Бойният пилот Тома Ковачев: Престъпни министри станаха милионери с продажбата на летище Божурище

- Г-н полковник, да се върнем малко назад ? Кой и защо иска да хариже летището в Божурище ? Каква е вината на министрите Николай Свинаров и Веселин Близнаков и правителствата на Симеон Сакскобурготски и Сергей Станишев в този период?

Проблемите с летище Божурище започнаха от 1997 г., когато правителството на Съюза на демократичните сили  преобразува летището от публична в частна държавна собственост, т.е. да може да се продава или заменя. Тогава бях председател на Управителния съвет на Българската авиационна асоциация, която фактически представлява авиационната общественост на България. Започнахме борба за възстановяване на публичната държавна собственост на летище Божурище, която се увенча с успех през 2003 г.

Същата година от името на БАА предложихме на тогавашния министър на отбраната Николай Свинаров начин за съхраняване на историческото летище като действащо и като музей на българската авиация. За съжаление Свинаров ни излъга като отлагаше решението си, а в същото време, както разбрахме по-късно, Министерството на отбраната е водило преговори за замяна на летището с апартаменти – отначало с испанската фирма “Торевиха”, а после с израелската “Жасмин”, с “Дивелопмън пропъртис” и накрая с италианската “Индустриален парк София” АД.

В последните месеци от управлението си правителството на Симеон Сакскобургготски също издаде две решения: № 6/07.06.2005 г. и № 9/13.07.2005 г., с които възла на Министерството на отбраната да замени летище Божурище за 106 апартамента, осигурени от италианската фирма. Узнавайки за това, от името на БАА сезирахме Военно-окръжна прокуратура – София за нарушение на два закона и същата с Постановление от 08.07.2005 г. спря сделката от юли 2005 до декември 2006 г.

В същото време написахме писма до министър-председателя Станишев и до някои депутати от Народното събрание. Станишев назначи комисия да провери случая. На заседание на комисията само представителят на Министерството на отбраната настоява за сключване на сделката, но другите са против, защото сделката е неизгодна за държавата. Интересно е, че комисията не изготвя протокол за заседанието си и не взема становище по проблема, а Станишев не търси отговорност за това бездействие.

През втората половина на 2006 г. преписката по случая се изземва от Софийска военно-окръжна прокуратура и се прехвърля на Софийска градска прокуратура под предлог, че решението за летище Божурище не било в компетентност на военните, а на цивилното ръководство на Министерството на отбраната (министър Близнаков). Софийска градска прокуратура дава становище, че няма закононарушения и дава зелена улица на сделката.

На заседанието на Министерския съвет на 21 декември 2006 г. министър Близнаков докладва, че комисията е съгласна със сделката и предлага същата да продължи като летище Божурище се заменя за 106 апартамента, предоставени от фирмата “Индустриален парк София” АД и издава постановление, което се подписва от премиера Станишев. Изготвя се и меморандум между страните – МО и МРРБ от една страна и италианската фирма от друга. Страните се съгласяват за срочно изпълнение на решението на МС за замяна, но поради липса на договорените апартаменти от “Индустриален парк София” АД сделката се забавя.

- В последна сметка сделката се финализира от министрите, а  Инициативният комитет за спасяване на летището започва неравна битка със съда и държавата ?

- Сделката се извършва едва на 6 юли 2007 г., но МО получава апартаментите по документи на 17 декември 2007 г. На същата дата с протокол летище Божурище е предадено на италианската фирма. Договорът за сделката се подписва от областния управител на София-област.

При проверка на документите по сделката от представители на Инициативния комитет за спасяване на летище Божурище, разрешена от зам.-главния прокурор Бойко Найденов, се установи, че повечето от извършените експертизи на вещи лица представят нереално стойността на летище Божурище и тези на апартаментите за замяна. Така теренът на летището се представя като земеделска земя, въпреки наличието на бетонна писта с размер 800/30 м, наличие на 16 сгради, комуникации като ток и вода. Докато оценката на летището отбелязва явна тенденция за снижаване на стойностите на обектите, то при оценяване на апартаментите за замяна се наблюдава обратната тенденция – като апартаменти в центъра на София с всички екстри, мебелирани и с цена на кв. метър над 2000 евро! Но проверката показва, че апартаментите са недовършени в груб строеж или втора ръка в крайните квартали на София. Затова стойността на апартаментите е далеч по-ниска от тази на летището.

Поради явната заплаха летище Божурище да бъде унищожено, на 12 април 2007 г. се учреди Инициативен комитет в състав от 40 души – авиоспециалисти, военни, историци и други за спасяване на историческото летище.

- Толкова ли е злокобна ролята на министрите Свинаров и Близнаков ? Та нали те трябва да защитават армията ?

