Елена Кутева: Когато един народ няма памет за миналото си, той изчезва

- Г-жо Кутева, какво се случва с ансамбъл „Филип Кутев”?

 -  Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев” е единственият държавен фолклорен ансамбъл със статут на национален културен институт към Министерство на културата и то не случайно. Ансамбълът е създаден и досега следва своята мисия да бъде проводникът  и връзката между автентичния български фолклор и неговите сценични изяви, сътворени от композитори, хореографи и художници. И от създаването си до днес ние изпълняваме тази основна задача на едно високо професионално и художествено нива, стараейки се нашето изкуство да достигне до колкото се може по-голяма аудитория. Ние отдавна сме се превърнали в емблема на българщината и ярки следовници на  националните ни фолклорни традиции с това, което правим, и у нас и по целия свят.  Не си позволяваме и за миг компромис с качеството на продукта, който създаваме. Имаме 6 програми. Нито едни фолклорен ансамбъл няма толкова програми на „въоръжение”. Готови сме във всеки един момент, в зависимост от поръчката, да изнесем на сцената една от тези програми. Това качество на продукцията именно е атестатът на националния ансамбъл „Филип Кутев”.  В момента най-страшното е, че при тези обстоятелства ние започваме да си губим кадрите, които са градени с години! Като държавна институция, обаче, ние сме длъжни да  се подчиняваме на правила, които за някои институти – театри например, са много добри. Нашата специфика обаче е абсолютно различна – като се почне от това, че ансамбълът е създаден да показва например продукцията си из цялата страна.  Това просто е част от основната ни задача – да бъдем сред хората. За да се издържаме обаче  сме принудени да се приспособяваме към изискванията на една методика, според която бюджетът ни се формира  на база продаден билет.

- Какво представлява тази методика?

- Тази методика е „пазарна” и ако затруднява и други държавни  институти, то тя нас ни загробва. Знам, че звучи грозно, но е така. Първо- ние нямаме база, за разлика от всички останали държавни сценични институти, в която без да плащаме наем да можем да показваме продуктите си. Това е основен инструмент за работа, нали. От тук – къде , на коя каса да си продаваме билетите?! Второ- оттук показвайки концертите и спектаклите си , ние започваме със сключване на договор за наем зала, осветление, озвучаване . Ансамбъл „Филип Кутев” никога не е имал сцена, но сега се оказва, че това е фатално, защото наемът на една голяма сцена е много висок, трябва да го платим предварително, а компенсацията от министерството ще дойде много по-късно, когато трябва вече да сме заявили други прояви, които не смеем да заявим, понеже не сме сигурни дали ще получим пари за предишната. Така стигаме до невъзможност да разплащаме задълженията си - заплати, командировки, транспорт и всички други режийни разходи, някои от които споменах. Така попадаме в един порочен кръг: колкото повече работим и поемаме ангажименти, толкова повече разходи се трупат. Трето-пак ще повторя: нашата основна работа е предимно сред хората в цялата страна. Ами те, съдейки по реакциите им и интереса, имат право да ни видят, нали?! И тук вече разходите ни нарастват в пъти. Освен това българинът все повече обеднява. И ако искаме да изпълняваме мисията си, то ние трябва да се съобразяваме и с това: можем ли да пуснем билети от по 10-25 лева? Как ще плати сумата едно семейство от четири души?Много често разходите покриват приходите. Така излизаме на нула, но има случаи в които дори сме на загуба.

- Да не искате да кажете, че  ви глобяват?

- Естествено, че ни санкционират, защото не сме спазили правилата. По тази причина и заплатите за м. януари,  впрочем не само на нас,  бяха изплатени чак  през февруари. По тази прозаична финансова причина през януари имахме само едно изпълнение. Казват ни, че имаме голям дефицит. Ние сме национален институт не само по статут. Това означава поддържане на професионално и художествено равнище, на максимално разнообразие от програми. Което за нашия вид сценична институция е много трудно – това може да го потвърди всеки, който знае какво значи професионален фолклорен ансамбъл. И ние го правим успешно. Обаче другата страна – сумите от продадени билети естествено са малки. Лепва ни се етикет, че нищо не правим. Което просто въобще не отговаря на истината.

- Възможно ли е на никой от управляващите да не му пука за ансамбъла?

-  Не мога да кажа такова нещо, нито „да”, нито „не”, не знам. Просто се следват едни правила, които абсолютно по никакъв начин не се вързват с нашата институционална  специфика. В ансамбъла има 84 човека с административния персонал. Ние сме бюджетно предприятие, сценичен музикално-танцов институт, който според закона трябва да се финансира преференциално. При въвеждането на новите правила се оказа, че трябва сами да си печелим парите и то изпреварващо, за да можем да планираме нови прояви. В София, за да направим концерт в хубава зала и на хубава сцена, са необходими поне 6 000 лв.  И пак се връщам към сценичната база.

- Кога започнаха тези проблеми?

