Божин Иванов: Викайте неволята, а не Борисов!
- Г-н Иванов, написахте ни писмо, в което споделяте болката си, че в навечерието на голям празник като Великден, в медиите се говори предимно за проблеми, убийства, престъпления, а не за положителни неща. Защо решихте да ни пишете?
Защото вече сме изгубили мярката, объркахме ценностите си и говорим само за лошите неща в живота. Сякаш няма нищо друго, а само катастрофи, разстрели, цигански грабежи... Не съм съгласен, че е така. Има и хубави неща в живота на всеки човек, защо не говорим за тях?
- Ето сега правим интервю Вас без да сте известен. Случвало ли Ви се е друг път?
- Не. Писал съм и до други сайтове, но не са ми отговаряли. Ако бях фолк певец или като цар Киро, сигурно щяха да ми обърнат внимание...
- Ами да поговорим. Какво, според Вас, означава големият празник Великден за българите?
Българите празнуваме пищно този празник и се готвим за него отдалеч. Но водещи не са религиозните мотиви. Знаем за предателството на Христос от неговите другари и разпъването му на кръста, но това са повърхностни познания от филми, книги и легенди. Не повече от 20 на сто от българите са чели Библията. Ходим на църква, но повече като ритуал, а не от вътрешна потребност.
- Може би защото хората не живеят добре и изпитват трудности?
Възможно е, но по принцип не би трябвало материалното да определя силата на вярата ни. Атеизмът е дълбоко вкоренен у нас. За 45 години социализъм хората бяха извадени от храма, религията бе забранявана. Създадоха се нови божества като БКП, СССР, Сталин, Георги Димитров, Тодор Живков и пр. Те бяха представяни като безгрешни, като спасители. Затова все още чакаме някой да ни извади от батака, а не сами да се справяме. Това ни отличава от поляци, чехи и унгарци... Там, въпреки идеологическата пропаганда, църквата запази своите позиции и психиката на хората не бе така увредена.
- Да не би българинът да е по-малко християнин от останалите нации в Европа?
По-сложно е отколкото си мислим. Прабългарите са имали свои божества и ритуали. Наследили сме такива и от траките. Когато приемаме християнството, това не става доброволно и лесно. Знаем, че се е наложило Борис Първи да избие доста болярски родове, за да накара останалите да приемат православието. Съмненията и противоречията обаче остават дълго време. Именно тук се заражда и Богомилството. След това пет века е трябвало да отстояваме вярата си от полумесеца, а това е било трудно. Мнозина са предпочитали да не се набиват на очи на турската власт с молитвите си в църквите. Чак по време на Възраждането нещата почват да се променят. Всъщност трябва да сме благодарни най-вече на Паисий Хилендарски. След Левски той е другият най-значим българин, според мен.
- Материалните липси не пречат ли на духовното съзряване?
Със сигурност влияят. Гладен човек молитва не може да го нахрани. Но изпитанията са затова, за да бъдат преодолявани. Аз самият не съм силно вярващ, но уважават православието.
- Но вече цели десетилетия българите търпят само лишения?
Изкушавам се да назова като причина някои наши национални черти, но няма да го направя. И други народи са подложени на изпитания: японците преживяха ядрена катастрофа за втори път в разстояние на 60 години. В Африка племена живеят като първобитни хора, но са по-щастливи от нас. В Гърция съм виждал хора да се веселят въпреки че са в тежко положение. Чувал съм, че в Куба е същото. Хората не губят дух и вярват, че ще дойдат по-добри времена. Ние все мрънкаме, все сме опечалени, все нещо не ни достига. Българите имаме най-много имоти от всички европейци, но сме нещастни. Все не ни стига. Може би робството ни е направило да искаме повече, отколкото ни е нужно. Гърците например са в страшна криза, а ще видите на Великден как ще празнуват...
- Само че там въпреки трагичното положение раздадоха бонуси на пенсионерите и великденски заплати на останалите хора. Тук защо не се получава?
Пак свързваме нещата с материалното...
- А с какво да ги свържем?
С това, че сме заедно, че се събираме роднини и приятели. Това е радостен повод, празник е, защо да мислим само за пари.
- Но как без пари да си купят хората агнешко, яйца, козунаци? Как да пътуват?
Тези жалби ми се струват доста пресилени. Почти няма семейство или род, които да не напълнят трапезата си по празниците. Е, сигурно ще липсва някои нещо, но все пак. Стига сме хленчили. Хващам бас, че пътищата ще бъдат задръстени още в петък следобед от хиляди коли. С какво пътуват тези хора? Да не би да не са заредили от скъпия бензин и дизел? В багажниците ще има агнета и козунаци. Други ще пътуват към Гърция.
- Вие сте голям оптимист. С каква пенсия живеете? Да не ви помагат деца от чужбина?
Единият ми син е безработен, другтият е в Гърция със семейството си. Ще бъдем заедно по празниците. Не се оплаквам. Страх ме е от престъпността и липсата на правосъдие повече от безпаричието. Човек като се труди, все ще изкара някой лев. Но когато те крадат постоянно, а държавата си трае – това е лошо.
- Интересува ли ви политиката?
Естествено. От политиците зависят много неща в живота ни. Но не са само те виновни за бедите ни. Повече сме си виновни ние, защото все чакаме някакво чудо да стане и да се оправим за една нощ. Глупаво е.
- Какво смятате, че не прави сегашната власт, което би помогнало на всички българи?
Не отделя достатъчно внимание на образованието. Само образовани хора могат да оцеляват и да се развиват. Какво бъдеще имат неграмотните циганчета, българчета и турчета освен да крадат? Да ги заставят всички да посещават училището, да учат езици и компютри. Иначе държавата залинява и полека си отива. Вижда се с просто око. Стопяваме се, заболяваме и измираме. Младите се пръснаха по света. Скоро няма да има кой да развее знамената на Гергьовден и на празника на Кирил и Методий... Обеззверихме се и се предадохме. Няма хъс и злоба за живот. Трябва всеки да се бори със зъби и нокти. Какво като е трудно. Призлява ми като чуя някой да иска Бойко Борисов да му помогне. Стига, бе, хора! Борисов ли ще ви измете пред къщи и ще ви изоре нивата?! Глупости. Викайте неволята, а не Борисов. Да се вдигнем срещу циганите, дето крадат дворовете ни, няма какво да чакаме този или онзи да реши въпроса. Силният не го нападат. Търпим ли – чялата държава ще стане Катуница. После е късно.
Моля, подкрепете ни.