А. Ковачев: Много псевдодемократи оставиха отпечатък върху прехода

интервю на Ана Кочева

- Г-н Ковачев, организирате в Европейския парламент в Брюксел конференция на тема "Изстраданата европейска кауза на България", с участието на хора, чиито съдби са белязани от терора на комунизма. Имате ли и личен мотив за едно такова събитие?

- По-скоро се водя от личното си убеждение, че съдбата на всеки един българин, дори на родените след 1989 г., е белязана от комунизма. В Европа се знае за съпротивата на източноевропейските народи срещу комунистическата диктатура, наложена на щиковете на съветската армия. Имам предвид унгарските събития от 1956г., Пражката пролет, “Солидарност” в Полша, края на режима на Чаушеску в Румъния и т.н. Това обаче, което остава като мнение за България, е, че тя е била послушният сателит на Москва. Целта на конференцията е да се отдаде дължимото уважение на хората, които, както се казваше тогава, са били "засегнати от мероприятията на народната власт", особено в първите години след 9-ти септември. Искам да бъде чута истината от оцелелите свидетели на събитията. По този начин ще се даде гласност в Европарламента и съответно в цялата европейска общественост, че и в България е имало силна съпротива срещу диктатурата. Колкото и да е трудно да се обединим около обективната история, тя ни е нужда за да живеем заедно в едно демократично и солидарно общество.

‒ България също е дала своя принос в съпротивата срещу тоталитарната власт и това е несъмнен факт. С какви личности, които ще поканите, ще дадете доказателства на Европа, че това е така?

- Конференцията ще бъде разделена на две части. В първата част ще дадем думата на личности, които са били обект на репресии по времето на комунистическия режим. Търсили сме хора с различни биографии, за да можем максимално добре да представим различните аспекти на съпротивата в България по това време. Сред поканените 25 души са г-н Крум Хорозов, който е бил дълги години в лагера в Белене, г-н Георги Саръиванов, човек със смъртна присъда, горяни, членове на съюза на репресираните, хора, пострадали във Възродителния процес. Идеята е те да разкажат спомените си за това, което се е случвало тогава и как комунизмът е белязал съдбите им, а с това и тези на всички нас. Във втората част на конференцията ще участват изследователи, като проф. Ивайло Знеполски, които ще направят обективен прочит на случилото се през този период. Те ще запознаят европейската общественост с конкретни факти и цифри, както и с разкритията от архивите на Държавна сигурност. В тази част ще е включим и резултатите от проекта за българските граници, на който аз съм инициатор. По-конкретно, ще бъде представено случвалото се по българските граници, особено тези с Турция и Гърция. Неслучайно наричам тези граници продължение на Берлинската стена, защото там са пострадали много - не само българи, но и други източноевропейци.

‒ 20 години по-късно забравихме ли онази епоха, или съзирате реставрационни тенденции?

- Това е епоха, която няма как да бъде забравена, тя е оставила своя отпечатък върху нашето настояще и бъдеще. Тоталитарният режим е част от нашата история и за него не бива да се мълчи, но освен мрачните събития, ние като българи трябва да помним и всички онези, които са имали смелостта да му се противопоставят. Те ни дават основание днес да застанем с достойнство до останалите европейски народи, които са дали своя принос в борбата с тоталитаризма. Като че ли много от престъпленията на комунизма станаха обект на колективна амнезия след 1989г. Когато не познаваме миналото си ще повтаряме грешките му. А докато в обществото ни няма консенсус за това какво се е случвало през онези 45 години, ще е трудно да градим бъдещето си. Впрочем, липсата на консенсус за най-новата ни история беляза целия ни преход - години през които бившите вече комунисти трансформираха политическата си власт в икономическа. Както след 1944 г. изникнаха много партизани, така и през 90-те много псевдодемократи оставиха отпечатък върху прехода.

‒ Защо смятате, че хората са склонни да се обръщат толкова назад в миналото, когато едва смогват да се оправят с настоящето си? Има хора, които се чувстват „жертви” днес, особено поради факта, че България е най‒бедната страна в ЕС.

