Четири мнения за 10-ти ноември - 24 г. по-късно: Къде сме?

- Къде сме днес, 24 години след началото на прехода на 10-ти ноември 1989 г.?

Ал. Йорданов: Промяната е историческа и място за сравнения с миналото вече няма. Днешното време и времето на т.нар. социализъм преди 90-та година са два различни свята. Разбира се, не всичко стана така, както го мечтаехме и може би най-дразненщото е, че родовете и фамилиите, които налагаха, вкл. и със сила комунистическата идеология и „ценности”, сега са първи в капиталистическия просперитет. Проблемът е и в това може би, че смяната на политическата и икономическата ситема, които бяха признати, че са приети, поради което ни приеха и в ЕС, не доведе до приемане на ценностите на демокрацията. Това, че днес чувстваме неудовлетворение от българския преход се дължи на това, че ние побългарихме прехода. Ние сякаш сложихме в него не доброто, което носим като народ и нация, а на повърхността изплува нечистотията и лошотията, плод на редица народопсихологически фактори. Ние, българите, все още не сме станали истниски европейски народ – нито по доходи, нито като манталитет. Показателно за това е крайно негативният начин, по който българският народ се отнася към трагедията на бежанците в България, на емигрантите, които идват в нашата страна. От друга страна, ние българите, сякаш живеем в две Българии. И не искам да бъда груб, но очевидно в първата живеят тези, които образно казано, си оправиха положението през тези 24 години и го направиха често заобикаляйки законите. В другата, истинската България, или нашата България останаха хората, които свиват душа, за да изкарат поредната зима и за тях преходът все още не е постигнал и моралната, и материалната справедливост, която те са очаквали да се случи след смяната на системата. Нашето поколение не успя да подреди дома на България, така че да не се налага студентите да излизат отново по улиците на България.

Жорж Ганчев: Много малки са промените в начина на самоосъзнаването на българите. Няма ги еталоните като Тодор Каблешков, който беше привикан от баща си от престижния Френски султански лицей „Галата-сарай” в Цариград. Веднага същия пристигна да прави революция, облечен под прикритието на униформата на началник гара Белово. Няма ги ерудитите като Ангел Кънчев, който бе далеч по-интелигентен и от Любен Каравелов. Напомням, че на митницата - този велик нашенец се застреля сам за да не предаде Русенския революционен комитет. Възрожденските ни гиганти просто ги няма като модели за подражание. Вижте какво се случва днес! Студенти окупират светинята на българското образование – „Алма Матер” по политически причини. Получават обещания от ГЕРБ и Реформаторския блок с тайния му измекяр Иван Костов, само и само да спрат новия закон за изборите и бюджета за 2014?!? На кого освен на поръчителите е нужен този хаос?! И това при преселението на арабския свят в наша посока?!? Иначе защо турците ще поощряват каналджийството на нашата граница? Бъдещата мюсюлманска инвазия вече се налага по демографски, а не политически път. Ще дойдат хиляди китайци, израелци и бедни западняци и никой няма да може да ги спре. С какъв акъл Плевнелиев обратно кани виетнамци?!? Това е най-големият политически ад, който мога да си представя. Едно е да приемем честните и почтените бежанци, подгонени от войната в Сирия. Даже слепите виждат, че там се опитва преврат с помощта на парите на Саудитска Арабия и Катар. Разбира се, че в границите на 5000 от тях, трябва да ги посрещнем хуманно и подобаващо! С нормална храна, отопление, с хигиенни и подходящи условия за живот. Но какво правим с хората на Ал-Кайда и другите потенциални терористи? НИЩО. Каква подготовка реализираха предишното и днешното ни правителство? Защо последното разрешава евентуален хаос и обезсмислянето на държавните ни институции?

