Доц.д-р Марин Нешков: В туризма има проблеми, защото не е налице политическата воля

Интервю на Даниела Георгиева 

- Г-н Нешков ще ни разкажете ли как оценявате този летен туристически сезон, който вече е към края си? С какви проблеми се сблъскахте тази година по морето?

- Най-общо казано туристическият сезон протича нормално, в смисъл такъв, че се нормализираха темповете на нарастване. Тоест през последните две, три години, включително и тази, се очакват плюсове в основните количествени измерители на туристическата дейност, тоест брой посетители и реализирани приходи. Към юли за цялата страна има реализирано 5%-во нарастване на посещенията и двуцифрен плюс - някъде около 15-16% на приходите, което най-общо може да бъде оценено положително. Казвам нормално, защото предходните години България имаше изключително високи темпове на нарастване по споменатите показатели. на основата на тях правим и анализи и оценки.

Тази година бяха минимизирани и проблемите, свързани с откриването на сезона. Умишлено сезонът беше открит на 20 април. Това показва желанието на управляващите и хората от сектора да започне навреме.

Това лято се отличава с нормализилране на ситуацията около стопа на строителството и създаване на по благоприятни условия за едно нормално стартиране на сезона.

Обаче има друг проблем базиран на т.нар. ехо ефект, тоест отзвука от това, че предходните години са били неблагоприятни, защото когато идват през юни туристи все още се строи. Може би ще минат две, три години докато се върне отново увереността на туристите, че да дойдат през май е не само привилигия заради цените, но и удоволствие.

Но тази година специално по северното Черноморие вече нещата са сведени до минимум, ще продължава да се строи, но не в такава степен.

Именно този бум на стоителство увеличи неимоверно много капацитета на легловата база, което в крайна сметка доведе до влошаване на някои от качествените показатели в туризма. По мащаб туризмът  продължава да расте като брой посещения и реализирани приходи, но в сравнение с капацитета и възможностите на легловата база това нарастване е неадекватно, защото не може при двукратно или трикратно увеличаване на легловата база да очакваме същото увеличение в броя на туристите, такива темпове рядко се наблюдават. В последните години в Карибите, но пак се стига до 15% ръст.

В една нормална ситуация такива темпове, за които споменах от 5% са средностатистическите годишни темпове на нарастване на туризма в световен мащаб. Това е едно от основанията да кажа, че сезонът е нормален, от гледна точка на това, че в сравнение с предходната година имаме отново ръстове. Те биха могли да бъдат много по-големи сравнени с капацитета на изградената леглова база. Оттук идва един от големите проблеми на този сезон - със заетостта, това е сериозен проблем за всеки инвеститор, който иска да върне средствата, които е вложил,  вървейки по нормалния път със заем, а не пране на пари или нещо друго.

Тогава проблемът вече става сериозен, всяко новопостроено легло намалява възможностите да се увеличава ефективността.

Това лято показа една доста по ниска средна заетост.

- Навсякъде ли е така по Черноморието, и на север и на юг?

- Много по високи са процентите на заетост, а оттам и средния приход от една нощувка в затворените комплекси като Русалка, Ривиера, Дюни и т.н., което показва, че урбанизираните туристически центрове все повече губят пазар или печелят пазарът на масовия турист. Той е нискоефективен пазар на клиенти, които са с ниска платежоспособност и те реализират именно по-малкия приход от една нощувка.

- Тази година сериозно се задълбочи проблемът с липсата на кадри, какво провокира още по-големият дефицит?

- Да, това беше един от проблемите, който се открои този сезон с много по-голяма сила от предходните години. Защото и кадрите не могат да се увеличават с темпото на нарастване на базата. Кадри се отглеждат за повече години, имам предвид професионалисти, такива каквито са ни нужни. Освен това има доста сериозно изтичане на кадри в чужбина. Основната причина е, че секторът туризъм е с едно от най-ниските средни нива на възнаграденията.

- От кой дестинации идваха туристи у нас това лято?

- Тази година се набюдават структурни изменения по отношение на туристопотока. Наблюдават се малко стагниращи пазари, но са едни от най-крупните - това е английският пазар, който до скоро показваше едни от най-големите ръстове, английските туристи намаляват като брой и относителен дял. Това накара някои туроператори да афишират промяна в програмите си за следващата година.

Друг голям пазар в началото на сезона показа признаци за стагнация. Немският пазар към стагниращите, защото преди две или три години достигна своя връх с 500 хил. годишен брой посетители, а сега вече прогнозите са за 350-400 хил. посетители.

Стагниращ беше и гръцкият пазар, той донякъде се стабилизира, носи относително голям брой посещения,  не и приходи - има масово краткотрайни пътувания.