- От 2009 година, а в касата нямаме пари от 8 месеца. Нито лев. Дължим пари на транспортна фирма, на организатори, на охранителната фирма. Дължим дневни на нашите хора. Всички могат да ни съдят и с право. Стигнахме до там, че консумативите и телефоните си ги плащаме ние от джоба. Така е от месец юни. В същото време само през 2015  година са ни гледали около 100 000 души, но нямаме продадени 100 000 билета, а само около 11 000, тъй като някои концерти и участия са без продажба на билети.  Това са откупки или благотворителни концерти. Печалното е, че много хора от ансамбъла разчитат само на заплатата си. Печално е, че младите танцьори, които идват веднага след завършване на средното си специално образовани,  започват с 420 лв. заплата, което е по-малко от възнаграждението на чистачка. А други,  вече със стаж, получават горе-долу толкова, само защото са започнали с още по-малко. Това не диференцирано според правилата отношение към сценичните институти в крайна сметка е отношение към културата, към българската традиция, към българщината.

- Вас май сън не ви лови от проблемите на „Филип Кутев”?

- Не само това. Разболях се, като виждам какво става. Ние работим на празни обороти. Всеки божи ден работим, за да бъдем на ниво и да сме готови винаги за концерт. Но хората се отчаяха и започнаха да напускат. Ансамбълът е създаден с държавен указ през 1951 година и сега трябва да честваме 65 години. Както сме тръгнали, може да го няма „Филип Кутев” за годишнината. А толкова усилия полагаме да запазим цвета на традиционната ни древна и мощна култура, която има своите духовни, естетически и етически послания. И го постигаме!  И сме горди с това си свое качество!   Ако държавата си изгуби традицията, културата, миналото си, тя започва да се разпада. Когато няма памет за миналото, все едно какви ще сме. Невъзможността да се впишем в новите правила, не е въпрос на мениджмънт. Това е въпрос на неподходящи правила. Имах възможност да разговарям с колеги – мениджъри в културни музикални и музикално-танцови  институти от чужбина. Те оставаха безкрайно изненадани как при такива условия ние продължаваме да съществуваме и то накова равнище!

- Вие какво предлагате?

- Аз нищо не предлагам. Но ако зависеше от мен бих започнала с построяването на национална културна стратегия, в която да се специфицират по жанрове институтите и на тази база да се създадат правилата.

- Какво казвате на хората в ансамбъла?

- Те са притеснени, много от тях естествено вече работят и на други места. Държи ги, обаче любовта към това, което правят. Все пак говорим за професионалисти на най-високо ниво. Те са артисти и точно това ги крепи.

- Разкажете ни за баща си Филип Кутев. Как е дошла идеята да създаде ансамбъла?

-Баща ми е бил симфоничен диригент и композитор. Имал е обаче ухо, към фолклора. Имал е и добри приятели като Димитър Ненов, големия композитор. С него и Петко Стайнов, Марин Големинов, Любомир Пипков бяха един кръг. Ненов рано си е отишъл -  още през 1952 година. В България  през 30-те години е гостувал руски народен хор и тогава на баща ми му хрумва да направи цял ансамбъл. Той умееше да сближава хората, да говори с всеки, без значение дали е метач или министър. Успял е да убеди правителството, че такъв ансамбъл е важен, за да се съхрани българщината. През 1957 година ансамбъла го изпращат във Франция, Белгия и Англия. И това е първият състав, който пробива желязната завеса. От тогава тръгва и фолклорът ни на Запад. Имаме наши артисти, които преподават в Лос Анджелис, във Великобритания и Австралия български фолклор. Те имат танцови  и певчески групи. В Англия и Австралия има хорове, които се ръководят от наши певици. По цял свят има кадри на „Филип Кутев”. Не съм им казвала за проблемите ни. Когато от министерството проверяваха много институти в контекста на тези нови правила, се оказа, че и много други са в тежко състояние. Но публикуваха в Интернет страницата на министерството само нашия доклад. Само нас ни качиха на стената на позора. Това  случайно ли е? Да те орезилят публично е много, много неприятно. Унизително.

- Имаше ли Филип Кутев любима народна песен?

- Ценеше всичко хубаво. Беше много енергичен. Отдаде силите си в ансамбъла и в съюза на композиторите. Ставаше рано, в 5 часа. Стоеше първо в ансамбъла, след това отиваше в съюза. Прибираше се за малко и отиваше да работи пак в Съюза на композиторите. Там пишеше музика. Следваха концерти, всяка вечер. Баща ми имаше невероятна памет. В края на живата си, когато беше напълно сляп, последните си песни ми ги диктуваше. Помнеше всичко наизуст - от класика до съвременна музика. След като си отиде от този свят, намерих негови песни, които той не ги беше дал да се пеят. Може да е счел ,че не са сполучливи, кой знае?! Имаше ухо за всяка красива музика, минала през вековете. Сред нас е чрез музиката си  и чрез неизброимите добрини, които е правил през живота си.

Въпросите зададе Катя Илиева