Доц. Божилова пред Фрог: Спекулацията с другите гледни точки да приключи. Не може да си на страната на палача

Това заяви пред ФрогНюз доц. Светлана Божилова, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация. 

Ето и цялото интервю: 

Доц. Божилова, изминали са 20 дни откакто конфликтът в Украйна гори с пълна мощ. Той със сигурност има своята предистория. Но какви са наблюденията Ви за журналистическата среда в България и начина, по който случващото се се отразява?

По-голямата част от журналистите у нас наистина се солидаризират с украинската общност и отразяват адекватно бежанската, хуманитарната криза. Но големият проблем у нас е в каненето на гости, интерпретацията на фактите и липсата на значима обществена дискусия по важни теми и въпроси. За мен е необяснимо това, което се случва в обществените медии. 

Какво имате предвид? 

Наблюдавам в последните дни програма “Хоризонт” на Българското национално радио, преди това - Българската национална телевизия. Много се изненадвам от дълбоко ширещата се позиция, че журналистите задават въпроси и изслушват коректно събеседниците си, без да задават допълнителни уточняващи въпроси, не си разрешават да коментират очевидни неистини. 

В ефира на БНР бе поканен ген. Атанас Самандов, който е бил на мисии в Ирак и в Афганистан. Все повече в нашите медии се задават въпроси как ще приключи “военната операция”, какво се случва. За мое удивление това съвпадаше с бомбардировките на родилния дом в Украйна. Ген. Самандов каза, че това не се е случило там. После видяхме отвратителни и говорещи сами по себе си кадри на “Асошиейтед прес”, които според мен кореспондират буквално с концлагерите от Втората световна война. Ген. Самандов каза, че това са преоблечени хора, че е имало членове на украинската гвардия. Не последва никаква реакция. Още по-страшното беше, че чух от същия натовски офицер, че Украйна е мултинационална държава и при бежанската вълна поляците ще се приберат в Полша, българите - в България и прочее. 

Това е етническо прочистване. Става дума за антихуманен акт. 

Проспаното време и отвратителната и уродлива пропаганда на Владимир Путин води до тежки деформации. 

Председател на партия обяснява, че ние по никакъв начин активно не трябва да се включваме на страната на Украйна. Дори да има масово клане - да гледаме какво се случва. Че неутралитетът и дистанцията са най-добри за националния ни интерес. 

Руската пропаганда се прави изключително професионално. Зад нея стоят много специалисти - пиари, психолози, журналисти. Руската редакторка Марина Овсянникова от “Первый канал” беше изключително смела. Гледах преди това телевизията и бях втрещена от поведението на руските журналисти, квалификациите, псевдодискусиите… Имам чувството, че тази пропаганда е зомбирала масовия руски човек. 

Руската пропаганда е изключително силно оръжие за Кремъл. В медиите там случващото се в Украйна продължава да се нарича “военна операция”. Пропагандната машина там работи усилено, но какво се случва у нас? Как си обяснявате това? 

Причината е, че ние не можем да отделяме у нас руския народ от Путиновата пропаганда. Още от най-крехка възраст за нас дядо Иван е символ на освобождение. Наши поети, литература достатъчно е писала. Това са едни митологизирани герои, които много лесно могат да бъдат експлоатирани в съвременния контекст. 

Пък и колко години са изминали от промените? Една голяма част от хората са се формирали в друго общество и не могат да правят разлика между държавния капитализъм и олигархията в Русия с представите си за тази страна и бившия Съветски съюз. 

Рупори на руската пропаганда се канят в националния ефир у нас. Къде е границата между плурализма и заемането на ясна позиция и обективното отразяване на чудовищните неща, които се случват в Украйна в момента?

Мисля си, че спекулацията със значимите гледни точки, които са важни вън от военния период, би трябвало да приключи. В случая говорим за окупация, война и агресия. 

Тук не става дума за цензура. Няма две гледни точки в случая. Не говоря за генезиса и сложността на явлението. Но не можеш да бъдеш на страната на палача. Ако има евреин, оцелял в Бухенвалд, значи ли това, че трябва да поканим и някой от екипа на Гьобелс да коментира случая? Много се спекулира и бърка в момента, Включително от Петър Волгин, за плурализма на гледните точки. 

Такъв може да има в равнопоставен дебат, когато се разглежда предисторията на конфликта. Но в момента, когато има такъв геноцид към украинския народ, в който има пропаганда, която от другата страна назовава нещата с неистинските им имена и грубо манипулира, не може да се говори за друга гледна точка. 

Но у нас беззъбата журналистика сякаш се превърна в модел. И вие споменахте, че се задават въпроси и събеседникът се оставя да говори, без да се разсъждава и да се противоречи…

Не мога да разбера защо нашата журналистика през тези години се лиши от ярката публицистична позиция. Журналистът не е микрофон. Не е просто предварително зададени въпроси. Журналистът трябва да може да коментира, да анализира, включително позициите на събеседниците си в хода на разговора. Това в момента е беззъба и криворазбрана представа за плурализъм. Хайде да видим Възрожденската ни журналистика. Възможно ли е да няма лична и категорична позиция? Възможно ли е да няма такава журналистика? Според мен тя е приспана. Това е и критика към нас, преподавателите. Била е твърде дълго в полето на криворазбраната представа за обективност. 

Военни стратези и политици коментират събитията в един абсолютно неадекватен контекст. След 10 дни войната щяла да приключи, Киев щял да бъде превзет и тогава ще се решат нещата. Странна е тази военна доктрина, която превзема българските медии. 

У нас няма да се появи скоро Марина Овсянникова. Така ли смятате? 

Възхищавам се на тази млада жена. Видях, че сега в 18 ч. ще има протест на журналисти пред посолството на Русия у нас. Но къде са журналистическите организации? Къде са СБЖ и Асоциацията на европейските журналисти в България. Няма съобщение. За мен това е необяснимо.

Ето - американският документалист Бренд Рено беше убит. Швейцарският фотограф Гийом Брике оцеля след като руски куршуми го целиха. Освен това военните кореспонденти на място са малко.

Очевидно тези събития са такъв геноцид за всички участници, че дори големите редакции трудно изпращат кореспонденти. Но не мога да разбера пасивността на българските журналистически организации. Дори един дебат за отразяването на събитията там не е организиран публично. 

интервю на Джесика Вълчева