Тази година особено характерни в тази група са Сърбия и Македония, към седемте месеца те бележат спад над 70%, което е много висок процент вследствие на въведения визов режим.

За сметка на тези пазари, обаче се наблюдава нарастване на посещенията от други пазари, традиционните - това са руският пазар с 10-15%, френският пазар, скандинвският пазар и някои други.

Добре е структурата на гостите да бъде балансирана, да има и от други нации туристи, така че и в някои от сегмените да се получи срив, той да не повлияе на цялото. Такава тенденция се оформя и тя е положитлна.

Освен това се появяват и нови пазари и това е румънският, той достига вече третата или четврътата позиция по брой туристи.

- По отношение на строителството ясно, но какво се случва с инфраструктурата по морето - знаем, че и там има проблеми?

- Да, има още доста инфраструктурни проблеми. Един от тях започва да се решава в момента - това е пътят към Златни пясъци. Що се отнася да другият голям инфраструктурен проблем - пречествателните станции - там има доста какво да се желае. Всеки, който строи не си дава сметка, че натоварва цялата инфраструктура на курорта, в който се намира, държавата няма възможност да отговори с адекватна инфраструктура на тези темпове на строителство и се получава дисбаланс.

- Кой контролира процесите по безразборното третиране на природата край морето?

- Контрол няма. Контролните органи сигурно ще кажат, че много работа вършат, но това не е само проблем в един курорт или местност ако се разходите в гората на природен парк Златни пясъци ще видите на много места изсипани отпадъци от строежи и други. Това за мен е коштунство, но за съжаление това е някаква българска черта, от една страна ниска култура и от друга - много занижен контрол. Знаете как е при нас, който е съзнателен добре, но който си е нарушител, той живее със самочувствието, че е ненаказуем. Винаги може да се сложи ред в една система стига да има политическа воля, но за съжаление тук тя не е налице.

- Добре, ние тук очертахме доста проблеми, а какви са сравнителните ни предимства пред другите страни? 

- Конкурентните ни предимства са преди всичко съотношението на качество цена. Качеството се формира от много неща. Ние имаме изключително приятни климатични природни, културно-исторически дадености. Вече добра материална база и туристически развлечения. Някои опоненти ще кажат, че ние не предлагаме кой знае какво на туристите, но аз мисля, че имаме доста висок ръст в това отношение. Вижте басейните само, спортните съоръжения. „Ол инклузив" услугата доста сви това съотношение, тоест продукт с високо качество се купува на ниска цена. Конкуренцията и още ред други неща допринасят за това. Но така или иначе у нас се почива добре, което прави дестинацията ни привлекателна за бедния турист, масовия. Той винаги ще пътува, защото броят на хората по света, които желаят да почиват се увеличава ежегодно. Важното е да намерим малко по -високата категория, средната класа туристи.

- Какво правят туроператорите и хотелиерите за нашите туристи?

Тук има един основен проблем, че не може да се гарантира на българския хотелиер по морето пълна заетост, защото масово българите признават почивката на морето през юли и август. По-малко ходят май или септември. Българинът има такава психологическа нагласа, такъв е случаят и с руския турист. Често чуваме оплаквания, че били дискриминирани руските туристи, защото на тях българските хотелиери им давали високи цени, а на немците по ниски. Ами те-хотелиерите си правят простата сметка, че немците могат да гарантират една заетост от май до септември, октомври. Докато руският турист - 45 дни, българинът - 40 дни и това не мотивира хотелиера или туроператора да отиде на този пазар. Но някои по умни хотелиери се обърнаха с лице към българския пазар, тъй като за да почива българинът по евтино на българското Черноморие, той трябва да мине през туроператор. Иначе отива на хотелската рецепция плаща цена пет пъти по-висока от тази, която е платил в Германия немският турист. Българинът също трябва да поработи малко за себе си, защото той сега отива по същата формула в Гърция и в Турция. Така че трябва да се повиши туристическата култура и на българина. Защото българинът докарат ли го на евтина пакетна цена той ще похарчи много повече от немеца

- Какво още трябва да се развие в сектора "Туризъм", за да продължаваме напред с все по-добро качество на услугите и по-високи ръстове на туристи? 

- Другото важно нещо е, да се преструктурира туризмът по българското Черноморие да се отива от моноструктурния масов морски, сезонен , евтин и т.н. туризъм към други видове туризъм, за които има изключително благоприятни условия в нашия регион, например изграждането на яхтени пристанища за яхтен туризъм или голф туризъм. Има някакви контур, който е поставен в тази насока. Също така е важно да се акцентира и към развитие на спа туризма, селски, ловен, конгресен.