Хр. Бойчев: Когато протестират интелигентните, управляват тарикатите

Христо Бойчев е един от най-играните драматурзи в Европа заедно с французойката Ясмина Реза и руснака Василий Сигарев. Пиесите му се играят в 45 страни на пет континента. Роден в с. Орловец, а не Аглавец, както го копират навсякъде. Отличен като Световен победител на световния конкурс за драма на Британския съвет, Лондон 1997, лауреат на наградата Енрико Мария Салерно – Рим, 1999. Патрон на Бонското биенале в Германия, патрон на Сараевския фестивал – МЕSS, член на “Петровската академия за наука и изкуство”, основана от Петър I и почетен гражданин на Полски Тръмбеш.

Интервю на Ренета Попова

- Г-н Бойчев, с какво бихте охарактеризирали политическото състояние в страната?

- С желязната ограда край парламента. Не искам да заемам страна в политиката, да нападам едни и да величая други, но  е видно, че щом БСП е на власт, парламентът винаги се загражда с  мантинели. Така беше при Виденов, така беше при тройната коалиция, така е и сега. Ако не си бил дълго в България, кацнеш и видиш мантинели около Парламента, да знаеш, че на власт е БСП.

- Живеем с клишето „политиката е мръсна работа”. Има ли някой изгода от подобно твърдение?

- Една работа дали е мръсна или чиста, зависи от хората, които я правят. Мръсната политика я правят мръсните политици. А мръсните политици са тези, които цапат. Целта е всички да бъдат нацапани и омаскарени. Тази пропагандна технология започна веднага след първите протести през 89-та. Лозунгът „всички сме грешни” целеше да размие вината. Постоянно се вадеха компромати - кой бил пионер, кой бил член на БКП, сякаш имаше друга възможност тогава за хората да градят професионална кариера. Как се става началник цех или директор, без да си член на БКП? Компроматна беше и цялата предизборна кампания на последните ни избори. И то на най-ниско ниво – целяха посредствената маса. За няколко часа цяла България научи броя на бюлетините от Костинброд, а вече месеци наред Прокуратурата още ги брои и се чуди какво да каже и как да ни убеди, че с непуснат фиш можеш да спечелиш от Тотото. Точно този кален пиар заложи основата на сегашните протести и моралната девалвация на властта. Безплатен обяд няма. За Пеевски пък да не говорим. Исканията на студентите са морални, защото искат морал, а това, че  в политиката такъв няма, не прави исканията им политически.  

- Съгласен ли сте, че протестът не е студентски, а е оглавен от интелигенцията?

- Пак казвам - на мен, като писател не ми отива да заемам политическа позиция, но има неща, които са очевадни: младите и интелигентни хора не виждат надежда в това правителство. Не вярват и не виждат своето бъдеще с него. Това беше ясно още през лятото. 140 дни продължи протестът при пълно неглижиране от властта. Студентите също са интелигенция и голяма част от тях са на протеста още от началото. И сега питат защо протестирали във ВУЗ-овете? Защото ако протестират зад вузовете, пак ще се правят, че ги няма както през лятото.

- Спекулира ли се с недоволството на студентите?

- Да, много. Кои били вън, кои били вътре, как 200 пречели на 25 000 да учат. Това мога да го повярвам, ако видя не 25 000, а поне 250 да излязат на контрапротест срещу колегите си. Такова нещо няма. Досега съм видял двама и половина студенти, няколко  бръснати глави и един депутат от БСП, които прочетоха антипротестни послания.  И аман от тия номера с  контрапротестите.  Какъв контропротест, моля ви? Протест в подкрепа на властта се нарича манифестация. А че се броят на пръстите на двете ръце няма значение, важното е да се обяви, че такъв има.

- Има и други упреци?

- Другата спекулация е, че това не било законно. Да не би Априлското въстание да е било законно! Това означава ли, че след като са въстанали само 10 села в България, останалите 10 000 са искали  Турско робство. А Деветосептемврийското въстание, както го наричат и  празнуват всяка година депутатите на БСП, законно ли беше? Класиците на философията казват: „Ако една гора я сече един, това е незаконно, ако я секат петима – пак е незаконно. Секат ли я 500 души - трябва да се промени законът”. В крайна сметка законността я легитимира нагласата на обществото.

- Има ли за цел пропагандата да узакони беззаконието?

- Целта на пропагандата е да се втълпи в народа чувство на апатия и социална депресия. Набива ни се „не вярвайте на месии”. Тоест – „няма кой да ви спаси, така ще бъде”. И то така и ще бъде, защото БСП и ДПС стават една много голяма партия, която трудно ще бъде победена на избори, особено като ги подкрепи и „Атака”. Водачите на тази коалиция приеха образа на злото, срещу което уж се бяха изправили. Човекът, който се бореше срещу ислямизирането на България, вкара във властта една етническа партия. ДПС, за  която гласуват всички, на които им бяха насилствено сменени имената, се свързаха с палачите им или поне с децата на палачите им. За какъв морал става въпрос? Беше се появил един щекотлив и подвеждащ въпрос: „Щом протестират интелигентните, кой тогава управлява?” Верният отговор е: „Управляват тарикатите.”

- Може ли един протест да бъде успешен без проливане на кръв?

- При БСП – не. Не е било и няма да бъде. Тяхна е  максимата: „С кръв сме я взели, и с кръв ще я дадем.” При Виденов без кръв не мина. При Тройната пак окървавиха протеста през 2007. И сега предстои. Затова са в паника. Знаят, че всеки ден им е подарен от дявола и затова се бърза с приемане на удобни за тях закони.

- До втръсване продължава дискусията по казуса „Пеевски”. Вие как гледате на него?

