Проф. Янакиев: Станишев има велико постижение – обедини всякакви срещу себе си

Проф.  Калин Янакиев е философ, културолог и политик от ДСБ. Преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, също във философския и богословския факултет на Пловдивския университет, както и в НАТФИЗ.  Член е на Международното общество за изследвания на средновековната философия (SIEPM). Автор е на множество книги на богословска тематика, както и на много студии и статии в областта на православната духовност, философията и средновековната история.

Интервю на Ренета Попова

- Проф. Янакиев, подкокоросва ли някой студентите?

- Само с ирония може вече да се отговаря на подобен въпрос, защото той наистина прилича на претоплена манджа. Определени сили подкокоросваха летните протести, сега студентските. Това се повтаря и е вече досадно. Хубаво е иронично да попитаме и онези, които лансират подобни конспиративни теории: „Защо не вземат да се разберат кой според тях подклажда протестите?” Защото версиите са толкова много, че човек се обърква. Да не говорим, че са и несъвместими помежду си. Първо се казваше, че това е ГЕРБ, след това се спрягаше името на някой си Румен Николов – Пашата, за когото нямам честта да съм запознат добре, след това кръгът „Капитал”, мистичната организация „Типинг Пойнт”, Джордж Сорос. Очаквам и целокупният световен империализъм да бъде включен, но той, изглежда, е общият знаменател на всички изброени. Забравих да прибавя, разбира се, и Иван Костов, Реформаторския блок и всички „обичайно заподозрени”. Така че само с насмешка мога да гледам на подобни твърдения. Всеки, който е бил и на летните протести, и сега в Университета, знае, че подобно нещо е практически невъзможно, защото самите студенти са с най-различна политическа ориентация. Партията на господин Сергей Станишев, която лидира днешното управление, успя да събере в един букет хора с толкова различни възгледи, че той трябва да бъде поздравен за това велико постижение. Той успя да изправи срещу себе си както зелени, така и сини, както и тъмночервени, защото има в редиците на протеста и много ляво ориентирани младежи. Европеисти, така и националисти. Всякакви! Което означава, че това управление се вижда както от протестиращите през лятото, така и сега като управление с тоталитарни инстинкти, защото само тоталитарна сила може да събере срещу себе си такъв многоцветен букет от различни възгледи.

- Има ли начин студентите да се предпазят от това младежката им енергия да бъде използвана за неясни политически цели?

- Никой не ги употребява. Нито ясно, нито неясно. Те са твърдо решени да се предпазят от подобна употреба, доколкото съм говорил с тях.

- Един от най-силните доводи срещу студентите е, че протестът им е политизиран, а университетът не е мястото за водене на политика?

- Политика е дума, която има и широк, и тесен смисъл на думата. В тесния смисъл университетът не е мястото за политика наистина. Тоест, ако там се развива партийна агитация в полза на една или друга партия, е нередно. Ако се води политическа борба между различни партии, това също е нередно. Ако се държат откровено партийни речи – нередно е. Но политиката има и един широк смисъл. Съдбата на българското образование, съдбата и реализацията на образоващия се е безспорно политически въпрос. Поради тази причина студентите имат право да изразяват подобен вид свои политически тези и да поставят политически искания. Масовата корупция в страната, окупацията от олигархията е също политически проблем, но той е между границата на политическия проблем и моралната нетърпимост. Студентите изразяват политическа воля, защото са морално нетърпими към уродливите явления, които текат в българския обществен и политически живот. Те го казаха в своята декларация. Да, университетът е място, в което студентите трябва да се образоват. Ако те обаче се образоват, за да излязат от българските университети и да бъдат принудени да търсят жалка реализация вън от границата на страната, това означава, че нещо у нас е дълбоко нередно. Ако то трябва да се промени по някакъв начин и ако може да се промени само чрез крути протестни действия, те са напълно лигитимни и и резонни. Ще трябва да припомня на всички господа, които повтарят като мантра, че университетът не е място за политическа дейност, че през 1968 г. всички университети на Западна Европа бяха епицентърът на невероятни културно-политически бури, които доведоха до много големи промени в западното демократично общество. В този смисъл университетът е естествено място за подобни действия. Няма нищо странно в това и няма какво да учудва особено господата, които много добре помнят, че такива протести в подобна окупационна форма в България се случват вече за четвърти път.

- Мнозина се втурнаха да правят сравнения със студентските протести през 90-те години. Доколко това е уместно?

