Доц. Александър Христов за ФрогНюз: Капсулирането е най-големият проблем в общуването, така дезинформацията постига ефектите си

Това каза пред ФрогНюз доц. д-р Александър Христов, комуникационен специалист, университетски преподавател и управляващ директор на "Параграф 42", пиар агенция, част от голямото семейство на The Smarts.

Говорим с доц. Христов преди премиерата на новата му книга "Още 42 закона на ПР", продължение на изданието "42 закона на ПР". Премиерата на книгата ще бъде на 27 юни от 18:00 часа в зала blvd138 в София.

Ето и цялото интервю:

“Още 42 закона на ПР” е името на новата Ви книга, законите в нея са разделени в четири раздела -  дилеми, отношения, сметки и познание. Какво ще намерим, разлиствайки страниците?

Така наречените закони в книгата са поднесени със самоирония и са извлечени от пиар практиката. Надявам се, че хората, които са работили в тази сфера или имат интерес, ще се припознаят и ще си кажат: “Аха, на мен това ми се е случвало, значи следващия път трябва да реагирам по този определен начин”.

Темите в книгата са извлечени от реалността, осмислени са. Повечето от темите са валидни не само в пиара, но и за общуването въобще. В този смисъл се надявам, че това е малка стъпка за това как можем да направим общуването между хората, включително професионалното общуване, една идея по-добро.

Казвате една идея по-добро. Какви са проблемите на общуването между хората?

Най-големият проблем на общуването между хората е капсулирането. И за България, и за света е валидно, че привържениците на различни идеи и идеологии не само не се съгласяват с отсрещната страна, не само не влизат в диалог с нея, а дори не чуват и не искат да чуят това, което другите страни казват. Това се случи заради разделителните процеси в обществото и заради социалните мрежи, които дават възможност да си обграден от твои фенове или поддръжници на същата идея, която имаш ти. Това възпита у нас възможността да нямаме нужда да убедим някого и да чуем другото мнение.

Влязохме в ехо стаи - echo chambers, в които в социалните мрежи се заобикаляме с хора, които мислят по идентичен на нашия начин и съответно няма как да видим други мнения.

Смятам, че това е свързано не само със социалните мрежи. Съществуването на такива ехо стаи и следствие от нарастващото нежелание да влизаме в дебати, да чуваме други гледни точки и по този начин да се обогатяваме. Това важи и за гражданските позиции, и за политиката, дори и за потреблението.

Споменавайки политиката, виждаме, че текат процеси, които обаче, поне на мен ми се струва, са много далечни на масовата аудитория. Как може да се преодолее това - как да имаме по-голям интерес към съществените процеси в политиката? 

Тези, които прокламират определени идеи, тези, които поддържат определени идеи - леви, десни, няма значение какви - би трябвало да общуват не само със собствените си избиратели, с поддръжниците на същата идея, което се случва лесно, но да се опитат да убедят и останалите, но не надвиквайки ги, а да чуят какви са техните опасения, притеснения.

Хората не биват да бъдат мразени, те трябва да бъдат убеждавани. И това важи за политиците от абсолютно целия спектър.

Трябва ли да има успокояване на комуникацията помежду ни? 

Да, със сигурност трябва да има. Това много трудно ще дойде отгоре, трябва да дойде от самите хора. Най-добрият начин да се постигне спокойствие е повишаване на благосъстоянието. Мисля, че след всички трудности в икономиката и в бизнеса както по време на COVID, така и след COVID - инфлация, цени на газ, всичко, което войната предизвика, успокояването на тези процеси ще донесе някакво спокойствие, което ще повиши усещането за по-високо благосъстояние у хората и съответно ще бъдем по-спокойни, когато общуваме на идеологическо ниво.

Споменахте войната срещу Украйна - наблюдаваме още от 2014 година засилване на дезинформацията в България, което след 24 февруари 2022 година ескалира. Дезинформацията удря ли в целта си - да раздели обществото, да подкопае вярата и разбирането на смисъла на демократичния ред?

За съжаление, да - дезинформацията успява да постигне тези ефекти. Прави го, включително благодарение на факта, че хората не само не чуват, не искат да чуват, но и не възприемат другата гледна точка. Друга причина е, че в някои случаи няма значение дали дадено нещо, казано в публичното пространство, е истина или лъжа. Това отива на заден план, а на преден плат излиза дали казаното ни харесва. Знаем, че това нещо е лъжа, знаем откъде идва, знаем, че е резултат от пропаганда, но въпреки това го поддържаме и го разпространяваме. Това е по-опасната тенденция.

Книгата “Още 42 закона на ПР” съдържа закони за комуникация, които вадите от практиката. Ако трябва да предадем един закон, който би подобрил значително нашето общуване, кой бихте извели?

Както и в първото издание, така и в това най-обобщаващият закон е последният. В тази книга той е посветен на агенциите и на взаимоотношенията между пиар агенции и клиенти. Това касае нещо много по-голямо - ролята на пиар бизнеса като такъв. 

Есенцията на този последен закон е, че пиар специалистите не само трябва да правят нещо, което другите не могат, но и да казват неща, които другите не знаят, да знаят неща, на които никой друг не предполага.

Мисля, че като комуникационни специалисти по този начин ще постигнем доста по-сериозно съвършенство. Може би и светът ще стане една идея по-добър. Вярвам в силата на комуникациите и в това, че комуникациите са способни да местят планини, когато са добре подготвени, когато са професионално направени и базирани на яснота и стойностно съдържание.

Илияна Маринкова