Доц. Ана Кочева: Хартата за македонския език е манипулативен документ, който обслужва политически интереси

Тази писмено-регионална норма е прекодифициран книжовен български език, който вторично е диалектизиран, изпъстрен със сърбизми. Хартата е повече за вътрешномакедонска употреба. В Скопие еднакво манипулират езикови и исторически факти. Имаме всички основания на света, придържайки се към научната и историческата истина, да определяме т.нар. „македонски език“ като писмено-регионална норма на българския.

Това казва за Фрог нюз доц. Ана Кочева от Института за български език на БАН

- Защо смятате, че хартата на Македонската академия на науките е провокация?

- Т.нар. „Повелба за македонскиот jазик“, която Македонската академия обнародва преди дни, е един твърде нагъл и манипулативен документ, който очевидно има за цел да обслужи политически интереси вътре в самата Р Северна Македония. Там предстоят избори, както знаете, затова цялата машина, включително и научната, очевидно е впрегната, за да ги изнесе. Точно това не бива да ни изненадва, тъй като лингвистичната наука оттатък Осогово винаги е била политически обвързана. С оглед на възникването на т.нар. „македонски език“, който също е политически конструкт от 1944 г., това е логично. Ние обаче, тук, в България нямаме нужда от подобна обвързаност между наука и политика, защото имаме достатъчно езикови и исторически аргументи, за да осветлим научната истина такава каквато е.

- Посочете три неща, които говорят за наглостта на македонските учени?

- Всъщност, четейки тази харта, уязвимите моменти са на всяка крачка. Цялата „Повелба“ е просто пореден опит за некоректна подмяна на лингвистичната и историческа истина за произхода, същността и функционирането на официалната книжовна норма в Р Северна Македония. В нея, напр., се издига тезата за „многувековен континуитет на македонскиот jазик…“, както впрочем и за генеалогията му, стигаща, представете си, до индоевропейски корени. Независимо че след Преспанския договор съседите трябваше да се простят с „античното“ си минало, очевидно древността им липсва, та сега се обръщат в друга посока, отново стара и далечна.

Що се отнася до друго абсурдно твърдение, в което „развоjот на писмениот македонски jазик се врзува за наjмалку две автохтони писма, глаголицата и кирилицата…“, тук няма нужда от напомняне, че българският характер на Кирило-Методиевия език е доказан по научен път още през 19 век при зараждането на славянското езикознание и няма чуждестранен учен, който да използва термин „старомакедонски“ вместо старобългарски. Въобще основната и най‒авторитетна част от световната славистика в течение на близо век застъпва непредубеденото схващане за българския характер на Кирило‒Методиевия език и за международното му значение за славянския езиков свят и за източноевропейското културно пространство.

Стигаме и до кодификацията на „стандартниот македонски jазик“, за която многократно съм разказвала, и то на базата на стенограмите от измислянето на т.нар. „македонски език“ в манастира „Прохор Пчински“ на 2 август 1944 г. Има три езикови комисии, но тъй като първата все пак се е опитала да процедира донякъде езиково, неудобните хора в нея са били елиминирани и следващите две комисии са напълно политически, а решенията в крайна сметка са взети от Тито и Джилас в Белград. Но това са само фрагменти от целия пъзел.

- Македонският език е диалект на българския лингвистично и исторически, но все пак те нямат ли право да имат свой език? Та те слушат този език по телевизията, издават книги, вестници?

- Всъщност тази писмено-регионална норма е прекодифициран книжовен български език, който вторично е диалектизиран, изпъстрен със сърбизми, особено в областта на административната лексика. В тази норма се налага приемането на буквите љ, њ, ј, џ (сръбски), изхвърля се буквата ъ (като „българска“) и се заменя с апостроф, защото все пак звук ъ съществува в езика (тъга става т’га). Най-откровен в комисията е Георги Киселинов, който признава: „Литературниот jазик го прават литераторите и журналистите, а филолозите имат само да установат формите на jазикот. Ама денеска ако сакаме да земеме едно наречjе од нашиот jазик како литературен jазик немаме време да чекаме да се прави тоj jазик. Ние сме изправени пред вопросот да имаме литературен jазик, а немаме време и не можеме да чекаме тоj jазик да го направат поети, книжовници и журналисти“. След 1944 тази норма има свой собствен живот в СРМ, днес в РСМ, те биха могли да я назовават както пожелаят, ние обаче настояваме научните факти за произхода и същността на тази норма да не се подменят. А и езиковите факти не са политически претенции. Всички страни на Балканите поради специфичната си историческа съдба имат по няколко езикови форми: гръцкият език в Гърция и Кипър, турският – в Турция и Кипър, албанският – в Албания и Косово, румънският – в Румъния и Молдова. Българският език пък има цели 6 писмено-регионални норми, едната в РСМ.

