Елена Поптодорова за ФрогНюз: Националистическата реторика на Фицо е куха - не дава алтернатива. Ще има по-тежко напрежение в словашкото общество

"Ще започне едно още по-тежко напрежение и противопоставяне в словашкото общество и то точно преди европейските избори. Това неминуемо ще има ефект и извън Словакия. Това, което добавя още повече сложност в картината, е руската намеса. И по-рано, при предишните избори, когато беше избран Фицо, бяха установени дезинформационни актове от страна на Русия в Словакия. Без съмнение сега ще има много, много тежка злоупотреба със стрелбата срещу Роберт Фицо".

Това каза пред ФрогНюз дипломатът и общественик Елена Поптодорова, бивш посланик в САЩ и вицепрезидент на Атлантическия клуб на България.

След стрелбата срещу премиера на Словакия Роберт Фицо, разговаряхме с нея за ролята на въпросния политик в откровено притеснителни процеси в словашкото общество. Говорихме още за предстоящите евроизбори и как тази атака може да бъде използвана както в Словакия, така и извън страната.

Вижте цялото интервю:

Когато говорим за стрелба, за атентат - такова е определението на словашките власти, е важно да отбележим процесите, които доведоха до стрелбата срещу премиерът на Словакия Роберт Фицо. Как се върна на власт той, с употребата на какви обществени процеси?

Фицо се върна на власт, при това за четвърти път. Той показва удивителни политически умения за това как да влияе върху общественото мнение, как да свири на струната на страхове, на притеснения в обществото. Словашкото общество от дълго време насам е разделено. Фицо още по-остро противопоставя различни групи и различни възгледи в обществото.

Той падна от власт след убийството, разстрела на млад разследващ журналист и неговата приятелка - Ян Куциак и годеницата му Мартина Кушнирова. Тогава в цяла Словакия имаше много силни протести, защото не бе потърсена и намерена отговорност за това политическо убийство. До ден днешен такава отговорност не е потърсена. Вместо това, Фицо последователно се обявява срещу журналистическата гилдия, особено тази част от нея, която иска да се разследва корупцията в словашкото общество, журналистите, които търсят отговорност от прокуратурата. Той направо ги нарече организирана престъпна група още преди време. Насочи дори органите за поддържане на реда и разследващите органи да започнат буквално разправа с онези журналистически издания, които искат и поставят въпросите за корупцията и за справедливото правораздаване.

В Словакия има трайно нарастване на напрежението и то основно в периодите, в които Фицо е начало на правителството там. Изследванията на общественото мнение сочат точно такова разделение. Влиятелната организация GLOBSEC, с която работя по европейски въпроси, следят и мерят настроенията във всички европейски държави. Тъй като организацията е базирана в Братислава, най-силно внимание насочват натам. Данните от GLOBSEC са много тревожни. Поне една трета от словашкото общество са настроени скептично, за да не кажа по-силна дума, към Европейския съюз и НАТО. Скептични са и за помощта и подкрепата за Украйна. 

Да не забравяме, че Фицо спечели изборите с лозунга “Нито един куршум повече за Украйна”. Това очевидно привлече по-широк кръг избиратели, които не са недоволни от предоставянето на помощ, а по-скоро от цялостното развитие на държавата. Той успя да привлече такива недоволни гласове на базата на платформа, която е силно ретроградна. Тя е антиимигрантска, определено много проруска, има антизападни нотки. Всичко това доведе до неговата победа и до още по-силно обостряне на настроенията вътре в Словакия, което избива след покушението срещу Фицо. Избива в коментари, които са доста екстремни. Веднага неговата партия СМЕР нападна опозицията и обяви, че опозицията е започнала политическа война.

Личността на нападателя пък остава доста встрани. Естествено, той ще бъде причислен към либерални кръгове, без да принадлежи към тях. Иронията е, че нападателят е с предистория на националистически възгледи, бил в бранническа организация, която има профашистки и прохитлеристки уклони и символи. 

Лошата новина е, че ще започне едно още по-тежко напрежение и противопоставяне в словашкото общество и то точно преди европейските избори. Поради голямата свързаност на европейските  държави и въобще на световните събития и общества, това неминуемо ще има ефект и извън Словакия.

Какво развитие ще видим тук насетне според Вас - виждаме, че СМЕР вече се активизира, вече сериозно използва темата политически. Това напрежение ще избие в някаква много крайна посока?

Лошото е, че всичко това се случва в критичен период - буквално дни преди европейските избори. Ще се използва много тежко, много еднопосочно, много манипулативно в кампаниите, не само в самата Словакия, а и извън нея. Това е моето опасение.

Това, което добавя още повече сложност в картината, е руската намеса. И по-рано, при предишните избори, когато беше избран Фицо, бяха установени дезинформационни актове от страна на Русия в Словакия. Без съмнение сега ще има много, много тежка злоупотреба с този трагичен инцидент.

Каквито и оценки да правим, трябва да кажем, че този акт на насилие е абсолютно недопустим начин на изразяване на фрустрация или на политически възгледи. Ние не знаем дали някакви конкретни политически възгледи са предизвикали тази реакция на един частен, самостоятелен активист. Ще има опити също така да се припише някакъв по-сериозен замисъл, едва ли не предварителен план, независимо от това, че фактите показват, че такъв замисъл няма, че това е едно лично действие, продиктувано от самата персонална характеристика на извършителя.

