Политологът Г. Киряков казва кои глави трябва да хвръкнат, за да има редовен кабинет след изборите

Още на тези избори БСП може да не мине изборния праг от 4%. Като искат да бъдат партия на остатъците от бившата комунистическа партия, няма как да очакват различен резултат от това да разчитат на оредяващите редици на комунистическите носталгици.

ДПС трябва да бъде в изолация докато не преодолее синдрома си да усвоява финансови ресурси само от спортна злоба. Ролята на фюрер на Костадинов от "Възраждане" не му отива. Той е доста по-беззъб от Сидеров и доста по-скучноват от Жорж Ганчев.

Слави Трифонов да забрави за политиката, той е изпята песен. От толкова превъртания от партия в партия, от проект в проект и на лидерите, и на почитателите на „Левицата“ им се е завило свят. Възходът на Стефан Янев плавно се прелива в падение - дойде, поогледа се, поослуша се и върви към приключване за политиката, посочи още Киряков.

 

 

- Пети поредни избори за две години! Народът ли ни не го бива или политиците ни не стават за нищо. След като последните не могат да се разберат, защо народът спи?

- Петите поредни избори не са нищо повече от индикатор за политическа криза, но освен политическата криза върху нея се насложи и криза на партиите, и криза на представителството. Но докато за политическата криза могат да бъдат търсени и външни
фактори – агресията на Путин срещу Украйна, продължаващата икономическа и финансова нестабилност, заради все още непреодолените проблеми предизвикани от ковид, пренареждането на пластовете в международните отношения покрай продължаващия икономически, финансов и политически възход на Китай, политическите противоречия в ЕС, заради купищата различия и непреодолени исторически травми. То за кризата на партиите и кризата на представителството цялата вина си е у нас.

Очевидно е настъпил период на пренасищане за партиите в организационно и идеологическо отношение – няма идеи как да се привличат избиратели, няма идеи какво да се предложи, за да изпълняват партиите основното си предназначение, няма идеи какво трябва да е следващото поколение лидери.

Настъпил е и период, в който се очертава фундаментално неразбиране къде е проблемът, за да не може в четири поредни избори да се стигне до формиране на стабилно мнозинство. Има и още един вътрешен фактор за продължаване на политическата криза. Това е първоначалният избор на система на народно представителство, която има множество плюсове, но именно в период на криза, се проявяват и най-лошите ѝ черти. В Съединените щати, например, дори и да се стигне до блокаж на парламентарната система, той се преодолява не чрез избори, понеже те са фиксирани в конституцията, а чрез междупартийни преговори и взаимни отстъпки, докато не се постигне нужното съгласие и отблокиране на политическия процес.

Когато обаче имаме съчетание на система с множество недостатъци – преодолявани без много трудности в устойчивите демокрации – проблеми с корупцията, общество, което изпитва носталгия по авторитарното си минало и зле изградени демократични институции, тогава вероятността да се затъне в блатото на политическата посредственост и в продължителна криза, е голяма. Така че отговорът е, че нито обществото ни все още става за демокрация, нито голяма част от политиците желаят или са подготвени за демокрация. Народът е буден, но е объркан, а политиците не помагат много за ориентирането му.

- Г-н Киряков, какво ще надделее за победа на изборите на 2 април - позицията за войната в Украйна или цената на сиренето в магазина? Или пък нещо друго, невидимо за всички?

- Всичко вече е видимо, въпросът е дали искаме да го видим. И да, войната на Путин срещу Украйна вече повлия на немалко хора да направят своя избор за кого да гласуват, а тези които проявиха колебание загубиха, в това число и президентът Радев. Важна е и
скоростта, с която нарастват цените на множество стоки и услуги, не само на сиренето. Десетки неща са важни при избора на предпочитана партия, коалиция или кандидати, но най-важно е дали и колко хора ще излязат в изборния ден да упражнят правото си на глас.

Това е най-важният избор, който не е само за вота на 2-ри април, а ще бележи българското общество и демократичната ни държава за десетилетия напред. Но нещото, което има потенциал да надделее, е желанието и намерението да се състави редовен кабинет.

- Кандидатите за народни представители са почти същите, които бяха и в 48-то Народно събрание. Как ще коментирате приказката, "нов бардак със стари .... не се прави"?