Костадин Чакъров: Най-добре е за  да няма емоции, този въпрос  да се представи с много числа. Те са категорични и безкомпромисни За тия години българската държава претърпя поражение и загуби битката без война И се оказа, че нямаме враг пред вратите, а имаме анонимен враг, който няма лице. Той  е сред нас – в правителство, общини и икономика – навсякъде, което е най-страшното.В момента от всички посоки се руши и се стреля срещу държавата. И се получава една дълбока ерозия Днес България няма църква, няма армия, разбито е здравеопазването,образованието, икономиката и т.н.Това води до много сериозни деформации и нито един въпрос не може да бъде решен,защото няма единство. Има около 200-300 партии, без да ги конкретизирам, и над 10 000 граждански организации. Всички се борят за власт и пространство, което осъжда българската държава на една сериозна катастрофа. Всеки от всякъде ни размахва пръст – от Европа, от Изток, от Запад, отвсякъде, нямаме имунни сили. В момента всичко  върви за провеждане на политики в интерес на чужди корпорации чрез агентури. Смело мога да го кажа, че  те работят за себе си. Ако работеха за България щеше да е добре, но те работят за себе си и за индивидуалното си оцеляване, тоест след 23-24 години се видя, че една група хитреци живеят за сметка на труда на глупавите.Приказките за демокрация и цивилизация се оказаха от полза на шепа хора, а българският народ изпадна в положение, което можем да сравним с кораба „Титаник”, който катострофира. Първа класа се качи на лодките и потегли, втора и трета  бяха заключени долу в каютитие и загинаха, отидоха на океанското дъно. И при нас е така. Няколко процента успяха да сатанизират всочко в българската история – не сте имали държава, не сте имали окономика, не сте имали култура, здравеопазване образование. Сатанизираха целия период. Не казвам, че социализмът е бил икона, но можеше нещо да се спаси, оцелее и се продължи нататък без анахроничните практики, които не бяха в крак с времето. Вместо да отрекат практиките, те отрекоха живота. Майките сякаш не са раждали, не е имало песен, не е имало култура, нищо не е имало. По този начин българският народ го зомбираха, той остана в очаквателни позиции Тези хора вече имат къщи на Запад, в екзотични кътчета, богатство. Всеки от тях е готов да се качи на лодката и отплува, като си вземат колите и любовниците и оставят българският народ да се оправя. Два милиона са хората, които са напуснали България и то хора, които са създавали продукт и технологиите. За пръв пред Фрог нюз ще кажа някои числа На 10 ноември дългът на България ,който се раздуваше едва ли не като национална катастрострофа, бе 8 млрд. и 900 млн. долара. Имахме да вземаме половината и нетния ни дълг бе 4 млрд долара Никой сега не казва колко е дългът на България. Сега ще ви кажа, данните са на ЦРУ. Дългът на държавата е 8 млрд. при положение, че тя не е единствен субект на международните икономически отношения. Тогава бе единствен. А общо с фирмения дълг  е 50 млрд. и 600 млн долара Всички мълчат за това число, в евра е 37 млрд. и половина. Съпоставете нещата, това е реалността. Загубихме си руските и арабските пазари. Хората ни избягаха, нямаме пари Вътрешнофирмената и международната задлъжнялост към чуждите контрагенти надхвърли 100 млрд. Останаха  някакви въображаеми, илюзорни представи, че Европа ще ни спасява. Да ви кажа числата: ние сме получили от Европа 6 млрд. и 800 млн. евра, а сме дали чрез вноските и други косвени плащания -  6 млрд. и 800 млн. Разликата е 100 млн. С тях се заблуждаваме, че България геополитически е поела път, който ще ни спаси. Нищо подобно ! България не е около, не е пред,  тя е в катастрофа. Разрушихме военния комплекс. Имаше 90 завода в системата. Даваха хляб на стотици хиляди хора. Загубихме и химическите и енергийните комплекси. И това ни бе наложено от интереси на международните корпорации, служби и т.н., като се заставаше против комунизма, ченгетата и руснаците.  В резултата на всичко това бе разстрелян не комунизма, а България. Сега тя няма жизнени сили. И това, което се сътвори за 24 гозини, не можем да го оправим за 100. Това е положението.

Асен Агов: В Европейския съюз, в Северноатлантическия договор, в общността на свободния свят. Но този свободен свят не е в България, Европа не е в България. 24 години по-късно сме там, където бяхме и тогава – на улицата и в окупираните университети. Ако тогава искахме демокрация, сега искаме истинска демокрация и справедливост. Защото в последните 12 години дневният ни ред за по-добър живот беше подменен с дневния ред за добър живот на неколцина свързани с властта в новото хилядолетие. Наемници им бяха БСП, която в манията си за власт на всяка цена загърби социалното, придружавана впрочем от новосъздадени партии около личности като Сакскобургготски, Сидеров и Борисов. С това започна политическият разврат в България, довел до днешната дълбока икономическа, морална и политическа криза. Сега има ново, потайно както в миналото политбюро, което харчи по своя воля и без отчет парите ни. То живее в охолство, а ние ставаме по-бедни.  Така беше и преди 24 години.