- Това, че България е най-бедната страна в ЕС и има толкова много проблеми с корупция, организирана престъпност и сива икономика е директно последствие от 9-ти септември 1944 г. Това трябва да се подчертае дебело. Наследниците на БКП, преименувана днес на БСП, се хвалят с това, че за 45 години били построени пътища, язовири и заводи с презумпцията, че времето за останалия свят било спряло. Нека погледнем как от развалините на Втората световна война свободните западноевропейски държави успяха да изградят силни икономики. В България по време на комунизма е унищожен политическият, интелектуалният и духовният елит на страната. За това всички ние и нашите деца в един или друг смисъл сме обременени от комунизма. Това не бива да се забравя!

‒ „Жертва” на национализма в наше време в съседна страна като Македония е нашият съгражданин Мирослав Ризински. Срещу него се води скалъпен процес, само защото е българин, нещо подобно като при Спаска Митрова. Прави ли се достатъчно в Брюксел за неговата кауза, г‒н Ковачев?

- Молбата на Мирослав Ризински да излежи остатъка от присъдата си в България е удовлетворена от Министерството на правосъдието на България. Още миналата година България официално е информирала Македония за това, като са проведени редица срещи, включително с македонския министър на правосъдието, който се ангажира да вземе отношение по казуса в „най-скоро време”. До момента македонската страна не е дала отговор на молбата за трансфер. Република Македония е страна по Конвенцията на Съвета на Европа за трансфер на осъдени лица от 1999 г. Следва да отбележа, че Конвенцията не съдържа механизъм за принуда по отношение на която и да е от страните, ако тя не се съгласи да извърши съответния трансфер. Всички български членове на ЕП изпратихме писмо до комисаря по разширяването - Щефан Фюле и комисаря по правосъдие и вътрешен ред - Вивиан Рединг, с копие до министър Николай Младенов. С него информираме ЕК за случая. Лично се срещнахме с комисаря Фюле и му обяснихме, че в Македония има негативно отношение и дискриминиране на хората с българско самосъзнание. Очакваме от ЕК да постави от своя страна проблема пред македонските власти, както го е направило българското правителство.

‒ Съдбата на българските и румънските цигани, върнати обратно, провокира общоевропейски дебат в Европа. Къде е рационалното зърно при решаването на ромския проблем, защото интеграцията вече десетилетия се прави само на думи, на в действителност въпреки отпусканите средства, въобще не работи.

- След всичко, което се изговори по темата, дебатът по т.нар. “ромски въпрос” сякаш загуби фокуса си като социален проблем за интеграцията на ромите и се превърна в политически. Неведнъж съм заявявал, че по въпросите за малцинствата трябва усилията винаги да бъдат обединени - усилия както от мнозинството, така и от малцинството. Не трябва да има разделяне по партиен признак, защото правителствата се сменят, а проблемът остава. Моята теза е, че въпросът с ромите трябва да намери място в дневния ред на Европа и да се изготви една ясна стратегия за интегрирането на тази общност - по някои данни над 11 милиона души, от които 9 милиона са европейски граждани. Много е важно обаче да не прехвърляме отговорността само на Брюксел или на отделни страни-членки. Нужен е конструктивен и експертен диалог за опита, който всички притежават в интеграцията, образованието и др. Всеки има равни права и задължения. Не можеш само да получаваш от едно солидарно общество, трябва и да даваш. Солидарността е двупосочна улица.

‒ Вие сте първият евродепутат от ГЕРБ, който покани български деца от смесени райони в ЕП. Май след Вас щафетата се пое много интензивно. Как виждате резултатите от тази инициатива?

- Аз съм щастлив, че тази инициатива беше прегърната и от останалите евродепутати, но не смятам да предавам щафетата, а да продължа с подобни инициативи. Децата и младите хора са тези, към които трябва да бъдат ориентирани нашите усилия. Те трябва да се докоснат до ЕС, за да усетят европейския дух, идеи и визия за споделеното ни бъдеще. Само така може да се избяга от абстрактността на тези понятия, трудни за разбиране за много граждани. В тази връзка, в момента тече нов конкурс за есе, организиран от мен и колежката ми от ГЕРБ в ЕП г-жа Мария Неделчева. В него ще вземат участие ученици от Родопите и от Западните покрайнини. Крайният срок за изпращане на есетата е 15 Октомври. Повече информация можете да намерите на моята интернет страницата https://www.andrey-kovatchev.eu/