлага на нашите да завършим наравно, за да си поделим шампионските титли. Те се бяха уплашили яко, защото ние газехме всички наред. Но така се случи, че ни изгониха трима играчи с измислени червени картони, от които двама нападатели – Начко Михайлов и Меци Веселинов, Кирил Ивков, който никога не е бил груб, също бе наказан. Биха ни 4:1. После разбрахме
каква е далаверата. Ние на полуфинала победихме Мексико, а на финала ни свири мексиканец. Няма да го забравя никога – Лео се казваше съдията. И се оказа, че по регламент, ако нас ни дискфалифицират, Мексико стават трети. Но те отпаднаха от Япония и останаха четвърти. Ако бяха ни изгонили още един играч, мексиканецът щеше да си е свършил добре работата.


Личен архив

- Вярна ли е мълвата, че ЦСКА е продал третия мач от европейския полуфинал през 1967 г. срещу италианците заради автобус?

- Не, това са пълни глупости. Третият мач го изиграхме в Болоня, защото ни казаха, че там са били комунисти и са щели да ни поддържат, някакви такива истории. Шефовете може да са взели някаква сума, но ние играхме за чест и слава. А що се отнася до автобуса, той беше испански, марка – „Барейрус“, който беше подарък от заместник-министъра на отбраната тогава Здравко Георгиев заради това, че станахме шампиони същата година. После левскарите пуснаха приказка, че сме продали мача заради един автобус. По онова време една такава машина струваше 50-60 хил. долара, а за клуб като ЦСКА това не е нищо.

- Имате ли собствена класация за най-паметния гол в кариерата Ви?

- Аз съм единственият български футболист, който е вкарал гол и на финалите на Олимпийските игри през 1968 година, и на финалите на Световното първенство в Мексико през 1970 година.
Пробил съм вратата на почти всички отбори в България. Връх обаче е попадението ми срещу Сеп Майер на Световното в Мексико през 1970 година. Поведохме 1:0 срещу ФРГ, ядосахме ги, но в крайна сметка ни разбиха с 2:5. Тогава националният отбор беше най-добър.

- Има ли успешна схема за бой над грандове от ранга на Ливърпул и Нотингам ?

- Тактика и подготовка. Тогава имахме боеспособен отбор, който се противопостави успешно на англичаните. Нотингам ги изненадахме и в двата мача, защото ги пресирахме навсякъде по терена и те се объркаха момчетата. Голям отбор, двукратен европейски шампион, но и тук, и там завършихме с 1:0. Ливърпул първата година ни биха 5:1. Пет удара отправиха към нашата врата и пет гола ни вкараха. А ние 4 пъти излезнахме сами срещу вратаря им, но не успяхме. На втората година си извадихме съответните поуки. В първия мач (1:0 за Ливърпул) играхме много открито и нападателно и загубихме минимално. Тогава ЦСКА можеше да прекърши всеки отбор. На реванша ги прескочихме с 2:0 и продължихме напред.

- Социализмът или демокрацията са по-доброто време за българския спорт?

- Като грижи от държавата и условия социализмът имаше предимства. Не липсваха бази, условия, терени. Единствено залите не бяха много големи и зимата нямаше много добри възможности, но то и сега не е по-различно. Тогава всички деца бяха екипирани, имаше условия за спорт, а в момента в детската школа на ЦСКА няма къде да се изкъпят.
Два – три пъти ми подхвърлят сега да се върна да работя в школата на червените. Бих го направил, но като знам, че няма да има пълноценни тренировки, просто не искам да се захващам. Аз съм на принципа – или работиш до дупка, или не.

- Защо държавата сега нехае за спорта?

- Питайте управниците. Построиха огромни хотели, а не могат пет-шест стадиона да направят. ЦСКА например не се чувства добре на националния стадион, вижда се, че Армията липсва. Навремето играхме големите мачове на „Васил Левски” заради публиката. Средно по 50 – 60 хил. ходеха на среща. Дори като тренирахме, се събираха по 3–4 хил. запалянковци.

- Защо футболната легенда Христо Бонев отказваше да рита за столичните отбори?

- Бонев избра Локомотив Пловдив, защото там му клаха прасета и го гледаха като цар. Имаше изиграни пет мача за ЦСКА като войник, а после си отиде пак в Пловдив.

- Вярно ли е, че държавата е толерирала ЦСКА през целия социализъм?

- Глупости, Левски бяха към пощите и те ги издържаха. После всички тези момчета имаха карти на ДС (Държавна сигурност) и се хвалеха наляво-надясно с думите: „Ей, виж ква карта вадя”. След демокрацията пък обвиниха ДС, че ги била репресирала, което е лъжа.Генерал Солаков ги командваше и заради Левски извади Берое от първенството през 1960 година. Тогава съдиите свиреха за сините и в Стара Загора хората започнаха да се изнервят, стана скандал и те извадиха Берое от „А” група.

- Защо след 1990 г. червените все не успяват да попаднат на читави собственици?