- Нов бардак правят само старите политици-отцепници от социалистическата партия. Всички други си залагат упорито на стария бардак, с тук-таме нови политици, а някои дори успяха да разгонят и новите политици от предишните избори, с оправданието, че трябвало да се правят компромиси в името на разширяването на добре познатия бардак.

Ето за това ставаше дума, когато казах, че има криза на партиите и криза на представителството. Единствената надежда е кандидатите за представители да са си взели поука от скорошните им неуспехи в преодоляването на политическата криза.

- Ще успее ли коалицията ПП-ДБ да получи стабилна преднина на изборите, за което твърдят К. Петков, А. Василев и сподвижниците им? Зад тях застанаха 77 организации, но те са по-скоро организацийки. С какво "ПП-ДБ" могат да направят компромис, за да има редовно правителство! И трябва ли да има правителство на всяка цена?

- Нагласите на избиратели на коалицията ПП-ДБ са устойчиви и са за изборна победа. Но изборната победа не означава и мнозинство за самостоятелно съставяне на кабинет, което предполага разговори за такова с другите партии, за които социолозите чертаят
перспектива да попаднат в следващия парламент. Затова няма значение каква преднина ще има коалицията ПП-ДБ, ако няма мнозинство. И именно заради това е нужен споменатия от вас компромис. На този етап обаче мога само да гадая какъв би бил този компромис.

Що се отнася до цената, която трябва да се плати за съставянето на редовен кабинет, то тя трябва да е разумна, така че да отразява настроенията на гласоподавателите не само на ПП-ДБ, но и на останалите партии, както и на негласуващите. Затова твърдя, че трябва да има правителство на всяка разумна цена. Разбира се, ако има неразбиране у потенциалните партньори на коалицията ПП-ДБ, то каквато и разумна цена да им бъде предложена, ако отсрещната страна не иска да я плати, политическият пазарлък става
безпредметен.

- Какви са козовете на ГЕРБ на тези избори. Като че ли пак имат гарантирани гласове? Бойко Борисов продължава да е лидер на партията,независимо от чекмеджетата и банкнотите. Как да оглавят едно бъдещо правителство,като немалка част от депутатите им треперят от един бъдещ списък Магнитски, а други от очаквано отмъщение на Гешев.

- Бойко Борисов ще е лидер на партията независимо от чекмеджетата и банкнотите, и независимо от всички обвинения в корупция. Щом това е приемливо за неговите фенове и избиратели, то няма какво особено да се направи. А тези проблеми могат да се преодолеят с ясни ангажименти и ясна програма, изработена от потенциалните партньори в името на нещо повече от постоянното преливане от пусто в празно. Ако има подписано подробно споразумение за управление и то не се изпълнява, то много лесно може да се развали и да се ходи на нови избори. Но поне и ПП-ДБ и ГЕРБ са длъжни да опитат, дори и това да е с цената на „хвръкването“ на нечии глави – дали на главния прокурор, дали на президента, дали на някой друг, няма значение.

Кризата трябва да бъде преодоляна и цената за това трябва да бъде платена. Рискът, който се поема, ако се тръгне в тази посока е голям, но това не означава, че не може да бъде поет. Голата истина е, че управлението на служебни кабинети, за продължителен период от време е недемократично и създава условия за политически произвол и безконтролност.

- Може ли да има общо управление на ПП-ДБ и ГЕРБ, след като между тях стои пропастта от корупция и корумпирани през десeтгодишното управление на ГЕРБ? Ако ПП-ДБ се коалира с ГЕРБ това няма ли да е стъпка към още по-голяма политическа криза в страната?

- Стъпка към още по-голяма политическа криза в страната е още едни парламентарни избори през тази година. А общото управление, независимо от участниците е дълг на партиите и на политическите лидери. Казах го и ще го кажа пак, винаги може да се намери формула за общо управление. На страната ни, на обществото ни е нужно нормализиране на политическата среда, а това нормализиране минава през редовен кабинет и изчистване на институциите от влиянието на президентството. Нито президентът, нито служебното правителство са легитимни участници във вземането на управленски решения, които променят посоката на демократичното развитие на страната. Радев съвсем противоконституционно взима решения, които парламентът не е одобрил, дори си позволява да не следва решения на същия.