Никой от заинтересованите среди обаче - управляващите среди в Словакия, националистическите групи в другите европейски държави и на първо място в Русия, няма да иска и да търси трезв анализ на обстоятелствата. Никой от тях няма да търси и корена, от който се стигна до този акт на агресия; няма да вземе предвид как вървяха процесите в словашкото общество, няма да си спомни убийството на разследващия журналист Ян Куциак, няма да обърне внимание на начина, по който в Словакия се подхранва антизападна пропаганда, няма да обърне внимание на атаката срещу журналистите. 

Неслучайно настоявам върху тази много тревожна тенденция от страна на самия Фицо и на управляващата партия, включително поведението на вътрешния министър, с много тежки атаки срещу разследващи журналисти, които задават въпроси. В Словакия вече да зададеш остър въпрос е криминално деяние. Това в голяма степен напомня положението в Унгария. В Словакия има и антиамерикански настроения, Сорос отново е изваден като най-големия злодей, което е специално натрапвано в Унгария от повече време, у нас също има такава тенденция, но е по-рехава. В Словакия има опит да се копира линия на поведение от Унгария.

Нищо оптимистично не виждам, особено в дните до провеждане на европейските избори. След това вече зависи какви конфигурации ще се появят, но времето е трудно. Трудно е именно от гледна точка на този псевдонационализъм, който обслужва само определени партии и определени политически лидери, но не и общия интерес на европейските нации, взети поотделно, но и като цяло, като част от Европейския съюз.

Преди европейските избори виждаме напрежение не само в Словакия, а в редица държави. Забелязват се засилени дезинформационни кампании, както и Вие споменахте. Моето притеснение е, че когато европейците отидем да гласуваме за Европейски парламент, ще се окажем объркани. Опасението ми е, че Европейският парламент ще се напълни с хора с откровено антиевропейски позиции, което е изключително опасно. Ако  това се случи, кой ще е големият печеливш?

Изостанахме много в провеждането на постоянния, ежедневния разговор с гражданите, които сме повече от просто гласоподаватели. Ние сме хора, които живеем в държавите си, заедно със сънародниците си, търсим начини и искаме държавите ни да се развиват добре. В България този разговор така и не се проведе в продължение на много години.

Когато полагахме усилия, тук включвам и себе си, да осигурим членствата на страните от Централна и Източна Европа в двете семейства - Европейския съюз и НАТО, ние го правехме като едни много по-информирани и посветени хора, които обаче някак оставиха встрани популярния разговор. Когато се оформи такъв вакуум, много лесно навлиза пропаганда и манипулация.

Очевидно е, че развитието на бившите сателити на Съветския съюз, на Кремъл в западна посока има своите противници в самите държави поради конкретна обвързаност на определени групи от населението с предходните режими. Това, че не проведохме този разговор и не го водихме последователно и пълноценно, даде възможност на тези среди - някои от тях носталгични, други от тях агресивно заинтересовани, да се наместят и да представят една тотално грешна и вредна картина на членствата ни и на принадлежността ни към Европейския съюз и НАТО.

Говоря това със задна дата и с тежко съжаление и самокритичност, без обаче да мога да очертая бързо решаване на този проблем. Дезинформацията, хибридните атаки, които започнаха - особено след навлизането на Русия в Украйна, толкова бързо се усилват по интензитет, по честота, а и по съдържание, че ние, които искаме да видим държавите си като част от обединена и мирна Европа, останахме неподготвени за това какво да противопоставим на тази дезинформация. В дните, които остават до 6-9 юни, когато в отделните държави ще се избира Европейски парламент, е необходима пълна, тотална мобилизация на тези, които участват в изборите, съответните политически партии, но и на гражданското общество, което също стана някак немощен наблюдател.

В голяма степен е важна и ролята на журналистите, които трябва да поддържат тази тема гореща. Като казваме фактите, казваме истината за това, което се случва. Ето в този конкретен случай е необходимо да се разкаже цялата история на Фицо. Да се каже, че това е човек, който тръгва от висшия ешалон на  Комунистическата партия на Словакия, който успява в предходни политически периоди да се моделира, да се намести в съответната конюнктура и така да спечели повече от веднъж доверие и властови позиции.

Непременно трябва да се поясни и колко е куха тази националистическа реторика, която той поддържа. Той с нищо не е дал алтернатива какво друго би предложил на словаците, ако ги извади от двете семейства - от Европейския съюз и НАТО. Същото важи и за България и този вид политици тук. Тези политици вървят със засилване на страховете на хората, засилване на негативизма в обществото, без обаче да предлагат конкретна друга посока на развитие или алтернатива. Това трябва да бъде атакувано - как би изглеждала такава алтернатива.

Да затворим очи за миг и да си представим какво би било, ако България не беше член на Европейския съюз и НАТО. Какво би било? Словаците да затворят за миг очи и да си представят, ако те не бяха членове на Европейския съюз и НАТО, какво би било. Такъв разговор трябва да се води. В тревожни общества, каквито са нашите, много лесно хранителна почва намират подобни заплашителни тези за голямата, тежката опасност, която грози обществата отвън. Говори се за външна опасност, което е тотална реплика, тотално възпроизвеждане на кремълските тези и кремълската доктрина. Това намира много лесна хранителна почва в неинформирани, подведени съзнателно и тревожни общества.

Илияна Маринкова