Б. Димитров: Трябва ни машина не за пари, а за самочувствие!

С министър Божидар Димитров разговаряме из дебрите на Конявската планина; той току‒що е открил изложбата „Старобългарската азбука и държавата на духа” в Кюстендил, а същата тази изложба е поела и в различни посоки към българските общности в Средна Европа. Малко след 24‒ти май в Елванген, града, където е бил затворен Методий, българите, живеещи в Германия, също ще имат възможност да я видят.

интервю на Ана Кочева

‒ Ще се възроди ли отново държавата на духа в тази криза, министър Димитров?

‒ Мисля, че нещата не са толкова зле. Ние не сме свалили гарда на културата до такава степен, въпреки известни рестрикции, че да се налага въздигане от пепелта. А и самият факт, че правим такава изложба е показателен. При това, правим я не само с държавни пари, а с парите на две частни фондации, една от които е добре известната Фондация Българска Памет с председател д‒р Милен Врабевски. По този начин напомняме, че България е имала величава история и винаги е била държава на духа, независимо какво се е случвало през вековете. Не виждам причина нещо да се е променило в това отношение и днес.

‒ Все пак не мислите ли, че тази година 24‒ти май, въпреки че без съмнение е най‒обичаният и тачен български празник, се посреща със свито сърце от хората на изкуството, на науката?

‒ Така е, така е, но същевременно мисля, че на всички е ясно, че известни реформи трябва да се правят не само в БАН, но и във всички сфери, включително и в държавната администрация. Знаете, че те се правят непрекъснато и паралелно с реформата в БАН. Вече е известно в кое министерство колко стотин човека съкращават и там става дума не за символични или малко бройки. Очевидно е, че всеки трябва да понесе своя дял и своята тежест от кризата и ако БАН не се реформира, толкова по‒зле за нея, защото и те не отричат, че са една огромна, тежка, застинала социалистическа структура, хайде да не казвам от сталинистки, но от комунистически тип. Комунизмът можеше да издържа 15 000 учени, тъй като машинката за печатане на пари беше в ръцете на един държавен глава с неограничена власт, но сега, в общество с пазарна икономика, това е невъзможно. Самата наука трябва да мине на пазарни принципи и колкото по‒скоро стане това, толкова по‒добре за самите учени! Аз не разбирам какъв е смисълът те да живуркат с поняколко стотин лева заплата, когато могат да преминат на едни добре познати европейски принципи на издръжка и да получават много повече.

‒ Споменахте за машината за печатане на пари. А има ли нужда от машина за повдигане на националното самочувствие?

‒ Имаме. Дали поради ниските ни доходи, или поради редица други причини, самочувствието ни е неоправдано ниско. Сами разбирате, че то не може да се подхранва само от блестящата ни и велика история. Не бива само историята да е фактор за повдигане на самочувствието. Нищо в страната през последните години, като се започне от икономиката и се свърши с културата, не може да бъде повод за гордост. Но българският народ е доказал, че бързо излиза от такива състояния и аз мисля, че все пак националното самочувствие не е толкова ниско.

‒ Къде бяхте за 24‒ти май, министър Димитров?

‒ В Рим, на гроба на свети Кирил.

‒ Сега да се върнем там, откъдето тръгнахме ‒ от изложбата за „Старобългарската азбука и държавата на духа”. Ще я видят ли и българите в чужбина?

‒ Много българи ще я видят, защото тя е произведена в много екземпляри и вече е разпратена по много места с големи български общности. Десетки копия заминаха за българските училища и общността ни в Украйна, други ‒ за Западна Европа: Базел, Елванген, Германия където е бил затворен Методий. Откри се изложба и в Микулчице, там, където се смята, че е погребан Методий, за ежегодния събор на българите там. Ще я покажем и в Австрия, и в Словакия, и в Румъния; вече я показахме и в Московския университет.

‒ Имате ли представа каква е рецепцията на тази изложба в чужбина, защото като че ли далеч от родината си, българинът става по‒голям патриот от българина в България?

‒ Още по‒голям, наистина. Колкото по‒далеч е от България българинът, толкова по‒голям патриот е той. Особено пък жените! Ето сега, в Закона за българското гражданство има един член 16, който дава възможност на хора със заслуги към българската култура, спорт ‒ творци, певци, музиканти и др. ‒ по‒бързо да получават гражданство. Става дума за чужденци и аз очаквах от руснаци, украинци да поискат български паспорти, за да преминават по‒лесно границата на ЕС. Вместо това обаче бях нападнат от австрийци, ирландци, британци, американци, канадец..., които искат българско гражданство. Това са хора, направили дарения на научни фондове, на църкви, на манастири. И аз питам, за какво им е българско гражданство, при положение, че техните паспорти дават същите възможности, а се оказа, че всички те са женени за българки, които ги карат да вземат българско гражданство, макар и символично. Това са изключителни патриотки. Един от тези хора ми каза: „Много обичам жена си, а тя ми каза, че ще се разведе с мен, ако не стана българин! Моля ти се, помогни ми!” Е, как да не му помогна! Няма да разваляме семейството, основна клетка на обществото!

‒ А кой е най‒възрастният ви кандидат за възстановяване на българско гражданство?

‒ Г‒н Гаро Папазян, на 90 години, от Австрия. Той от 1943 г. живее във Виена. Има си австрийски паспорт и няма никакви проблеми с преминаване на всякакви граници из ЕС, но г‒н Папазян иска да умре като българин и затова е подал документи. А той колко заслуги има!

‒ Неслучайно Ви питам, защото преди няколко дни разговарях лично с него и той много се вълнува, но същевременно изпитва и силен скепсис...

‒ Нека не се притеснява, всичко е наред с документите, трябваше само още едно писмо да се подаде от ресорния министър, г‒н Вежди Рашидов. Написано е писмото, дадено е, но за съжаление опряхме в 24‒ти май. Всичко е въпрос на много малко време. Имаме и още един човек на преклонна възраст ‒ 86 годишен гражданин на Р Македония, който също иска да си отиде от този свят с българска лична карта. По‒важното е обаче да са живи и здрави, защото България има нужда от такива българи.