- А сега накъде?

Ал. Йорданов: На 10-ти ноември определен кръг от гражданите на България, т.е. тези, които са били свързани с БКП, са имали много ясна цел – да се трансформира всичко в страната, но те да си останат и в зоната на парите, и в зоната на властта, т.е. тяхното да не се загуби в прехода. Затова и днес въпросът е как трябва да отговори останалата част от българския народ. Хората, които не искат БСП да управлява, защото това е партията на тези, които използваха прехода за лично благоденствие, трябва да начертаят пътя за единодействие помежду си. Ако не го направят, БСП ще продължи да управлява, защото тази партия още разчита винаги на разделен народ и на партии–политически патерици, които да я подкрепят. И това е и отговорът: след като БСП разчита, че може да управлява само когато бъгарският народ е разединен, отговорът на народа трябва да бъде единодействие и разбирателство, а не както е сега – когато всяка опозиционна партия иска да напомпа политически мускули сама и смята, че сама може да реши проблемите и с управлението и с морала в страната. Това е невъзможно и ни оставя в същото блато, от което искаме да излезем вече толкова години.

Жорж Ганчев: Наникъде! Народът ни оскотява от бедността, безверието и липсата на вярна посока. Започна да мрази съседа, колегата, даже и роднините си. Омерзен съм от съдбата на бабите, дядовците и родителите ни, които безсрамно отпращаме в отвъдното. Да не говорим за погрома на българското село и обидните пенсии. КОГА и КОЙ ще обедини нацията ни по отношение на НАЦИОНАЛНА ИДЕЯ и идеал? Даже банкрутирала Гърция има национална стратегия за 50 години напред. Вместо да окупират студентите в България, трябва да си създадат колективен орган за НОВИ ИДЕИ, устойчиво развитие, борба с демографския срив и адекватно заплащане срещу достойно завоюваната им диплома. Веднъж седмично да се събират в университета и да коват адекватни предложения и визии за прогрес. Нека се учат от личния пример на малцината успели българи завърнали се от Запад. Аз ли съм най- големият наивник за 24 години тук да нямам фирми, участие в бордове на директори, тлъста пенсия и др.?!? Какво ме накара да оставя къщата си на океана в Лос Анжелис?! Много просто - защото имам да връщам на отечеството си. Точно като майка ми - поетесата Таня и баща ми Ганчо, когото през 1941 убиха на една турска гара като представител на Интерпол. На младите пожелавам да търсят ПЪТЯ с любов, а не с омраза. С духовност – не със ЧАЛГА. С уважение към флага, химна и живите традиции на България.

Костадин Чакъров: България е в катастрофална ситуация, Тя е като след Ньойския договор. На границата сме на един враждебен свят, какъвто е ислямският. На вратата ни чука война поради трусовете, които са близко до нас. Бежанските вълни, които усещаме, ще продължат. Пак по данни на ЦРУ след тридесет години ще бъдем около 35-40 на сто от етническия състав на земята ни.И затова ни е необходима кауза за национално единение, защото нито една партия не може да издърпа България.

Трябва да се създаде един Български национален конгрес от обществени движения и организации. Като в Индия след като си тръгнаха англичаните. В него да няма никакви партии. И той да изведе България по пътя на спасението. Това е предложението на Съюза на комунистите в България. Повтарям – без никакви партии.Те са пагубни за страната и това го показаха изминалите 24 години. БСП и СДС трябва да си понесат вината. Въпросите опират до суверенитет, до геополитически избор. Не трябва да живеем със старата представа, че чрез хитруване ще се закачим на вагона на някой богат локомотив и той да ни издърпа. Нищо такова не се получи. Трябва да избистрим какъв да е цивилизационния ни избор, кай е геополитическият ни противник и кой ни е  приятел.

Асен Агов: Посоката трасират хората на нестихващите вече почти пет месеца протести, студентите, окупирали аудиториите на своите университети. Бързи предсрочни избори са първата стъпка по този път, който ще е дълъг и труден, но както преди 24 години будните българи отново ще изправят България на крака.