- Просто питам - българите в момента не разбират македонския език сто на сто, както едно време. Той сякаш не е същият език. Може би се е променил много след 1945 г.?

- В лексикално отношение. Но и българският се променя. Лексиката е най-динамичната система, тя е най-пропусклива по отношение на чуждици, неологизми. Граматиката, структурата на езика обаче е единна за всички диалекти от българското езиково землище, което включва Мизия, Тракия и Македония. Държавните и езиковите граници не съвпадат не само при нас и в това няма драма. Точното назоваване на езика не означава предявяване на териториални аспирации. Това трябва да се проумее в Скопие. Пък що се отнася до македонските диалекти, аз твърдя, че българинът, който владее само книжовен език, ще има много по-големи затруднения в Родопите, или пък в Трънския край, отколкото в РСМ.

- Мислите ли, че тази антибългарска Харта ще бъде променена или махната, ако се намесят българските власти и правителство?

- Съмнявам се, защото тя е предназначена повече за вътрешномакедонска употреба, но българските научни институции бяха длъжни да реагират и го направиха абсолютно навреме и напълно адекватно. Както подобава на учени със самочувствие и солидни аргументи.

- Защо молдовците признават, че говорят румънски, макар че имат държава? А македонците сякаш на инат или заради нещо друго измислят разни Харти?

- Поради факта, че имат млада държава, неясна идентичност, която непрекъснато конструират, измислят, поради липса на собствена история и език. Как да се чувства един млада държава, която на изток граничи със себе си, но държавата България, от чието лоно е излязла, е на 1300 години, пък на юг с Гърция, която има история от античността?!

- "Български народни песни“ на братя Миладинови на какъв език са сега?

- Стружките братя сами са опредили етнонима, няма нужда ние да добавяме нещо в това отношение. В Скопие го преиздават с подменено заглавие „Зборник за народни песни“. Нека си припомним само един факт от биографията на Димитър Миладинов. На поканата от жителите на град Кукуш към него, да съдейства за отварянето на българско училище в града, Димитър Миладинов отговаря на молбата с възторжено писмо: „Аз скачам от радост, като виждам любовта и стремежа ви към нашия матерен език.“

- Проблемът с македонския език по-важен ли е за България от този за Гоце Делчев, Самуил и др.?

- Няма йерархизация в това отношение. Става дума за исторически и езикови факти, които са с еднаква степен на важност, но и еднакво манипулирани от Скопие. Гоце Делчев също се е самоопределил, без някой да го е карал при това. Добре известно е неговото писмо до Никола Малешевски, в което воеводата пише: „Отцѣпленията и разцѣпленията никакъ да не ни плашатъ. Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть! Ако тая болѣсть не съществуваше въ нашитѣ прадѣди, отъ които е наследство и въ насъ нѣмаше да попаднатъ подъ грозния скиптъръ на турскитѣ султани.“ Документите са достатъчно красноречиви, за да ги интерпретираме.

- Не предават ли БАН и България нашите политици, които подписаха и подписват договори между двете държави на български и македонски езици?

- Договорите се подписват на езиците на двете държави според Конституциите им. Термин „македонски език“ от българска страна не се използва. Както казах, в РСМ нормата имат право да я определят както пожелаят. Ние пък имаме всички основания на света, придържайки се към научната и историческата истина, да определяме т.нар. „македонски език“ като писмено-регионална норма на българския.

Интервю на Красен Бучков