Асен Генов за ФрогНюз: “Величие” са феномен и отзвукът от разговорите ми с тях е показателен

"Именно, защото съм впечатлен от факта, че “Величие” още с първото си явяване на избори успяват да влязат в парламента и да обърнат прожекторите към себе си, проявих искрен интерес към двамата лидери на формацията. Разговорът с Николай Марков получил широк отзвук, продължи повече от два часа, в които говорихме изчерпателно за всичко. Включително и за идеологията на партията, която моят събеседник определи като християн-демократическа. Явно има такъв стремеж към позициониране в център-дясно, но той трябва да се развие и извън думите".

Това каза пред ФрогНюз журналистът и блогър Асен Генов.

Ето го цялото интервю:

Раздор по върховете се заформи в партия "Величие", след като идеологът й Ивелин Михайлов обвини в събота 5-6 депутати в предателство, защото били подкрепили ГЕРБ и ДПС в гласуване. Михайлов се закани да изгони тези народни представители. В подкаста Ви “Контракоментар“, Николай Марков зачеркна Ивелин Михайлов и обяви себе си за единствен лидер на “Величие”. Какво се случва в тази буквално новородена партия?

На мен ми прилича като наместване на пластовете. Досега са били активисти, а сега - някои от тях парламентаристи. Самата атмосфера в Народното събрание очевидно съдейства за смяна на призмата. Така си обяснявам разнобоя в заявленията на г-н Михайлов, който остана извън НС и тези на г-н Марков, който вече е вътре.

Струва ми се, че Ивелин Михайлов ще заеме ролята на ценностния стожер на партията, който да посочва отвън грешните стъпки, а парламентарната група ще трябва да отиграва положенията според ситуацията.

Толкова ли е лесно в момента една новосформирана партия да влезе в парламента?

 

В никакъв случай. Точно затова подходих с голямо внимание и професионален интерес към интервютата с Михайлов и Марков. Самият аз бях в ситуация на размисъл, след покана за включването ми в политически проект преди вота и знам, колко мислене и обмисляне, колко тактика и стратегия е необходима. “Величие” наистина са феномен и отзвукът от разговорите ми с тях е показателен.

Видяхме на стартовата линия на изборите, освен финиширалите седем още няколко формации, при това с доста сериозни заявки. Помня, че Ваня Григорова тръгна на тези избори със самочувствието, че едва ли не ще детронира политическата формация“Синя София”.

Така че да финишираш на национална кампания с над 4% и със собствена парламентарна група, в никакъв случай не е за подценяване и не е нещо лесно постижимо.

За мен тепърва обаче предстои да видим реалния политически профил на тази партия, защото тя не може да се гради на заявката, че изсветлява пороците във властта. Не е достатъчно заявлението: “от нас нищо не зависи, ние за нищо не можем да отговаряме, защото сме последната партия в парламента”. 100 000 българи дадоха гласа ди за тях и носят отговорност най-вече пред тях, как ще присъстват в законодателната власт и евентуално, ако по някакъв начин рулетката се завърти в тяхна полза, как ще присъстват в изпълнителната власт.

Чий продукт са Величие, по слухове са проект на САЩ, твърди се, че може да са творение на ГЕРБ? Вие, как усетихте нещата?

Първо, не вярвам в теориите на конспирацията. Обаче не пропускам факта, че морската столица Варна се явява ковачница на кадри. Варна е градът, който даде няколко партии с “в”- “Воля”,“Възраждане”, “Величие”. Варна очевидно е един от политическите инкубатори у нас. В този град се развива и една много мощна икономическа групировка.

Но извън тези факти, това, по което можем да съдим за политическите партии, са разбира се политическите им позиции. За сега успявам да разпозная, че “Величие” още се лута между проруските соцносталгични, политически сантименти и чувства и опитва все пак да не губи профила на партия, която гледа на бъдещето на България, като свързано с Европейския съюз и членството в НАТО.

Така че партия “Величие” трябва да покаже своето истинско политическо лице, извън онова на така наречения “полковник” и неговия, може би все още приятел и колега.

Има ли шанс Величие в крайна сметка да подкрепят кабинет на ГЕРБ и ДПС, въпреки това популистко говорене?

Ако можем да вярваме на “полковника”, той вчера каза, че няма да подкрепят кабинет на Борисов и ДПС и акцентира върху целите, които властта би си поставила, т.е. програмата за управление. Г-н Марков избегна отговор на въпроса, ако все пак никой друг не подкрепи и се стигне до още няколко мандата, дали тези 5-6 души, за които г-н Михайлов говореше, в комбинация с отлъчения от БСП Калоян Методиев, няма да дадат това мнозинство, от което се нуждаят ГЕРБ.

Как смятате, реалистично ли е в крайна сметка да се случи кабинет на малцинството?

Честно, като български гражданин, вярвам че трябва да има правителство, за да има стабилност и някой да поеме отговорност за съдбините на държавата.

Струва ми се, че ако в България вече не трябва да говорим за някаква нова, поредна версия на “сглобка”, а време да очакваме конкретна управленска програма, заради която да се иска подкрепа от мнозинството. Сложно политическо упражнение, което предполага висока политическа култура. Уви, струва ми се, че у нас все още няма такава. Дано да се лъжа.

Интервю на Констанца Илиева