- Те осъществиха една бандитска сделка.  Свинаров и Близнаков станаха милионери, като в джобовете им са отишли останалите пари от продажбата на летището. Станаха милионери за сметка на армията. Това са престъпни министри, на които трябва да им се поиска сметка.

  - Защо това летище е толкова ценно за българските Военновъздушни сили и за българската авиация като цяло. Свързват го с името на Асен Йорданов, създателя на Боинг, чиято прах след смъртта му е разпръсната в небето на Съединените щати.

-Адвокатът на „Индустриален парк София” казва, че българската авиационна школа била мит. А бе как така мит ?

Летище Божурище е разположено в равнина в северозападната част на Софийското поле, оградено от Стара планина от север, Витоша и Люлин от юг. С Указ № 2 от 2 януари 1897 г. на цар Фердинанд І е създадено военно-кавалерийско депо, което по-късно се превръща в модерен конезавод. Около него се заселват българи, които постепенно създават днешното селище, като името си е получило от едрия и кичест божур, който расте наоколо. Равнинната местност привлича вниманието на командването на създаващата се българска военна авиация. През 1911 г. е построено отклонение от жп линията София – Банкя до летището, а през 1913 г. са построени хангар и служебни сгради. През 1914 г. тук е пребазирано временно полево летище, находящо се северно от Централна гара София. Новото летище по-нататък се подготвя като главно за подготовка на летци за българската авиация.

Огромна заслуга за изграждането на летище Божурище има първият български дипломиран пилот майор Симеон Петров. Заедно с поручик-летец Владимир Балан през 1916 г. те обикалят много германски летища и работилници. Най-много харесват летището и работилницата в гр. Гросенхайм, близо до Дрезден. Началникът на работилницата майор фон Минквиц се отнася с разбиране към проблема и ги снабдява с документацията за изграждане на подобна инфраструктура в Божурище. Освен работилницата се планира да се построят четири железобетонни хангара, административни и жилищни постройки, отговарящи на изискванията на развиващата се авиация. Създадената по-късно авиационна база позволява да се създаде училище за летци и техници, което се открива на 26 ноември 1915 г. За началник на училището е назначен майор-летец Симеон Петров, което става след влизане на България в Първата световна война на страната на Германия и Австро-Унгария. За две години в училището са подготвени над сто пилоти, наблюдатели и техници. След завършване на курса всички са изпратени по бойните летища в Първо и Второ аеропланни отделения към действащата армия. Възпитаници на училището са известните в българската и световната авиация и самолетостроене Асен Йорданов, Цветан Лазаров, Кирил Петков и други.

Паметна дата за родното самолетостроене ще остане 10 август 1915 г. От летище Божурище излита първият, построен от българин самолет – “Биплан Йорданов-1”, дело на гимназиста Асен Йорданов, изявил се през следващото десетилетие като пилот-авиоконструктор на над 70 типа самолети и педагог от световна величина като издава девет книги по обучение във въздухоплаване в САЩ. За него първият американски астронавт Армстронг пише: “Аз, както и всички американски летци, се учехме на авиация от Джорданов”.

В летище Божурище на 24 юни 1917 г. е започнато строителството на първата аеропланна работилница, където се произвеждат българските самолети с марката ДАР (Държавна авиационна работилница). В годините по-късно там са произведени единадесет типа самолети – учебно-тренировъчни и два бойни.

С влизане в сила на Ньойския договор победена България е лишена от правото да притежава бойна авиация. Пред погледа на съюзническата комисия изправните бойни самолети се унищожават. Българските летци и техници правят всичко възможно да спасят каквото могат. Успяват, въпреки големия риск, да укрият на най-невероятни места седем самолета и десетки самолетни двигатели. Но победителите са безмилостни – искат да се разрушат всички постройки на летището, а летателното поле да бъде разорано. За щастие майор-летец Симеон Петров, който има сериозни познанства с авиационни командири на Франция, успява да предотврати този разгром. Вероятно французите са си спомнили случая, когато Симеон Петров при обучението си в Блерио в Етамп на височина 1400 м над Париж моторът му спира, но благодарение на умелото пилотиране успява да кацне и да спаси себе си и повредения самолет, което е уникален случай дотогава в авиацията и го прави герой в очите на Франция.

След Ньойския договор Божурище остава като гражданско летище, където започват да кацат самолети на чужди авиокомпании при полетите си по трасетата към Азия и Африка. Същите – като СИДНА (Франция), Луфтханза и други, построяват сгради на летището. През 1930 г. е построена сграда за аерогара, която е първата в Югоизточна Европа.

За популяризиране на въздухоплаването в България на летище Божурище редовно се организират и провеждат въздушни празници. Така през април 1933 г. се провежда Българо-полско въздушно тържество с богата програма. Открита е въздухоплавателна изложба и се демонстрират полети от български и полски самолети.