Ако ПП-ДБ са първа политическа сила и ако имат солиден брой мандати, това означава и повече възможности за справяне с натрупалите се проблеми, а коалицията с ГЕРБ не означава приемане на корупцията и моделът на управление на Бойко Борисов. Затова са създадени механизмите на коалиционните преговори, за да се постигне общ документ, който да е нещо като конституция за управлението на държавата. Ако тази своеобразна конституция не се спазва има механизми за комуникация и механизми за търсене на отговорност. Тогава може да се мисли за нови избори. Ако не се даде възможност сега и се тръгне към нови избори, с какво те ще се различават от настоящите, и как ще преодолеят политическата криза?

- Бита карта ли е столетницата БСП? Само Нинова ли е виновна за този нокаут в партията? Има прогнози, че в един следващ парламент социалистите ще се борят да минат бариерата от 4%?

- Моята смела прогноза е, че още на тези избори БСП може да не мине изборния праг от 4%. За този напълно възможен резултат на партията обаче вина не може да носи само Нинова. БСП започна да губи ориентири още след председателството на Станишев. Тогава за последно партията направи опит да се европеизира и да заприлича на нормална европейска лява партия. Връщането на БСП към БКП след Станишев доведе до този резултат, а последните „консервативни“ напъни само ще довършат столетницата. След като искат да бъдат партия на остатъците от бившата комунистическа партия, няма как да очакват различен резултат от това да разчитат на оредяващите редици на комунистическите носталгици.

- ДПС отново ли ще бъде в изолация? Може ли да има правителство без ДПС? Задават ли се по-добри времена за коалиции с други партии и участие в управлението, след като етническата партия се за явява твърдо като евроатлантическа?

- ДПС трябва да бъде в изолация докато не преодолее синдрома си да усвоява финансови ресурси само от спортна злоба. Няма друг мотив зад действията им. Няма нищо политическо в това да действаш като бизнес корпорация, а не като партия. ДПС отдавана не произвежда политически продукт, затова изолацията им не е заради останалите партии, а заради самите тях. Те се самоизолират, което още повече ги настървява да търсят бизнес, а не политически възможности.

Търсенето на бизнес възможности с политически лостове няма как да бъде прието от силно поляризирано общество като българското. Докато не го схванат, няма да има промяна в поведението им. Процесът на обновяване в ДПС тече, но на новите лица не се дават възможности за действие извън наложения в партията модел на свояване на икономическо пространство чрез политически инструментариум.

- "Възраждане" не е Ренесансът в българската политика. Но със сигурност вече е някакъв фактор. Какви и чии сметки може да объркат К. Костадинов и четата му? Как си обяснявате гласовете за партията от Западна Европа?

‚Възраждане“ не е нов феномен за българската политика. Нужно ли е да напомняме за успехите на Волен Сидеров, а преди това на Жорж Ганчев. Има в нашето общество гневни хора, по различни причини, които винаги ще търсят своето радикално представителство. То обаче си има граници и тези граници вече са достигнати от Костадинов и ко.

Да не споменавам, че Костадинов е доста по-беззъб от Сидеров и доста по-скучноват от Жорж Ганчев. Ролята на фюрер не му отива, той дори не се старае да прилича на такъв. Дори жестовете му са интелигентски. Той не може да избяга от слабостта си да се обяснява, което е пагубно за кандидатите за фюрери.

- На какво и на кого разчита на тези избори Слави Трифонов? На 1% за субсидия? По мнението на анализатори и двадесет безплатни концерта на шоумена вече не могат да помогнат ИТН да прескочи бариерата?

- Слави Трифонов е по-добре да забрави вече за политиката. Той е изпята песен, при това изпята негова песен. Няма такъв политик, както и няма такава държава, каквато я представяше Слави в песента си. Субсидията не стига за поддържане на негледаема
телевизия, а липсата на мандати в парламента не се заплаща никак. Слави трябва да гледа не към политиката, а отново към шоубизнеса, понеже с политическия си проект съсипа и образа си на най-успешния шоумен.

- Има ли шанс за новата Левица на Манолова, Дончева, Първанов и Р. Петков? Ще намери ли място в парламента Възхода на Стефан Янев? Каква може да е ролята на малките партии в бъдещия парламент?