- Отговорът на въпроса „Кой?” придоби еволюция. В момента е вече на етап: „Този въпрос не е актуален. Стига сте повтаряли едно и също, не ви ли омръзна?”

- И президентът поиска преразглеждане на казуса?

- Поредният абсурд в нашите висши етажи на правораздаването – депутатите били забравили да гласуват освобождаването му от Парламента след назначаването му за шеф на ДАНС, тъй че той бил хем в ДАНС, хем в Парламента. Логиката на процедурата, която би трябвало да се предложи, е отново да го назначат за шеф на ДАНС, този път вече да гласуват оставката му като депутат и да влезе отново в правомощията си на шеф на ДАНС.  И би трябвало, ако няма отново протести… да си остане.

- Станахме свидетели на толкова абсурди, че някой може да приеме шегата ви като сериозно предложение?

- Най-мръсното на този модел морално непълноценни политици е, че те са като хищника. Както чакалът се нахвърля върху болните и малките животни, които изостават най-отзад, така и те се насочват към хората, неравностойни в интелектуално отношение и които най-лесно могат да бъдат излъгани. Заливат ги с популистка пропаганда. Към тези хора е отправен и най-новият политически жанр, който аз наричам естрадна политика. Първо ги привличат с чалга, както с кюспе се зарибява района, в който ще се лови риба, след това излиза естрадният политик и пробутва своята политическа чалга.

- Тези дни заедно с ваши съмишленици учредихте религиозната общност „Обединени езически вероизповедания”? Какво ви подтикна?

- Целим да покажем парадокса и абсурда на Проектозакона за вероизповеданията, който се опитват да внесат в парламента ДПС и БСП, т.е. всички паметници на културата, които са били бивши имоти на мюфтийството и БПЦ, да се превърнат в действащи молитвени храмове. И тогава Археологическият музей пак става джамия, църквите в Преслав, Плиска и Несебър - стават действащи, в центъра на Стара Загора още една джамия и пр. Та в този аспект и нашето Обединение смята да претендира за езическите светилища, върху които са изградени почти всички големи религиозни храмове. Говори се за документи за собственост, които са издадени от Турската империя. Да претендират пред нея, не пред нашите закони.  Очаквам да бъдат предявени претенции и към църквата „Свети Седмочисленици”, известна преди  като Черната джамия.

- Променя ли се етническата карта на България след бежанския поток и как според вас народът ще приеме това?

- Основният проблем с бежанците е техният социален статус и разликите в битовата и  образователната ни култура. Какво да работят тук? Освен че нямат образование, те не знаят и никакъв език освен сирийски и едва ли ще научат. Тук  не става въпрос толкова за религиозен сблъсък. В Сирия има християнски общности и вероятно те са свикнали да живеят с тях. Бежанците не са и толкова много, за да повлияят допълнително на религиозните съотношения в България. Повече от това – накъде?

- Подхожда ли българинът със страх и предразсъдъци към тези хора? Вие пътувате много и имате наблюдения от етнически пъстрите столици на Европа?

- Не, българинът не е расист. Българинът е етнически много толерантен, но е по-чувствителен към мюсюлманските общества. Това е един комплекс, който всеки българин подсъзнателно носи. Когато се появи някаква форма на агресивност от мюсюлманските общества, тогава на българина веднага му се включва историческата памет. Това обаче не е национализъм, а исторически страх. Българинът е склонен да забравя, но когато няма конфликт. Когато обаче се подпалят отново тези исторически страхове, става друго...

- Разкажете нещо и за творческите си занимания? Постоянно сте на път?

- Така е. Вече и не броя страните, където се поставят мои пиеси. Постоянно имам премиери по цял свят. Върнах се от Русия преди седмица, където бях на един голям театрален фестивал и тези дни пак заминавам. Пиша и нова пиеса, обаче едва ли ще бъде поставена първо в България. Купих правата на „Зорба Гъркът” и написах пиеса, която до Нова година трябваше да има премиера в пловдивския театър, ако не бе изгоряла сцената му. Сега не знам какво ще става там. Получих покана и от парижкото кметство за 3 месечен престой в Париж във връзка със съвместен проект. Там съм имал изключително добри постановки на мои пиеси. Приех поканата, за да представя, до колкото мога, българската култура в сърцето на Европа.

- Все пак да кажем няколко думи и за българския театър. Какво се случва?

- Пак абсурди и парадокси. Предното Министерство на културата обеща да дава т. нар. делегирани бюджети – т.е. да дотира всеки продаден билет , т.е. да дава между 10 и 12 лв. субсидия. Проблемът е, че театрите са пълни, а министерството няма пари за дотация. Сега искат да ги изпразнят. Фундаментално изкуство не може без субсидия, не може да съществува с пазарна икономика. Кьолнската катедрала не е построена с пазарна икономика, нито пък Египетските пирамиди... Навсякъде по света става със субсидии и спонсори. Колкото повече едно общество държи на духа на нацията си, толкова повече театри има. Най-много театри в Европа има в Русия. Там театрите са толкова, колкото във всички останали европейски страни, взети заедно.

- До каква степен може да бъде възродено меценатството в България?

- Руснаците отдавна го възродиха. Въпрос на закон е. Пак до политика опираме. Обясняват, че това можело да даде възможност за укриване на данъци и доходи. С един по-стриктен закон, винаги може да се урегулират нещата. Но културата е последната работа, която вълнува политиците. Партиите, които са в момента на власт, се страхуват от културата, защото това вдига интелектуалния статус на хората и те започват да разбират играта. Образованието и културата не влизат в стратегията на тези партии, защото колкото по-образован е един човек, толкова по-трудно е да го излъжеш. С това не казвам, че пък другите са давали Бог знае какво за културата... Но при тях причината е, че не си знаят интереса. Въобще политик и култура са различни неща.