На 20 и 21 октомври 1934 г. на летището е организирано първото празнуване на Деня на българското въздухоплаване с подобаваща тържественост и заря, на която се извикват имената на славно загиналите български летци. По случай Международната въздухоплавателна изложба от 7 до 28 юни 1936 г. на летище Божурище са проведени въздушни демонстрации и любителски полети.

На летището се провежда и възраждането на българската военна авиация. На 27 юни 1937 г., без да чака отпадане ограниченията на Ньойския договор, цар Борис ІІІ в тържествена обстановка връчва бойните знамена на новосформираните въздушни полкове. От този ден Божурище отново е и военно летище.

От 1925 г. Божурище продължава да се развива като самолетостроителен център на България. В Държавната аеропланна работилница (ДАР) се създават много добри условия за промишлено самолетостроене. Първоначално е привлечен немският аероинженер и летец Херман Винтер. Той създава конструкторско бюро в ДАР. Произведените самолети носят наименованието “ДАР”, а шест типа от тях се строят в серии. Самолетите “ДАР” стават основни за обучение и тренировка на българските летци. Изработват се и безмоторни самолети за Българския аероклуб. През 1941 г. ДАР – Божурище се премества в Ловеч и прекратява самолетното производство.

През лятото на 1925 г. за първи път в България са извършени парашутни скокове от самолет. С десантния парашут система “Хайнике” от 1000 м височина и от самолет “Потез-ХVІІ” скачат поручиците Цветанов, Христов, Вълков и Стоев. След 20 години летище Божурище приема елитната десантна парашутна дивизия, която провежда парашутни скокове от тримоторния транспортен самолет “Юнкерс-52” – “Сова”.

В навечерието на Втората световна война (1936-1938 г.) ВВС на България получава 264 бойни самолета от чужбина. ДАР също внася своя дял в попълнението на самолетния парк с учебни, учебно-бойни и разузнавателни самолети.

През есента на 1940 г., когато войната се води повече от година, авиацията ни разполага с около 600 самолета, от които 260 бойни и личен състав над 10 000 човека – офицери, подофицери и цивилни служители.

На 1 март 1941 г. правителството се присъединява към силите на Оста Берлин – Рим – Токио. В страната навлизат немски войски и само след месец започват война против Югославия и Гърция. Вермахтът бързо окупира двете страни и българското правителство, чувстващо се сигурно като съюзник на Оста, обявява война на САЩ и Великобритания, което предизвиква по-късно трагични последици за България. Бомбардировката на нефтените рафинерии от американската авиация на 1 август 1943 г. е предупреждение, че войната идва към България.

В защита на София на Божурище е пребазиран 3-ти изтребителен орляк, въоръжен с най-модерните немски изтребители “Месершмит-109С” – “Густав”. По време на нападението на англо-американската авиация на София летците-изтребители излитат и се бият с въздушен противник, който ги превъзхожда числено двайсеторно, но се бият с невиждана храброст и свалят 57 самолета на врага. Тук загива капитан Димитър Списаревски - първата “жива торпила”, таран извършва и поручик Неделчо Бончев, но успява да се спаси с парашут, а капитан Стоянов има 15 въздушни победи.

Още на 9 септември 1944 г. летците от Божурище се включват във войната срещу Германия и продължават до края на първата фаза на войната.

След Втората световна война летище Божурище става основен аероклуб на Държавната организация за съдействие на отбраната (ДОСО), където до 2007 г. се обучават на въздушни спортове хиляди младежи и девойки като моторни и безмоторни летци, парашутисти и други авиационни специалисти.

В района на Божурище съществуват уникални природно-климатични условия, характерни са т.н. “дълги вълни” – възходящи потоци, които се образуват при обтичане на Витоша от ветрове с южна съставляваща. Условията са идеални за безмоторници. Подобни условия има само още на три места в света: в Полша – до планината Снежка, в Германия – при планината Грюнау и в САЩ – при планината Бишоп, но условията в Божурище са най-добри.

Днес обаче изниква въпросът за самото оцеляване на летище Божурище.

- Има жалба на „Индустриален парк София” АД  и решение на Върховния административен съд срещу документ, с който министър Вежди Рашидов дакларира териротията на Божурище за паметник на културата ? От тричленен състав на съда  е удовлетворена молбата на АД-то , като се казва, че обявяването на бившето летище за паметник на културата е базирано на напълно опорочена процедура и неверни факти.