- Новата левица е като старата левица, само че е нова, както би се изразил Божинката. От толкова превъртания от партия в партия, от проект в проект и на лидерите, и на почитателите на „левицата“ им се е завило свят. Но, нека опитат късмета си отново, то кой
ли днес не го прави. Не знам обаче с какво би могла да допринесе за преодоляване на тежката политическа криза.

В един или друг период всеки от участниците в този проект е допринасял повече или по-малко за тази криза. Всеки един от тях също така е „виновен“  днес БСП практически да я няма на политическата сцена. Какво можем да очакваме от хора, които са помогнали за създаване на кризи и за разпад на партия?

При Стефан Янев процесите също не са много обнадеждаващи. Възходът плавно се прелива в падение. Дойде, поогледа се, поослуша се и върви към приключване за политиката. А имаше огромен потенциал в него, изглеждаше солидно като служебен премиер. Очевидно обаче не му достига нещо, за да обмени тази солидност в дългосрочен политически дивидент. Единствената подходяща роля на подобни проекти и партии е извън парламента. Така ще пречат една идея по-малко за разрешаването на сложната ситуация. Да не споменаваме, че освен добре познатите ни лица от двете формации, няма друго забележимо присъствие. Как да очакваме постигане на дългосрочни цели в политиката с напълно отдадени на обожание към лидерите кандидати. С какво може да допринесе такъв човек за България? Послушанието не е достойнство. Случайното попадане в политиката не е предимство.

- Някои партии определят президента Радев като враг. Други се опитват да печелят гласове на гърба му. Вашият коментар? Чува се, че Радев премислял и за избори през юли, преди местните? Каква ще е целта им?

- Отдавна съм идентифицирал Радев като вредна фигура за българската демокрация и за развитието на България като достойна страна-членка на ЕС и НАТО. Радев може би има задача да поддържа колкото се може по-дълго кризата в страната. Радев иска да управлява, за да може България да остане в неопределеното пространство между Изтока, Русия, Путин, и Запада, където защитата на свободата, достойнството, личността и личното имущество са върховни ценности.

Неговият „патриотизъм“ и „неутралитет“ е на границата с националното предателство. Особено на фона на бруталната агресия на режима на Путин срещу Украйна и на фона на липсата на всякакво уважение към живота, свободата и достойнството на руснаците.

- Г-н Киряков очаква ли се пак да отчетем контролиран и купен вот на 2 април? Как ще коментирате, че има намеса на чужди държави и чужди посолства в изборния процес?

- Контролиран и купен вот има и при изцяло машинното гласуване. Проблемът е в желанието да се вземе преднина с различни от изборната технология и изборния процес начини. А именно с фалшификации на гласове, с манипулации на бюлетини, с
нерегламентиран запис на протоколи и гласове в протоколи. Добре познати хитринки от 90-те години досега. Ако под намеса разбирате подкрепа за един или друг кандидат, за една или друга партия и коалиция, то това не може да се нарече намеса. Намеса,
например, би имало ако в изборната администрация има нерегламентирано вмешателство на чужди държави, като под чужди разбирам такива, които не са част от припознатите като наши партньори държави. Намеса, например, е хакване на програмите за отчитане,броене и сумиране на гласове. Намеса е, например, ако отговорните за безпроблемното протичане на изборите, получават освен регламентираното заплащане, и друго заплащане, срещу което да компрометират резултатите от изборите.

- Хващам бас, че и този път няма да има редовно правителство! Вашата кратка прогноза за вота и за съставяне на кабинет след изборите?

- Политиката не е хазарт, затова не бих си позволил да се обзалагам за резултати. Тук има допълнителен елемент и той е свързан както с инстинкта за оцеляване, така и с проявата на здрав разум. Ако обществото ни има работещ инстинкт за оцеляване, а политиците ни не са камикадзета, вгледани в пъпа си и искащи на всяка цена кризата да се разрасне до непоносими нива, то най-вероятно ще има още и още предсрочни избори. Затова казвам, че не е въпросът дали искат или могат да съставят кабинет, а че трябва да съставят кабинет.

Трябването е същността на политиката и политика. Трябването е поемане на политическа отговорност. В крайна сметка трябването е политически дълг пред обществото, пред държавата, пред обществата на нашите европейски приятели и партньори.

Интервю на Красен Бучков