Д. Димитров: Прекомерната свобода води кандидат-президенти, лекуващи рак и пъпки по носа

- Да започнем с последните социологически проучвания, които най-сетне се появиха в хода на закъснялата кампания за лют балотаж между кандидатите на ГЕРБ и БСП. Толкова предизвестен ли е краят на тези избори?

- Това, че толкова дълго време нямаше проучвания с имена и конкретни кандидатури беше провокирано от това, че нямаше пълен списък на кандидати, от тази гл. т. разбираемо е. Притеснен съм от това, че се говори вече за втория тур, и то с числа. Защото би трябвало първо да видим как ще изглеждат резултатите на първи тур и да се ориентираме към какви избиратели ще апелират достигналите втория тур. В момента тези, които ще гласуват за кандидати, различни от първия и втория, са една разнородна маса от хора с различни предпочитания. Какво точно ще се случи между първия и втория тур е въпрос на спекулация.

- Твърди се, че избирателите на ДПС са най-непредсказуеми. Ще направите ли допускане относно позиционирането на техния вот?

- Не е съвсем сигурно, че всички ще гласуват както им подскажат от централата на партията, тъй като, колкото и хомогенен да е този вот, едва ли всички ще последват предписанията на централата, ако тя въобще поеме отговорността да каже нещо. Тук също отварям голяма скоба. Вероятността гласоподавателите на ДПС да гласуват разпръснато на първи тур е голяма, дали от този разпръснат вот ще се получи консолидирана подкрепа за един от кандидатите, наистина зависи от резултатите на първи тур, и по-скоро от дистанцията между първия и втория. От това, което досега беше публикувано, тази дистанция се движи от порядъка на 250 000 гласа, това са мои пресмятания, малко условни, разбира се. Дали ДПС би рискувало да отправи ясно послание към своите избиратели да подкрепят един от двамата кандидати, е трудно да се предскаже. Да, гласоподавателите на ДПС могат да затворят разлика от 250 000 гласа, но трябва да се има предвид, че публично призоваване на избирателите на ДПС да гласуват за определен кандидат ще предизвика ответна реакция и тя ще мобилизира всички останали.

- При положение, че се твърди, макар и априори, че Радев привлича по-скоро избирателите от ляво и ляво-националистическия спектър, а Цачева – от евроатлантическия, при цялата условност на тези понятия у нас, кой от двата спектъра надделява в българските пристрастия в момента?

- В момента всички се интересуват от първия тур, защото ще измерят електоратите си, ще искат да се легитимира или делигитимира присъствието им в парламента в този мандат със съответен резултат. Дали и доколко ще има ангажимент за откровена подкрепа впоследствие наистина е въпрос на спекулация. Но, ако едни от партиите отправят апел, другите ще се съобразят с него и ще има нещо като реактивен, многоходов сценарий. Не е съвсем ясно. При ДПС, дори и да има нещо под сурдинка като апел, е под въпрос ще се съобразят ли местните структури в определени общини, защото те в следващите години много повече зависят от централния бюджет и от МФ, отколкото от това кой ще бъде избран за президент. Затова има много условности в обявените предварително проценти.

- Все пак не можем да отречем определена доза политическа нервност у някои от основните лидери…

- Да, тя произтече от много неразумните, да не кажа глупави, поправки в изборния кодекс, които станаха предмет на публичен интерес, тогава когато всички се замислиха какъв би бил резултатът и какво е записано в тези правила и има ли то значение за този резултат. Преди това те бяха приети на много късно заседание – един прекрасен пример за това, че не е хубаво да се гладува след 20 часа в парламента. Нито всички знаят какво са гласували, нито си дават сметка за последствията.

- Защо впрочем регистрираме такава отчайваща липса на духовни водачи в обществото ни в последните години и преодолимо ли е това? Дефицитът им се проектира и върху кандидат-президентите в по-голяма или по-малка степен?

- Свободата е сложен, индивидуален избор. Повечето хора някак си не са готови да бъдат свободни в онзи смисъл, в който би предполагал гражданският им статут. Това се отнася не само за нашето, местно общество, то е свързано с усещането за криза в цяла Европа, в Америка и в останалия развит свят. При положение, че в определени прослойки на обществата има усещане за криза, големите духовни водачи нямат шансове, по-скоро имат шансове по-популярните публични личности. Роля в това отношение играят и медиите с тяхното фрагментиране, налагането на публичните образи, грубо казано, пред екрана. Кризата не е само местен проблем, както и популизмът. Той се подхранва от голямата историческа тенденция светът да става многополюсен. Ще обърна внимание на нещо, което е периферно, но има връзка. Преди 5 - 7 г. смятахме, че Нокиа е върхът на технологиите и ключът към благоденствието в страна като Финландия, страна с висока социална чувствителност. Само че Нокиа вече я няма. Преди седмици Ериксон, сходна по профил глобална компания, обяви, че закрива последната си производствена площадка в Швеция. Сименс отдавна се отказа от производство в Европа в много от секторите, в които имаше приоритети. Е, предполагам, че сега предстои да виждаме все повече реклами на Huawei. Това обаче има много важни социални последствия. Няма да има работници на Нокиа, няма да има работници на Сименс за определени продукти, нито пък на Ериксон, но ще трябва да има потребители на Huawei. Това е най-голамият проблем и в него могат да се наместят много послания, които ние наричаме популистки, но те са продукти на подобна реалност и на подобен процес. И второ – прекомерната свобода може да доведе до кандидати за президент като онази дама, чието име не запомних, но беше разговаряла с Путин и ред други европейски лидери…

- Аз също не го запомних, но човек печели от подобна хигиена на възприятията…

- Да, това е въпрос на хигиена, човек не бива да се претоварва. Не е редно подобни кандидати да бъдат показвани публично, хора, които претендират, че лекуват едновременно рак и пъпки на носа. Това замъглява, не позволява да има ясно разграничение между реалност и фантазия. Вчера казах на студентите си, че няколко десетки милиона вярват в непорочното зачатие, но вярата няма как да бъде излекувана, това е въпрос на психология.