- Тъй като неправомерната сделка за замяна на летището с апартаменти стана факт, единствен ход за неговото спасяване остана да се обяви за паметник на културата от национално значение. В резултат на усилията на Инициативния комитет на 30 януари 2008 г. министърът на културата, тогава проф. Стефан Данаилов, със Заповед № РД-09-29 от 29.01.2008 г. одобри Протокол № 1 от заседанието на Националния съвет за опазване на недвижими паметници на културата (НСОНПК), на което присъстваха и представители на комитета. НСОНПК препоръча на министъра на културата летище Божурище да бъде обявено за паметник на културата от национално значение при строго фиксирани граници и охранителна зона, както и теренът на летището да бъде одържавен.

Новият министър на културата г-н Вежди Рашидов със Заповед № РД-9Д-0002 от 05.07.2010 г. декларира “Исторически летищен комплекс “Божурище” с предварителна класификация “Групова урбанистична и историческа културна ценност – комплекс с предварителна категория “Национално значение”.

По този начин намерението на чуждата фирма да ликвидира летището като го застрои е спряно, но проблемът не е решен окончателно, защото фирмата се опитва по съдебен ред за отмени заповедта на министъра на културата като предяви иск във Върховния административен съд (ВАС), Трето отделение, с което е образувано административно дело № 16054/2011 г.

В първото заседание пълномощникът на италианската фирма оспори заповедта на министъра на културата, че не била приложима към летище Божурище, поради липса на предварителна комплексна оценка на обекта, което не отговаря на истината, защото такава има представена в делото. Същият твърди, че от 1045 дка площ на летището в 950 дка нямало следи на елементи с научна, културна и обществена стойност, което е абсурдно, защото най-важната функционална част на летището е летателното поле, а най-значимата стойност на летището е неговата историческа стойност, което се потвърждава и от експертизите на вещите лица. Освен Министерството на културата в делото е допуснат и председателят на Инициативния комитет , като представляващ българската авиационна общност. Заедно с представителя на Министерството на културата се надяваме да отстоим заповедта за деклариране на летището като паметник на културата от национално значение и да го спасим от унищожение, като убедим съда да отхвърли иска на италианската фирма за отмяна на заповедта.

Тричленният състав на ВАС има две противоречиви решения. Едното решение отхвърля другото. Има десетки нарушения и необсновани изводи.

- Вие сте написали жалба до 5-членен състав на Върховния административен съд. Кога ще излезе решението ?

-Може би след един –два месеца.

- Добре де, вие от Инициативния комитет се биете за честта на пагона и летището. А нямата ли подкрепата на Генераблния щаб и на Kомандването на военновъздушните сили ?

- Така е, тези, които трябва най-силно да се борят, мълчат! И началникът на отбраната генерал Симеон Симеонов и началникът на Главния щаб на ВВС са пасивни. Парадоксално е. Не е естествено.

- Г-н- полковник, има ли начин да се спаси легендата на българските Военновъздушни сили ? Ако жалбата на 5-членния състав не ви удовлетворява, значи летището не оцелява ?

- Проблемът с окончателното запазване на историческото летище Божурище ще се реши, ако Министерският съвет или Министерството на отбраната направят така, че да стане одържавяване на летището, като същото се възстанови в патримониума на държавата.

Съхраняване на летище Божурище сега и за поколенията може да се осъществи още по два способа – ако Министерството на отбраната признае, че сделката за замяна, сключена от предишния министър Свинаров, е явно неизгодна за държавата, поради нейната неравностойност и е облагодетелствана чужда фирма, а Министерството на отбраната е ощетено и се опита по съдебен ред да я развали, или ако се споразумее с фирмата да се върне собствеността, като заплати исканото обезщетение. Вторият начин обаче е малко вероятен, защото цената ще бъде не по-малко от 30 милиона лева.

- Предишното правителство на Бойко Борисов също е направило опит да запази историческото летище ?

- Бившият премиер Борисов води преговори за замяна. Той предложи да предостави на италианците друго място за строителство край София вместо в Божурище. И това бе много добър вариант за решение на проблема.

ГЕРБ в момента имат голяма парламентарна група. Може пак да поставят въпроса. С проблема е много добре запознат заместник-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев. Въпросът може да се постави и реши  в пленарна зала.

- Г- полковник,  тези от „Индустриален парк София” АД си казват, че след като някои политици нехаят, след  като военните си траят и ВВС е в незавидно състояние  летище Божурище не е необходимо. Стигат няколко декара за авиационен музей ?

- Може и така да се разсъждава, но е трагично. Сега летището е занемарено, но я има цялата инфраструктура за едно летище и с малко усилия всичко може да се възстанови. На София определено и трябват още летища. Има хора, които се интересуват от това. Има и друга посока за развитие на Божурище – като хелипорт. В София няма такъв.

За историческото значение на това летище вече казах. Да построиш МОЛ на летище Божурище, е все едно да го построиш на връх Шипка. Разбирате, нали ?

Интервю на Фрогнюз