Димитър Къцарков за ФрогНюз: Иронично, Нетаняху и Хаменей си направиха подарък

Това каза за ФрогНюз Димитър Къцарков, експерт по Близкия Изток.

Ето и цялото интервю:

Ще дестабилизира ли допълнително Близкия изток ескалацията на конфликта между Техеран и Тел Авив? Каква беше целта на Иран с атаката от събота?

Целта на Иран е да покаже, че има възможност да оперира на по-директно ниво с Израел. Очевдино искаше да се изпрати сигнал, че са прекрачили някакви граници. Като разглеждам и анализирам в дълбочина, усещам как иронично погледнато и Нетаняху, и Хаменей си направиха подарък. Всъщност и двамата искаха да инкасират някакъв политически плюс от тази ситуация. 

Ударът на Нетаняху преди две-три седмици по Дамаск, е запазен негов ход с “иранската карта”, така обичам да я наричам. Тя сега сплоти военния кабинет, в момента всяка вечер дискутират, има разделения в самия военен кабинет дали да се отговори директно, или да се подходи чрез създаването на широка коалиция. Парадоксално се получи, че ответният удар от Иран ще консолидира повече съюзници около Нетаняху, така че сякаш иронично двата режима си помогнаха по някакъв начин. 

Войната ли е спасението на Нетаняху?

Самият факт, че прихванаха 99% от баража, това е триумф за израелската наука и отбранителна система, това ясно изпрати сигнал, че Израел е повече способен да се защитава. От две седмици се очакваше този отговор на Иран, включително и Йордания подаде информация от тяхното въздушно пространство за този удар. Получи се така, че Нетаняху успя да инкасира политически плюс и успя да забави тези разговори за изборите, които започваха да се циркулират в израелските медии.

Искам да припомня, че преди две седмици основният опонент на Нетаняху, който е член на военния кабинет - Бени Ганц, призова за ранни избори още през септември. Така че в политическия смисъл се инкасира някакъв плюс за Нетаняху. От тук нататък той ще има една много сложна задача да контролира хардла̀йнерите в своя кабинет. Единственият начин, при който тази ситуация може да ескалира е, ако надделеят по-крайните мнения в израелския военен кабинет. 

Проблемът е, че и самият режим на Хаменей не може да прави толкова крачки назад, т.е. ако има сериозен ответен удар на Израел по цели в Иран, тогава вече може да говорим за ескалация. Предвид това, че има разминаване на мненията на членовете на военния кабинет, може и Нетаняху да се задоволи с резултата, който е получил. 

В такъв случай какъв ще е ответният удар, който готви Израел? Израелската армия обеща да отвърне на атаката на Иран, въпреки призивите на много партньорски страни да се избегне разрастване на конфликта в Близкия изток. Според израелски медии Тел Авив е обмислил няколко възможни отговора на атаката, като се търси такъв, който да е болезнен за Иран. 

Ако се тръгне с директен удар към Иран, нещата веднага тръгват към ескалация, ако се удари по проксита - Хизбула, някои милиции в Ирак, припомням, че и от там имаше изстреляни баражи в атаката, не само от Иран. Тоест, ако се търси недиректен отговор, тогава може да говорим, че няма да има ескалация. Това означава да се удари някое от прокситата, така наречени огнени пръстени, това са петте точки на натиск, които Иран има срещу Израел. Говорим за бригадите Ал Кудс, “Популярния фронт” в Ирак, Хизбула в Ливан, Хутите в Йемен и, разбира се, Газа. 

Имайте предвид, че операцията в Рафа не се обсъжда да започне веднага, а имаше подозрение, че може тази атака да отключи офанзивата в Рафа, за която израелският военен елит настоява.

Външните министри от ЕС заседават извънредно, очаква се бъдат обсъдени нови санкции срещу Техеран. Какви решения ще се вземат на това заседание?

Очаквам по-сериозен отпор на ЕС. Отношенията на Израел и ЕС с оглед на ситуацията в Газа е на плюсове и минуси. Да, много от западните европейски държави защитиха Израел в началото, но постепенно хуманитарна тежест на тази война започна да обръща мненията. Сега с тази атака на Иран, като че ли симпатиите към Израел отново се възвърнаха. 

Политиката на ЕС срещу режима в Техеран не е достатъчно сериозна. Трябва по-сериозно да се подходи. Имам чувството, че и американците избягват въпроса с иранската сделка, с иранската ядрена програма, има много въпроси, които за съжаление нямат сериозен адресат. 

През 2016 г. Барак Обама направи сделката с Иран, в която участваха и Германия, Русия, после Тръмп се оттегли от тази сделка, а президентът Байдън така и не влезе в разговор за нея, а режимът в Техеран продължава с нарушенията на човешките права. Припомням и протестите за Махса Амини преди две години, трябва да бъде ясно, че това е един мракобесен режим, който очевидно иска да защити своите интереси в региона на Близкия изток и е готов да оспори какъвто и да е бил друг алианс в района. 

Смятам, че подходът по решаването на този въпрос е в посока на това да се мисли за по-широко признаване на Израел и от арабските страни. 

Това може би единствено ще разреши палестинския конфликт. Натам отиват нещата и е редно държавите от ЕС да вървят в тази посока. Заради това може би външният министър е Даниел Митов, защото около него има съветници, хора, които са подготвени по темата, особено за Иран. Трябва да има един нов подход от страна на ЕС, по-обединен. 

Подкрепя ли арабският свят Иран?

Миналата година Иран успя да възстанови взаимоотношенията си със Саудитска Арабия. Припомням, че 10 години посолството на Рияд в Техеран, имаше сериозен конфликт, и като че ли Иран искаше повече да балансира отношенията си с основния си съперник. Включително имаше и примирие в Йемен, когато хутите завладяха столицата и натискът на Саудитска Арабия към Йемен намаля тогава.

Арабските държави имат възможност за избор сега. Пред тях стои изборът да се върнат на масата на преговорите с Израел, за едно споразумение и да създадат този силен алианс, за който Западът настоява, в противовес на руско-иранския и китайския натиск в Близкия Изток и това е единственият път напред. Още преди три седмици Байдън настоя, че от Саудитска Арабия имат интерес да се върнат на масата на разговорите с Израел. Според мен разширяването на този разговор е потенциала за някакво положително развитие в Близкия Изток. 

Интервю на Констанца Илиева