- За първи път студентски протести се случиха през 1990 г. във връзка с прословутата лъжлива реплика, че е най-добре танковете да дойдат. Мантрата „престанете да се занимавате с политика, вие - студенти, преподаватели, интелигенция” по-скоро е израз на един невероятен ужас. Защото студентите помнят. И през 1990, и през 1997 г. започналите от университетите действия доведоха до падането на тогавашните режими. И този на Петър Младенов,  впоследствие на Андрей Луканов и този на правителството на Жан Виденов. Сега се боят, че нещата започват да се повтарят, и това ги кара да повтарят едно и също. Сравнението е в този смисъл уместно, че както тогава, така и днес нещата започнаха от една не многобройна инициативна група студенти и преподаватели и светкавично намериха много широк обществен отзвук.

- Ако през 90-те години имаше алтернатива на тогавашното управление в лицето на десницата, сега каква алтернатива съществува?

- Не желая да отговарям на този въпрос, защото ще трябва да отговоря със собствените си политически възгледи. Както студентите, така и аз държим в този момент да не се изнасят на преден план партийните ни пристрастия.

- Обзела ли е масова апатия обществото ни? Повтарящите се през няколко години сходни събития правят ли ни безчувствени към проблемите?

- Тъкмо за апатия трудно може да говорим през последните дни, в които ние виждаме избухването на един студентски протест, който няма прецедент от 1997 г. насам, макар той да е четвъртият. Това означава, че за никаква апатия не може в момента да става дума. Напротив, може да говорим за едно пробуждане на обществото, и то в увеличаващи се мащаби. Протестът, за който говорим днес, още от първия си ден не може да бъде характеризиран просто и само като студентски. Наред със студентите на тяхна страна са и подкрепящи ги преподаватели. При това преподавателите сме главно професори, доценти, тоест хабилитиран преподавателски състав. В момента броят на подкрепящите преподаватели надминава 300 – 400 души. Тези дни ще обявим още веднъж подписка за преподаватели, за да може и онези, които не са успели да се включат, да го направят. Това означава, че протестите не са студентски, а общо академични. Прибавям и това, че председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев обяви подкрепата на артистичната гилдия към протестите. Той обяви, че до дни и театрите е възможно да затворят в знак на солидарност към протеста. Това означава, че и общоакадемичен вече не може да бъде наречен. Това е протест, оглавен от българската интелигенция, която застана начело на протестиращия повече от 4 месеца народ. Това вече е един широк протест. Студентите трябва да бъдат поздравени за това, че катализираха тази много широка обществена подкрепа, на която в протестите в момента се радват. Със сигурност, ако обявим обща подписка сред българската интелигенция, ще получим много широка подкрепа, защото в ежедневните протести от лятото участваха най-различни български интелектуалци – и писатели, и актьори, и художници.

- Под апатия определям хората, които не подкрепят активно протестите в страната, и тези, които изтъкват като мотив, че това са го преживели вече и знаят как ще се развият оттук нататък нещата?

- Аз не бих си позволил да направя възрастов профил на протестиращите и апатичните. Освен това с апатичните често се спекулира. Ние не знаем тези хора, които активно не протестират, дали активно подкрепят сегашното управление. Много е вероятно те, без да протестират, също да са против. Трудно можем да си представим каквато и да е кризисна ситуация, която да събере по-голямата част от населението, и това е една друга спекулация. Активната част от населението винаги е по-малка, отколкото масата, и това винаги е така. Поради тази причина поредната спекулация е „Вие тук сте няколкостотин, а обществото е от милиони.” Разбира се, това е смехотворно, защото посочете ми някой случай, в който целокупното население да е заявявало в един глас каквото и да е било.

- Манифестациите в разказите на родителите ми, в които всички са викали „Урааа”...

- Да, и под строй никой не правеше нищо искрено, защото в противен случай му записваха името.

- Естествено развитие на протеста ли е, че се радикализира, след като повече от 130 дни на мирен протест полза никаква?

- Да, разбира се, че това е естествено продължение на протестната вълна от лятото и в това няма нищо странно. Странно е това, че чак сега протестът започна да се радикализира, защото наистина абсолютният цинизъм и глухота на управляващите по отношение на протестите през тези 130 дни доведе до този естествен резултат. Ако те са си въобразявали, че ще изтощят енергията на хората, това означава, че мислят изключително механично. Енергията на гнева не прилича на налята в чаша течност, която, ако я изливаш бавно, накрая няма да остане нищо. Гневът и възмущението не са материално подобни феномени, за да могат да се изтощят. Могат да стихнат за момент, после отново ще избухнат, докато има основание за гняв и възмущение. Протести винаги ще има, това трябва да им е ясно.

- Как тълкувате призива, че протестът трябва да е законен?

- Протестът е законен. Разбира се, че в България законите не забраняват протестите, защото в противен случай щяхме да живеем още в тоталитарна държава. Протестът е законен, защото ние имаме законно право да протестираме. Що се отнася до манипулацията „протестрайте, но не под такава форма и не на това място”, ще отговоря, че няма протест, който да не пречи някому. Нямаше да пречат, ако нямаше основание за тях.