Доц. Стефан Дечев пред ФрогНюз: Независимостта е последната логична стъпка за възстановянето на една изцяло суверенна държава

Това заяви пред ФрогНюз историкът доц. Стефан Дечев. 

Ето и цялото интервю: 

Доц. Дечев, как се стига до обявяването на Независимостта на България и каква е ролята на цар Фердинанд? 

По принцип не мисля, че трябва да се говори конкретно за личности като цяло в този случай. В много голяма степен смятам, че обявяването на Независимостта като цяло узрява през годините, така че основното събитие, което задвижва нещата и довежда в крайна сметка до този 22 септември 1908 г., когато се обявява Независимостта на България, е т.нар. “младотурски преврат”, който се случва на 11 юли 1908 г. и който поставя началото на една съвършено нова ситуация в Европа, по-специално в Югоизточна Европа. 

Тази ситуация дава възможност на страни, които имат отношение към Османската империя, да помислят за някаква нова политическа линия. Така че задвижването на събитията в много голяма степен, макар и по ирония на съдбата, става от представители на либералния османски елит, който иска да направи Османската империя европейска държава, да я интегрира сред останалите, да въведе конституция, парламент, парламентарно управление. Това са представители на османската или турска интелигенция, представители на буржоазните среди, които са проевропейски ориентирани и смятат, че империята, за да оцелее и да има своето важно място в Европа, трябва да се реформира и модернизира. 

Всичко това обаче парадоксално отваря възможностите на Австро-Унгария да реализира апетитите си спрямо Босна и Херцеговина, на България и управляващите среди у нас - да помислят за обявяване на независимост, както и на Гърция да предяви претенциите си към о. Крит.

При обявяването на Независимостта става дума за сериозна дипломация. Може ли да се каже, че 22 септември нямаше да се случи без цар Фердинанд? Ролята му сякаш е ключова, но същевременно цар Фердинанд е тачен от едни и презиран от други. 

В онзи момент, специално през 1908 г., Фердинанд е презиран от повечето от левите партии в страната - тесни и широки социалисти, земеделци, радикал-демократи. Останалата част от политическия спектър по-скоро е лоялна спрямо короната. 

Това, за което вие говорите, се случва след края на Първата световна война, когато веднъж България е загубила Междусъюзническата война (през 1913 г.) и втори път - Първата световна война (през 1918 г.). Някак си може би наистина след абдикацията на цар Фердинанд има в немалка степен и едно желание на българския политически спектър, при това и от страна на партии, които са били лоялни на двореца в предходните две десетилетия, да бъде хвърлена отговорността за неуспехите - двете национални катастрофи, именно върху Фердинанд. 

Що се отнася до самото обявяване на Независимостта и живота на България през първото десетилетие на 20 век, то е белязано от фигурата, личността и международните контакти на Фердинанд. Обявяването на независимостта е и негова заслуга, и на премиера Александър Малинов, и на външния министър ген. Стефан Паприков, и на дипломатическия агент в Османската империя Иван Стефанов Гешов, както и на министъра на търговията и земеделието Андрей Ляпчев.

Как се отразява преразглеждането на Берлинския договор на държавната политика на България? Какво всъщност се случва в държавата след обявяването на независимост?

До голяма степен много от ограничителните клаузи на Берлинския договор и до голяма степен самия той по отношение на България е нарушен още с провъзгласяването на Съединението на 6 септември 1885 г. На практика от Освобождението, от приемането на Търновската конституция, цялото това близо 6-годишно съществуване на Княжество България и Източна Румелия, преминава до голяма степен без те да имат фактически статут на суверенни политически единици. 

Много от важните решения в периода от 1879  до 1885 г. се вземат задкулисно от Азиатския департамент в Петербург, от руското дипломатическо агентство в София и от руското консулство в Пловдив, макар според Берлинския конгрес Княжество България да е васално на Османската империя, а Източна Румелия да е административна единица с автономия вътре в рамките на Османската империя.

Съединението е първото самостоятелно българско политическо действие. Макар че след него България не е провъзгласена за независима държава, тя тепърва получава самостоятелност, има самостоятелна външна политика. 

Интересното тук е, че между Съединението и 22 септември 1908 г. на практика съгласно Берлинския договор Източна Румелия продължава като че ли да съществува. Поради васалния си статут България има редица ограничения, но все пак в навечерието на 22 септември тя има своите дипломатически агенти в редица страни в Европа, сключила е двустранни търговски договори, които до някаква степен са нарушение на Берлинския конгрес, участва в международни конкуренции.

Провъзгласяването на Независимостта решава някои ограничения - например провъзгласяването на страната от Княжество в Царство, както и обстоятелството, че България повече не може да бъде третирана като васална държава.

22 септември е важен за българската история. Експерти посочват, че по този начин завършва възстановяването на българската държавност. Защо? Смятате ли, че този акт е пренебрегван сякаш през годините? 

