А. Ковачев: Да си българин в Македония, е удар в сърцето на концепцията за македонска нация

- Г-н Ковачев, лятото за пореден път нажежи антибългарските страсти в Македония. Самият Вие сте заподозрян в Скопие за "антимакедонски фанатизъм". Защо се сдобихте с подобно обвинение от съседите?

- Ако не беше жалко и обезпокоително, реакцията на медиите в съседна Македония би могла да бъде приета като плажно четиво за запълване на празнотата през летния месец. Моята позиция нито е нова, нито аз съм този, който за пръв път я изказва - това е позицията на цялото българското общество, на българските политици и евродепутати. И тази позиция е такава, защото е базирана на истината за историята на нашите земи и най-вече на събитията, случили се във Вардарска Македония след сръбската окупация по време на Балканските войни (1912-1913 г.), след резолюцията на Коминтерна от 1934 г., след въвеждането на комунистическата диктатура през 1944 г. и след обявяването на независимостта на Република Македония през 1991 г.

- Бихме ли могли да дефинираме точно македонския стремеж към ЕС и НАТО? Фразеология без покритие или действителен интерес? И ако в Скопие предпочитат по-скоро да симулират интерес към интеграция в евроатлантическите структури, без да им е присърце, от какво е продиктувано нежеланието това наистина да се случи?

- ЕС оценява страните-кандидатки по делата, а не по думите им! Еврочленството е обвързано с покриването на валидните критерии за членството и европейските институции многократно са отправяли към Македония препоръки, чието изпълнение би помогнало на страната за нейното по-бързо приемане в ЕС. Едни от важните принципи за членство в ЕС са добросъседските отношения и поне готовността за диалог по изчистването на историческите спорове, с които не може да се влезе в европейското семейство. Затова и Европейският парламент в резолюцията си относно напредъка на Македония по пътя й към членство в ЕС от 14 март тази година, призова за създаването на съвместна експертна комисия по въпросите на историята и образованието заедно с България и Гърция. Резултатите от работата на тази комисия биха допринесли за едно обективно, основаващо се на факти тълкуване на историята. В този смисъл е особено важно и учебниците по история да бъдат изчистени от фалшификации, защото те трябва да отразяват обективната истина и фактите и да не насаждат омраза между съседни държави.

- Факт е, че в Македония е налице дискриминация към всички онези, които се самоопределят като етнически българи. През последния месец отново имаше примери за това – беше уволнена от работа съпругата на Лазар Младенов, председател на БККС, естествено под претекст, различен от действителния. Има ли механизъм за противодействие в подобни случаи, като към тях добавям и ред други – Спаска Митрова, М. Ризински и пр ...?

- Случаите на дискриминация, които изброихте, не са единични. Концепцията за македонската идентичност, азбука и култура, за огромно съжаление, е базирана на противопоставяне спрямо България. Македонците са македонци, защото не са българи! Македонският език е македонски, защото не е български! В Македония все още е сериозен проблем, когато някой се определи като българин или каже, че се чувства българин, защото това удря в сърцето на концепцията за македонска нация, която искат да представят като съществувала през цялата история на човечеството, отделно от която и да е друга нация, особено българската. Аз разбирам, че всяка национална доктрина понякога митологизира историята – леко преиначава или премълчава конкретно събитие, за да отговаря на националните интереси на съответната страна. Но случаят с Македония е уникален, защото там имаме огромна историческа подмяна на идентичността на хората, живели на тази територия, на тяхната култура и писменост. Затова в Македония са толкова чувствителни, когато става дума за България и за открито заявяващите своята българска идентичност македонски граждани. Разбира се, че самоопределянето на хората е основно човешко право. Аз нямам проблем със самоопределянето на гражданите като македонци въз основа на новосформиралата се македонска идентичност през 20 век. Но имаме проблем с подмяната на историята. В Македония не се обелва нито дума за исторически събития като клането от януари 1945 г., останало в историята като "Кървавия божик", за жертвите на комунистическия режим, намерили смъртта си или заточени в концентрационния лагер "Голи оток", за действието на Закона за защита на македонската национална чест. Всички тези репресии са били насочени към граждани с българско самосъзнание и са политика на комунистическия режим в тогавашна СФР Югославия, част от която е била и Социалистическа Република Македония. За съжаление и днес Македония се страхува от истината и продължава да насажда страх от изговарянето й, което е в противоречие с препоръките на Европейския парламент. В тазгодишната си резолюция Европейският парламент настоява Македония да гарантира, че граждани, които открито изразяват своята българска идентичност и/или етнически произход, няма да бъдат дискриминирани. Македония продължава да води политика в разрез с тази препоръка.

- Бяхте обвинен в еретизъм и заради репликата Ви, че в България няма македонско малцинство. Всъщност у нас най-вероятно има македонско мнозинство, защото всеки трети българин има роднини или е потомък на бежанци от Македония. Защо впрочем в Скопие не успяват да преглътнат този факт?

- Не съм казал нищо ново! Тази позиция отговаря на установения в България конституционен ред. Подобно на много други национални конституции, например френската, българската конституция не е възприела концепцията за национални малцинства. Всички български граждани са равни пред закона, независимо от етническата или религиозната им принадлежност. А що се отнася до македонците в България, да, в България живеят над 1,5 милиона потомци на македонските българи, които са част от българското общество. Аз и всички мои колеги зачитаме правото на всеки да се самоопредели и уважаваме избора на нашите съседи да се самоопределят като македонци. В България на последното преброяване 1654 български граждани са се самоопределили като македонци или 0,022 % от населението на България. Това е най-нормална демократична практика.

Но нека тези, които критикуват, сложат ръка на сърцето си и, ако не гласно, то поне за себе си, си зададат въпроса - като какви са се самоопределяли техните баби и дядовци, на какъв език са говорили и с каква азбука са писали. Комунистите - и българските (до 1963 г.), и югославските - имат огромен грях за обезбългаряването от двете страни на границата, което ясно личи от текста на резолюцията на Коминтерна по македонския въпрос от януари 1934 г., която открито проповядва концепцията за отделна македонска нация и език.

- А Вашите колеги в ЕП наясно ли са със ситуацията тук на Балканите и как възприемат споровете между София и Скопие, респ. между Атина и Скопие за името на БЮРМ?

- С всички български евродепутати имаме обща позиция по този въпрос, която представяме на политическите семейства, към които принадлежим. Европейските институции са наясно, че спорът с Гърция за името на страната е само върхът на айсберга. Македония има изключително тежки вътрешни междуетнически проблеми и неразрешени исторически спорове със съседите си, чието преодоляване изисква желание на съответните страни за сътрудничество в европейски дух. Нашата цел е не да затрудняваме Република Македония, а напротив - да й помагаме да стане по-бързо част от ЕС. Но всичко това зависи от самата нея! Защото единствено европейската интеграция може да допринесе за преодоляването на раните и несправедливостите, нанесени от две световни войни и два тоталитарни режима - нацисткия и комунистическия. Дали на Вардар ще разберат най-накрая, че България е най-добрият им съюзник и приятел, който винаги протяга ръка към Македония и е безсмислено да се конфронтират с нея?