- Мисля, че Илия Павлов помогна на отбора. Все пак бе завършил спортната школа в ЦСКА, свързан беше с това име, болеше го за клуба. При него се твърди, че всичко редовно се е плащало. И при Божков е било така. Вината според мен беше в държавата. Тя не се ангажира да даде на концесия стадионите на клубовете. А другите президенти, които минаха през ЦСКА, отиваха там единствено заради печалбата. Само тези двамата (Павлов и Божков, б.а.) бяха богати и не мисля, че целта им е била да печелят на гърба на армейците, въпреки че си е бизнес.

- Какво свършиха за две години „титаните“ в червения клуб?

- Борисов и Иванов дават пари, но това са им възможностите. Знам ги от времето, когато бяха шефове в Металург - Перник, а аз бях треньор на отбора. Те са си цесекари, но едно е да си фен, друго е да имаш възможности да издържаш клуба. Те тръгнаха с добро чувство, но средствата явно са им ограничени.

- Не е ли по-добре ЦСКА да поеме по стъпките на Ботев – на чисто във „В” група?

- Не бих казал. Това е ЦСКА, все едно Ливърпул или Манчестър да отидат да играят по селските групи, за да си изчистят името. Просто трябва да дойде някакъв по-богат човек. Това е истинската гаранция. А сега какво е - парите се дават на доверие. Като няма средства, ще играят само шест отбора в „А” група по пет пъти помежду си. Това е. Трябва да се научат.

- 24 карата ли е Златното поколение от 1994 г.?

От 1994 г. насам тези момчета нищо не са направили. Може би само Боби построи някакви малки базички и игрища за деца, но това е крайно недостатъчно. Те още не могат да въведат актуалните правила на ФИФА и УЕФА в българския футбол.

- Оправдан ли е бойкотът на феновете на ЦСКА?

- Не са прави. Според мен повечето от тях бойкотират, защото са им спрели парите за охрана на мачовете. От 3 бона дават 600 на охранителите, а другите 2400 някои си ги прибират в джоба.Бойкотът им е оправдан, ако отидат пред МС да протестират, защото им развалиха игрището заради спортната зала на Четвърти километър.

- Кой вкара анонимници като Гьоре Йовановски и Павел Дочев в Армията?

- Емил Костадинов е докарал Павел Дочев. А Гьорето нямам представа кой го е докарал, а и за пръв път го чух този треньор, като дойде в ЦСКА.

- Има ли нужда българският футбол от чужденци?

От тези специално - не. Двама-трима класни играчи може да има. Виждате, тази година Маркиньос заигра, преди имаше избухвания, но нищо особено. Сега, когато играе и дърпа отбора, е добре за всички. Италианците са трагични. Този черния от Гана Тиеро не знам изобщо какъв е. По-добре на тяхно място сложи юноши като Тонев, Тошев. Ще спечелиш от две страни – уважението на феновете и доверието на младите. В момента схемата е проста – стигаш до мъжкия отбор и те преотстъпват на някой по-слаб съперник.

- Преди се играеше със сърце, а сега за пари, къде трябва да е мярката?

- Да се комбинират. Преди бяхме полупрофесионалисти, а сега всички са изцяло такива. Например моята премия в началото в септември за победа беше 9 лева. Като сложат и удръжка, стават 8 и нещо. После я вдигнаха съответно на 25, 30 и накрая цели 50 лева, когато вече тичах в ЦСКА. Тези 50 лева преди се равняват на около 500. Днес обаче с 500 лева можеш да си купиш много неща, а по онова време хубави дрехи, техника и подобни прищявки имаше само по корекомите.

- Има ли корупция в българския футбол?

- Досега 100% е имало.

- Радвате ли се на евроуспехите на Левски?

- Аз съм българин, не съм толкова черноглед. Победите са авторитет за държавата. Не обичам Левски, но ще съм доволен на техни евроуспехи.

- Дайте прогноза за предстоящите мачове на ЦСКА и Левски в ЛЕ?

- Ще е труно. Още не сме на такова ниво. В София всичко може да стане, един равен мач ще бъде успех за нас. Няма да се класираме напред. Ако бяхме били Рапид у дома, щеше да е друго. Бешикташ е в криза, но резервите им струват повече от нашите титуляри.

- Днес изцепките на футболистите са ежедневие. Как стояха нещата по ваше време?

- И ние ходихме по заведения, но винаги след мач. Дори сме се събирали семейно. Не е имало такива освинвания, както сега. Бой, катастрофи като Карджов и Иван Иванов, да ги видят всички какви герои са. Три-четири дни преди мач се прибирахме и всичко беше на шест. Сега тези келеши никой не ги знае и мениджърите трябва да направят всичко възможно, за да ги продадат.

- Какво е бъдещето на националния тим?

- Няма голямо бъдеще. Като нищо не излиза от клубовете, няма какво да очакваме. Звезди като Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров са на доизживяване. От младите Ивелин Попов е добър, но пък разполага с малък умствен багаж. Той е много прост, а като си прост, не може да си голям футболист. Сашо Тонев е прекалено млад. Божинов не става.