Такава е логиката на манифеста, прочетен в старопрестолната столица Велико Търново. Добре известно е, че специално в навечерието на 22 септември Русия съветва българските управляващи кръгове да изчакат няколко месеца. С провъзгласяването на Независимостта практически в този документ има много дипломация, доколкото този акт се разглежда като продължение на 3 март 1878 г. и 6 септември 1885 г. Това е някаква последна логическа стъпка във възстановяването на една изцяло суверенна българска държава. 

Датата е била отбелязвана, но не толкова тържествено, колкото може би би трябвало. Вече споменах, че в немалка степен, след края на Първата световна война, има консенсус на българската политическа класа спрямо самия Фердинанд. Неслучайно в календара този ден съществува като Ден на обявяването на независимостта на България и възшествието на Негово Величество цар Борис III на българския престол. Това под някаква форма е желание да бъде отбелязвана независимостта, да се утвърди авторитета на царството и престолонаследника, но и в същото време да се има едно наум, че отговорността за двете национални катастрофи се носи от Фердинанд. 

Що се отнася до времето след 9 септември 1944 г., нещата са ясни - всичко, което се свързва с Царска България, се отхвърля. Празничният календар е променен в годините на комунистическото управление. 

Интересно е, че част от легитимацията на управлението на БКП се осъществява през две важни за нея дати - 9 септември 1944 г., който е плътно разположен до деня на Съединението на 6 септември 1885 и 23 септември 1923 г. - денят на Септемврийското въстание, който е разположен пък до 22 септември. Тази символна борба за паметта, в която има много идеология, в годините на комунистическото управление се решава в полза на тоталитарната идеология.

Имате ли хипотеза какво щеше да се случи, ако огромният дълг от близо 430 млн. златни франка е бил платен от България на турската империя? 

Трябва да се обърне внимание на това, че подобно на случая със Съединението, така и при обявяването на Независимостта поведението на Османската империя е доста въздържано. 

Да припомня, че по време на Съединението Османската империя не предприема никакво действие и тогава големият проблем идва от нападението на сръбския крал Милан, който е отблъснат от българската армия. Двете събития, които дават повод да се обяви Независимостта, са всъщност непоканването на Иван Гешов в Цариград на прием, който се дава на 30 август 1908 г. във връзка с възкачването на престола на Султан Абдулхамид и вземането от страна на България през септември на източните железници, които са собственици на въпросната компания.

И в двата случая прави впечатление, че дипломацията на Османската империя се опитва да се държи сговорчиво с българското правителство. България е обявила своята Независимост, която представлява нарушение на Берлинския договор. Осъществила е частична мобилизация на войската. Всичко това показва, че и със Съединението, и с Независимостта османските управляващи среди си дават напълно сметка, че става дума за два абсолютно неизбежни акта, които рано или късно биха се случили. Те проявяват голям реализъм. 

Такъв има и по-късно, когато отстъпват от първоначалните суми и приемат тази “корекция”, която задоволява интересите на България, Русия и самата Османска империя. Дали това е тежест за България? Не бих казал. Още повече, че след като избухва Октомврийската революция и идват на власт болшевиките, всякакви подобни вземания на бившата руска империя от други страни, включително и България, са преустановени.

Може ли да се каже, че Денят на Независимостта е безспорен празник за българската история? Напоследък темата е доста щекотлива - знаете, че има предложение за смяна на националния ни празник, има дебат за това кои са безспорните дати в историята ни. Има ли поводи за разделение у нас по темата днес?

Не мисля, че има повод за разделение по отношение на темата с обявяването на Независимостта. Доста държави по света празнуват обявяването на своята независимост. В този смисъл - обявяването на Независимостта на България няма как да не е официален празник. По-скоро бих казал, че дебатът тук започва не по отношение на това дали да се отбелязва деня на Независимостта, или не, а кой да бъде българският национален празник.

Само един такъв, който да е над другите преди 9 септември 1944 г., няма. Отбелязва се няколко и един от тях е 3 март. Що се отнася до днешните дебати - смятам, че всъщност, ако приемем, че до 1878 г. нямаме българска държава, че Санстефанския мирен договор е предварителен и без българско участие, че българската държава се възстановява след приемането на Търновската конституция, то тази държава застава на краката си и има самостоятелна външна политика, самостоятелно и успешно политическо действие с обявяването и защитата на Съединението. Това е най-подходящата дата за национален празник. 

Може ли да се каже, че България е независима днес? 

Независимостта като някаква идеална категория е трудно постижима. България не е независима и след 22 септември 1908 г., макар че българската политика се води в София. Тя обаче трябва да се съобразява с международната обстановка. Едно от тези съобразявания беше сключването на Балкански съюз. Оказа се - недотам премислен. 

Що се отнася до днес - има един куп показатели, които показват, че през последните 15 г., особено след влизането на страната в ЕС и въпреки всички наши задължения и частичното отнемане на нашия суверенитет като на всички останали страни-членки, България изживява един от най-добрите периоди в развитието си. Не че няма какво да се желае. 

интервю на Джесика Вълчева